ОПРЕДЕЛИМ 680 ОПРЕДЕЛЙТЕЛЕН
ващ се на всички понятия за съразмерност и определеност, Мелник изживява своята последна и може би най-голяма трагедия в деня на най-бурната си радост. Отеч., 1977, кн. 11, 26. Добре би било, ако можеше да пътува все така — дни и нощи, дни и нощи, без да знае накъде. Всяка определеност извикваше у него болка и мъчително чувство на съпротива. Ем. Манов, БГ, 250. Старият дворец, гробницата и новият дворец на р. Дунав, построени от хан Омуртаг. Обаче в надписа, въпреки неговата неоспорима определеност и сигурност във фактите, не са конкретизирани местонахожденията на нито един от тези строежи. Отеч., 1979, кн. 17, 12. По загрозялото чело на Людмила., наистина бяха избили ситни пъпчици, но брат й явно пресили, като каза, че е погрозняла. Наистина нещо от мекия юношески овал на лицето се беше стопило, но чертите на това лице бяха добили по-голяма определеност и яснота. Ем. Манов, ДСР, 184.
2. Ясност, точност, разбираемост като свойства, качества на отделни места, положения в мисъл, израз, текст, образи и под. Само в тоя период., ще се приковава по-дълго и с повече любов нашето внимание.. Ни преди него, ни после него, ние няма да намерим в нашия народен живот такъв висок драматизъм на събитията.., такава ясност, определеност и неразделност на идеала. Ив. Вазов, Съч. XIII, 49. За това ни говори следния откъслек от едно писмо.., в който мислите са ясни като небо след буря и резката определеност на изразите такава, каквато е у борци, спечелили добре обмислена и строго предначертана победа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 210. Образите на Светослав Минков се отличават със социална определеност и широко обо-щение на духовния облик на една или друга обществена среда. Лит. XI кл, 348.
3. Грам. Граматична и логико-семантична категория, чиито формални изразители (определителен член, показателни местоиме-ния и др.) представят предмета, означен от съществителното име, като определен, т.е. известен, познат в неговата цялост за всички участници в говорния акт. В българския език може да се изразява определеност и неопределеност на предметите, за които се говори. Л. Андрейчин и др., БГ, 83. Определеност се изразява, като съществителното име приема особено окончание, което наричаме член. Л. Андрейчин и др., БГ, 83. Индивидуална определеност. Количествена определеност.
ОПРЕДЕЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се определи. Определима граница. Определими понятия.
ОПРЕДЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от определим; възможност за определяне. Условията на статическата определимост ще бъдат изведени при идеални връзки на системата. М. Константинов, ТММ, 398ч
ОПРЕДЕЛЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Книга, която служи за справки при определяне на нещо; справочник. През 1905 г. В. Ковачев отпечатва на собствени разноски своя малък, но много ценен труд „Кратък определител за сладководните риби и земноводните на България“. В предговора той пише: „Нашата фауна може да се проучи само с помощта на определите-ли. Но на български и досега няма никакъв определител за животните“. Кр. Тулеш-ков, НЗ, 24. Настоящият кратък определител на животните в България е предназначен да запълни една отдавна чувствува-ща се у нас празнота. Ц. Пешев и др., ФБ, 5. Намиране точното систематично положение на дадени растения може да стане с помощта на определители. На български език са излезли: "Екскурзионна флора (за кормусните растения) и определител за лишеи. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 145.
2. Влияещ, определящ фактор за нещо; детерминанта. Езикът и писмеността са едни от важните определители на национална-та принадлежност на населението, обитаващо дадена територия.
— От рус. опрсдслитсль.
ОПРЕДЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Определен. Ха-джимустаков, без да им яви нещо определително, казал само че търси такъв някой человек, който да направи здания на празните места. П. Р. Славейков, ГУ, 5. Определителна щеше да бъде услугата на английското правителство в тоя случай само тогава, ако то поискало би., строгото изпитвание на тези явни дейци на извършените зверства. НБ, 1876, бр. 43, 168. Тук [в стихотворението] образът на безоката мома и на цветята що държи, е твърде ясен, определителен, отчетлив. Т. Шишков, ТС (превод), 104. Щото ся отнасяше до нравите и характерите им [на момичетата], не можеше нищо определително да ся каже, не бяха нито добри, нито зли. Ч, 1871, бр. 20, 624.
О Определителен член. Грам. Морфологичен показател при съществително, който показва, че означеният от него предмет е известен, познат за всички участници в говорния акт (понякога само за говорещото лице) или се възприема като типичен представител (вид) на цял клас (род) предмети. В българския език граматическата определеност се изразява като думите приемат особен завършек, наричан определителен член. Определително изречение. Грам. Подчинено изречение, което пояснява име или местоимение от главното изречение или се отнася към цялото главно изречение като изпълнява службата на негово определение; атрибутивен. Различаваме три вида подчи
