ОПРЕДЕЛИТЕЛНО 681 ОПРЕДЕЛЯМ
нени изречения: допълнителни, обстоятелствени и определителни. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. Определителното изречение отговаря на въпросите: кой, какъв, колко, чий, поставени при определяемата дума в главното изречение. За връзка на определителните изречения служат относителните местоимения: който, какъвто, колкото, чийто. Л. Андрейчин, БГ, 283.
ОПРЕДЕЛИТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Определено. Това ваше предложение аз съм съгласен да положа в изпълнение, но требова да сключа по-напред сметките, за да видя на колко възлиза капиталът и то-гива да ви кажа определително какъв отговор да дадете на карловци. АНГ I, 130. „За таковите частни въпроси, ако желаете да ве кажа и аз моето мнение, готов съм да сторя и това, стига да ми кажете определително и точно за кое и кое искате да ви кажа мнението си.“ Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 85. Дали славените и преди 1Х-и век са имали писмен език или не, ний не можем каза определително. Т. Шишков, ИБН, 26. Причината на тази буна различно описват историците, затуй и аз определително не мога ви я каза. П. Кисимов, ОА II (превод), 129.
ОПРЕДЕЛИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от определителен; определеност. Точността на слога състои в строгата определителност на изразението, тъй щото речта да има именно толкози думи, колкото и понятия са в нея, ни по-много, ни по-малко. Т. Шишков, ТС (превод), 36-37. Математиката е една от тъй наречените точни науки.., които не само не търпят, не допускат, а изискват всякога крайна точност, ясност и определителност. Г. Кирков, Ч, 1874, бр. 2, 52. Слогът на прозаика са ограничава само с тези свойства на речта, които удовлетворяват на требованията на ума, т.е. с определителност и яснота. Т. Шишков, ТС (превод), 22.
ОПРЕДЕЛЯ. Вж. определявам и определям.
ОПРЕДЕЛЯВАМ, -аш, несв. (остар. книж.); определя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Определям. Когато един человек натовари някой кораб със стока, той преди всичко определява за де ще отиде тойзи кораб. Ат. Цанов, Н, 1875, кн. 4, 12. Положението на различни места по земята определяват по четири точки, наречени главни. И. Груев, 3, 3. Нека не мисли никой от вас, че губим нечто.. кога отдаваме всякому онова, что може той праведно да поиска от нас, зачтото същите закони, които определяват нашето поведение към другите челове-ци, определяват и на другите человеци поведението към нас. С. Радулов, НД (превод), 63. Бог е един, който ся грижи за всякой чловек и му определява в тоя живот съдбата. Й. Груев, КВИ (превод), 66. определявам се, определя се страд. Положението на различните страни на земний глобус се определява от четири главни точки, които ся наричат главни страни на света и са тия: изток, запад, север и юг. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 1. Когато са приема някой слуга или слугиня в къщи, тряба да им са определява точно работата и да им са каже кога и как ще я извършват. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55.
ОПРЕДЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от определявам и от определявам се; определяне. Определяването кои съвети ще бъдат разтурени ще стане след като се завърнат министрите от Чамкория. БД, 1909, бр. 5, 3.
ОПРЕДЕЛЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за дума — който се определя, който има определение, съпроводен е от определение. Определителното изречение обикновено стои след думата, която пояснява.. Ако определяемата дума не стои в края на главното изречение, определителното изречение се вмъква вътре в него и се отделя от двете страни със запетая. Л. Андрейчин и др., БГ, 285. Относителното место-имение се съгласува по род и число с определяемата дума в главното изречение. Л. Андрейчин и др., БГ, 284.
2. Като същ. определяемо. Грам. Дума, която като част на изречението се определя от съгласувано или несъгласувано определение.
ОПРЕДЕЛЯМ, -яш, несв.; определя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Установявам, посочвам точния брой, количество, качество или степен, размер и под. на нещо; уточнявам. Пресмятаха тежестта на златото, определяха броя на претопените за него жълтици. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Венецът се крепеше слабо. Тачката го дръпна и го откъса. После той слезе, почна да го оглежда, обръщаше го и го подхвърляше на ръката си, като че искашеида определи горе-долу тежестта му. Й. Йовков, Ж 1945, 185. —Да, Стамен, твоят брат! — разказваше с равен, убедителен тон гостът. — Ами! — Ами... дето забягна в Русия... Ти беше още дете тогава, ей такава на! — и показа с разтреперана ръка към пода, за да определи височината. П. Михайлов, МП,
10. Нямах възможност да определя какво пространство залавя [езерото]. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. С прецизни измерителни уреди определиха количеството и качеството на благородни метали, съдържащи се в полиметалните руди. А С рулетка определих размерите на помещението.
2. Мат. Физ. Изчислявам, измервам, обикн. с помощта на някакъв инструмент, уред стойностните показатели на някаква величина (площ,, скорост, тегло, количество, маса и др.); уточнявам, намирам. На мостика
