ха, дишането му стана по-спокойно и по-дълбоко, очите му светнаха. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 331. Простинала.. И вечерта токо я катурило. Сега я фърлило в огън, та чак се занела. Зафанале с разтривки, със загрявки.. И поминало й. Вдигна се уж. Ала се не може да се оправи. Т. Влайков, Съч. II, 250. Така продължи няколко години и аз боледувах тежко, но надвих на болестите и се оправих. К. Георгиев, ВБ, 111. Три дена лежа той в постеля, като смъртник.. Но понякога животът е по-силен от смъртта
— оправи се Найден, укрепна. Г. Райчев, ЗК, 125. Ти ще се оправиш и ще заякнеш, милинка. Елин Пелин, Съч. I, 152. // Разг. Поправям се физически, телесно; изглеждам добре, напълнявам, заглаждам се, окръглям се. За малко време Ценко се оправи (защото по-напред беше пожълтял и изсъхнал), разхубавя и наякна. Т. Влайков, Съч. III, 217. Той [конят] беше се оправил, беше сеиокръг-лил повече, но не беше затлъстял. Й. Йовков, ПК, 203. //За поразена част от тялото или орган — възстановявам отново предишното си състояние или предишния си вид, който временно съм бил изгубил; възстановявам се, оздравявам. Побеснял, Казански., с тежък юмручен удар му [на войника] сплеска носа.. — А пък носът на войника ще се оправи. На простите хора., лесно им минава. Д. Ангелов, ЖС, 230. — Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи .. Сигур-но стомахът ви вече се е оправил! Елин Пелин, Съч. I, 200-205. //За пресипнал или заглъхнал глас — възвръщам първоначална-та си сила, звучност; възстановявам се, поправям се. — Какъв певец бях аз едно време
— каза изведнъж дядо Денчо и поглежда баба, — ама си загубих гласа... Пих веднъж студена вода и оттогиз, като пресипнах, не се оправи... Инак голям певец бях... К. Калчев, ПИЖ, 48. Гласът му е прегаснал от времето, огрее ли слънце — пак ще се оправи. Н. Хайтов, ШГ, 58. След това песента беше подхваната от всички. Отначало гласовете трепкаха някак несигурно, но след това се оправиха и бодрите звуци проечаха над малкото градче. Г. Карасла-вов, ОХ I, 325.
9. Възстановявам се, съвземам се икономически, замогвам се материално. Хитов за-борчнял пред съдружниците си с 8000 гроша. Минало време, той започнал да се оправя. Н. Ферманджиев, РХ, 43. — Отде си вземал тези пари? — уплаши се Мана. — Кой ти даде тези пари? — Братовчедът Коста .. Разправих му как живеем тука, за кравата му казах. Като е тъй, рече, да ти дам за малко сега, да се оправиш! Кл. Цачев, ГЗ,
67. Той беше почти пред фалит, но успя да се оправи.
10. Разг. Само във 2 л. пов. в съчет. с пред-ход. гл. вървя, ида (също във 2 л. пов.), често със съюз че. За означаване, че ще бъде много трудно, почти невъзможно да се възстанови или да се уреди, получи нещо отново. „Още утре ще ме раздрънка“ — помисли си той.. Изградената с толкова труд репутация на скромен и възпитан човек щеше да рухне изведнъж. Върви, че се оправяй след това. К. Калчев, СТ, 82. — Какво ви интересува? Какви са тия сигнали? — развълнува се Сляновски. „Ха, де, върви се оправяй сега! Ако викнат веднъж по теб ти си такъв или онакъв, върви доказвай правото си. Никой няма да ти повярва.“ В. Нешков, Н, 391. — Яж! — каза едноокият войник тихо. — Ама гледай да не те види онова болярско псе Беловежд. Ще каже на болярина Владислав и иди после се оправяй! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. По едно време Сланчов мислеше, че медал ще му окачат, а началството тъкмо тогава със съд го заплаши. Иди, че се оправяй! М. Марчевски, ГБ, 84. „Зная ли как ще погледне на шегата ми — току-виж, че се разсърдил и след туй иди се оправяй със сърдит класен наставник.“ Г. Русафов, ИТБД, 241.
11. За някаква работа, положение, живот и др. — ставам в по-добро състояние, възстановявам нарушения си ред, уреждам се бла-гоприятно; нормализирам се, подобрявам се. Моля ти се, пази го добре, защото вътре има доста много пари. Има мои, има и организационни. Нали съм касиер? Трябва да ги предам, а другите са вече из Македония и аз ще трябва да ги крия, догде се оправят работите. Д. Немиров, БЛ, 18. Залисани в жетвата и във вършитбата, работните хора в селото нямаха време да се интересуват от новата война. Пък и все се подхвърляше, че работите между големите държави щели да се оправят и военните действия щели да бъдат прекратени. Г. Карасла-вов, ОХ I, 7. — Е, как? Все тъй ли ще скиташ? .. Иван не му отговори. Старците го гледаха изпитателно. — Положението ще се оправи — намеси се Петканов. К. Калчев, ЖП, 242. Все пак, отначало понасяхме търпеливо несгодите. Вярвахме, че всичко ще се оправи и ще бъдем както по-рано. Г. Райчев, Йзбр. съч. II, 177.
12. За време като състояние на атмосферата в определен момент — ставам ясен, без облаци, без мъгла и под.; подобрявам се, изяснявам се. А се и времето оправи, слънце грей. К. Христов, ЧБ, 275. Ръсещият из мъглата дъждец бе спрял.. Духна ветрец.. Ще се оправя времето — рече Стоян и се прозя. Н. Тихолов, ДКД, 95. Времето се изчисти, оправи се за работа и селяните наизля-зоха по гората на копан. Ил. Волен, МДС,
7. Добре, че беше ме хванал вече ревматизмът в коляното, та по него вече разбирах кога времето ще се оправя и разваля. Н. Хайтов, ПГ, 126. // За време като съвкупност от климатични условия, характерни за част от денонощието или за продължителен
