ОПРАВЯМ 671 ОПРАВЯМ
го нямаше Първан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 121. Колкото и бедно да е едно стопанство, около него все има въртел.. Непълнолетен човек ептен не може да се оправи, затуй се избират трима опекуни да вършат цялата работа. И. Радичков, СР, 80. Какво ще стане, ако хванат и затворят баща му? Цялата работа ще падне върху него.. Труд-но ще се оправи, а и да се оправи, на халост ще му иде младостта... Г. Караславов, С, 53. Ще ги назнача и тях — мичмани, боцмани, лоцмани, готвачи — цял екипаж ще направя от тях. И ще ги пусна в открито море. Ако се оправят и започнат да работят — добре. Ст, 1960, бр. 726, 1.
2. Намирам правилната посока, в която да се движа; ориентирам се, упътвам се. Бодко отново остана в гората. Сега накъде? Нито се вижда път, нито може да се оправи сред толкова много пътечки, които кръстосваха по всички посоки. В. Ченков, СНД, 21. Това бяха глухи горски места, тайни хайдушки скривалища. Без водач тук никой не би се оправил. Л. Стоянов, Б, 69. Било страшна виелица.. Всичко засипано. Ни път се види, ни нищо — небето и земята се разбъркали. Едвам се оправял по дърветата. Р, 1927, бр. 258, 1. Когато преди няколко дни за първи път влязох в гарата, аз се обърках. Уж се мъчех из блъсканицата да запомня някой магазин, та на връщане по него да се оправя, но нищо не излезе от това. Г. Белев, КВА, 101-102. Тесните улици в Калето криволичеха като същински лабиринт. Пенко се чудеше как баща му се оправяше в тях. П. Здравков, НД, 11. Полунощ преваляше, позна Бачо Киро по звездите.. Не за първи път се скиташе сам и нощем по света. Не за първи път се оправяше по звездите. Зл. Чолакова, БК, 32. // Обикн. за движещо се животно — възстановявам пър-воначалното положение на тялото си след временно отклонение от определената посока на движение; поправям се, изправям се. Конят тръгна и при първите си стъпки се пообърна ту откъм едната си, ту откъм другата си страна и погледна назад. Посце сие оправи и тръгна направо из пътя. И. Йовков, АМГ, 120. Тръгна чичо Дяко от село Жабовряк, из панаира конче да продава. Води го из пазарището важно-важно, а то, като всяко младо, повърви, повърви направо, наведе глава, извие се встрани, па дзип-не едно чифте и пак се оправи. Чудомир, Избр. пр, 208.
3. Добивам представа за времето, за часовете от денонощието; ориентирам се. А кой буди хората сутрин? — Та това помощ ли е? — възрази Белчо. — Те се оправят много по-добре с часовниците си. А твоето куку-ригане даже ги дразни. П. Бобев, ГЕ, 16. Едва сега той се сети за часовника си.. По него той ще се оправя, по него ще знае кога е обед, кога е икиндия. Г. Караславов, Избр. съч. 1,414.
4. Съвземам се бързо от някакво моментно смущение, объркване, бързо намирам изход от някакво объркано, затруднено положение; окопитвам се. Докато се оправя от смущението си, старият писател вече се беше доближил до мене и ми протягаше с детска, добра усмивка ръката си. Т. Генов, ДОД, 65. Без да ще, Хрелъо се издаде: ..
— Ти откъде знаеш? — без всякаква умисъл запита баща ми. Хрелъо се забърка за минута, но пак се оправи: казал му бил Геро. Ст. Чилингиров, ХНН, 62. Момчил също добро-душно се засмя. — Добре, добре. А друго що? —Другото., ето що е... царят ти прощавал всички по-раншни беди, дето си сторил на царевите люде,.. — бързо се оправи Стаматко. Ст. Загорчинов, ДП, 468-469. В началото на разпита татко малко се смути, позабърка.. Но скоро, много скоро се оправи. П. Михайлов, МП, 57.
5. Разг. С предл. с, на. Съумявам, мога да си служа с някакъв чужд език, мога да говоря, да ползвам чужд език; справям се. Високият, симпатичен Карамихов, който не можеше да се оправи с българския език, допълни на руско-български: — Само да не стане „суфикс“? НА, 1959, бр. 3439, 2.
— Не смея да кажа, че съм изучавал френски, а с руския нещо не се оправихме. Н. Ка-ралиева, Н, 13. Вчера един тежък търговец
— някакъв грък, който се оправяше на турски с него — го глави да изчисти и подреди голямата м\ магаза. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 494. Той добре се оправя с английския. А При пътуването й се наложи да се оправя с френски.
6. Обикн. с предл. с, със. Съумявам, успявам да се справя с нещо, обикн. сложно, тру-дно или заплетено, смогвам да овладея нещо. Директорът дълго мисли и като се разбра, че никой не може да се оправи с новите сложни машини, позвъни в дирекцията на полицията. М. Грубешлиева, ПЙУ, 47. Сеитбеният комитет го назначи да се оправя със семечистачната машина. П. Велков, СДН, 365. А бе чудех се аз на това момче, как се оправя там в кантона, как ги разпознава жиците и ключовете, като са жица до жица и ключ до ключ? Тарас, СГ,
58. Всъщност той [Грашев] бе свикнал да се оправя с всякакви истории. Д. Фучеджи-ев, Р, 18.
7. Разг. Създавам си, осигурявам си благоприятни условия за нещо, като избягвам неудобства или неприятности; уреждам се, нареждам се, устройвам се. Още като студент умееше да се оправя. Д. Фучеджиев, Р, 60. Възпитавам го така, че да може сам да се оправя в живота.
8. Разг. Оздравявам след боледуване; излекувам се, вдигам се, възстановявам се, съвземам се, поправям се. Кръстю лежа три-четири дена — пъшка, мета се върху мин-дера в гостната, налива се с чай от бъзов цвят и пак се оправи — хриповете намаля
