храбрият защитник на слабите. Скоро стигнахме до големия дъб. Л. Андрейчин и др., БГ, 101. Определението обикновено е прилагателно име, но може да бъде и ние-лително, причастие. Л. Андрейчин и др., БГ, 240-241. Подчинено изречение, което изпълнява служба на определение в главно-то изречение, се нарича определително. Л. Андрейчин и др., БГ, 283.
5. Юрид. Остар. Съдебно решение, издавано във връзка с решаването на някакъв, обикн. частен въпрос, възникнал в хода на съдебното производство. В съдебната присъда трябва всякога да ся означава въз кого именно ся стоварва изплащанието на съдебните разноски.. Но подробно пресмет-вание на съдебните разноски., става в особено определение. ВП, 148. Представените отделно от обясненията, въз съществото на делото отводи, ся разрешават от съда с особено определение. ВП, 39. Причините за отстранението., ся изпитват от съда без участието на отводимия в закрито заседание и определението на съда за отстранението ся почита окончателно. ВП, 42. Определението у с което се издава заповед за плащане или се отказва в издаването й, не подлежи на обтъжване. Хр. Даалиев, ТИ А, 138. На съдържателите или управителите на спецарии и на лаборатории, за употребените от тях при съдебно-хими-ческите изследования реагенции, ся дава плата по определението на съда. ВП, 147.
6. Юрид. Остар. Разпореждане на държавно или международно учреждение със силата на закон; постановление. Доктор Догански разправяше, че смесената разграничителна комисия, натоварена да тегли граница между България и Сърбия, според определенията на Берлинския договор, е била много нещастно съставена за нас. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150-151. В 1814 г. Рейнският съюз (уничтожен) и всичка Германия, според определението на Венския конгрес, станала както си била Германски съюз. Г. Икономов, КЗ, 51. В 1140 г. бяха изгорени, по определението на Константинополския събор при патриарха Лева Стипиота, съчиненията на някого си Константина Хризо-мола.. Тези съчинения имаха противочерко-вен характер. Р. Каролев, УБЧИ, 106. Наистина, в закона не се остави тъй както би трябало ясно и категорично (каквито са ясни и категорични определенията на всякой закон), но затова не съм крив аз, а онез, които дадоха последня форма на тоя закон. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 124-125. Нему било поръчано да предаде на Македонската църква всичките определения и постановления на Събора. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. 2, 306.
О Несъгласувано определение. Грам. Определение, чиято връзка с определяемата част в изречението е лишена от формално съгласуване. Съгласувано определение.
Грам. Определение, изразено чрез прилагателно име или чрез причастие, съгласувани с определяемата дума. Определението бива съгласувано или несъгласувано. Съгласуваното определение най-често е прилагателно. Съгласува се с определяемото по род и число: хуоав ден, хубава местност. Л. Андрейчин и др., БГ, 241. Сказуемно (предикативно) определение. Грам. Второстепенна част на изречението от групата на сказуемо-то, която означава признак, съотнесен с подлога или допълнението в момента на действието, изразено чрез сказуемото. Дума, която пояснява спомагателния глагол съм, се нарича сказуемно определение. Обикновено сказуемното определение отговаря на въпрос кой, какъв: Аз съм водачът. Л. Андреичин и др., БГ, 244. Сказуемно определение могат да имат и други глаголи, като: наричам се, казвам се. Л. Андрейчин и др., БГ, 244. Когато сказуемното определение е съществително, не се съгласува с пояснено име:.. Ако сказуемното определение е друг вид менлива дума, съгласува се по род и число. Л. Андрейчин и др., БГ, 245.
ОПРЕДЕЛЕНО нареч. 1. По точно установен или посочен начин; ясно, конкретно, недвусмислено. Искаше да разбере добре за какво го питат, какво искат от него и чак след като преценеше положението, отвръщаше по-определено. Г. Караславов, Избр. съч. X, 34. Рядко и в България дори, може да се срещне тъй ясно и определено очертан тип: високи, снажни и здрави мъже, мургавц лица, издадени скули и широки плещи. Й. Йовков, Разк. III, 180. — Хорската работа остави ти, ами с Младена какво я наредихте? — сега вече по-определено и още по-настойчиво запита учител Трайко. Т. Влайков, Съч. III, 223. Яворов подарил на Мина пръстен с опал.. За същия пръстен той написа стихотворение „Пръстен с опал“, а още по-определено пише за него в парижкия си дневник: „И на нейната малка ръка аз бях турил един пръстен“. Д. Минев, Т, 1954, кн. 11,27.
2. Безусловно, несъмнено, неоспоримо. Определено можем да кажем, че ние преминахме вече към практическа работа по въвеждане на автоматизирана система на управление в параходството. ТД, 1971, бр. 7, 1. — А отдавна ли играете? — внимателно попита мъжът. Тоя въпрос вече определено не се хареса на момчетата. П. Вежинов, СО, 10-11. Чак сега [Валери] усети болката от загубата на баща си.. Ако тая вечер Валери не беше излязъл, подгонен от тая същата болка навън, той сигурно нямаше да чуе разговора на ония две жени и цялата тая история щеше да бъде съвсем друга, дори определено съвсем друга. Ал. Томов, П, 118-119.
ОПРЕДЕЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от определен; конкретност, реалност. Град на невероятното, изплъз
