Page:RBE Tom11.djvu/661

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОПОРОЧАВАНЕ 661 ОПОРОЯВАНЕ

147. По-късно той [Пеев] се отдалечил разочарован от Каравелов и Ботев, мислейки, че те са опорочили с ежбите си дейността на емиграцията. М. Арнаудов, БКД, 236. Фактите, които ни са дадени в контеста-цията, са достоверни.., колкото обяснения и да се дават за начина, по който са заети 24 избирателни карти и нераздаването на 4000 карти, този самият факт е доста да опорочи избора и да наложи анкета. Бълг., 1902, бр. 505, 3. опорочавам се, опороча се страд. В образа на Ирина ние проследяваме този процес на духовно опустошаване.., на морално падение.. Всичко, до което се докосне това влияние, този разложителен процес се омърсява, проваля, опорочава. С, 1952, кн. 3, 181.

ОПОРОЧАВАМ СЕ несв.', опороча се св., непрех. Ставам порочен, пропадам морално, деградирам нравствено; развалям се. В края на живота си той съвсем се пропи, опорочи се до неузнаваемост. А Тя водеше разгулен и безнравствен живот, като съвсем се опорочи.

ОПОРОЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опорочавам и от опорочавам се. Общественото мнение боготвори хора и хули богове; то често възхвалява грешки, от които ние се червим, и осмива добродетели, които са наша гордост. Повярвайте ми: славата е почти тъй обидна, както и опорочаването. М. Арнаудов, Г, 198. Ние казваме, че партиите могат да жертвуват нещо от своите изострени амбиции, само за да спасят една нова система на консултация на народа от опорочаване. БД, 1909, бр. 21, 1.

ОПОРОЧВАМ, -аш, несв. (остар.); опороча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Опорочавам. За да бъде ефектът по-голям в страната .. военните решиха да поставят революцията под опекунството на Каравело-вото име. Те не се спряха ни за миг пред мисълта, че още първия момент опорочват своето дело с една фалшификация. С. Радев, ССБ II, 11. А там, дето тоя избор е обезпечен, колко много порочна практика в избора на храната опорочват хранителния режим и довеждат до едни или други усложнения в правилното хранене и са първопричината за редица болести. ПН, 1934, кн. 3, 36. опорочвам се, опороча се страд. Аргументът, че изборът се опорочва, поради малкото явили се избиратели, не издържа критика. Бълг., 1902, бр. 506, 3. ОПОРОЧВАМ СЕ несв. (остар.); опороча се св., непрех. Опорочавам се.

ОПОРОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от опорочвам и от опорочвам се; опорочаване. След опорочването на ми-налогодишното първенство случаят се повтори, макар и първенството да завърши. ВН, 1955, бр. 282. Проверени са 100 избори и в тях се констатира пълен ред в из-борната борба, а където би се срещнали опорочвания, той не ще бъде толкова недобросъвестен да даде вота си за тяхното узаконяване. Бълг., 1902, бр. 493, 3.

ОПОРОЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опороча като прил. 1. Който е покварен, безнравствен, развален, развратен. „Ти-и-и... само ти си ми едничката радост в тоя опорочен дом“, помисли си Матеев и застана прав пред скъпата си рожба. Д. Калфов, Избр. разк., 340.

2. За някаква работа, дейност, идея и под. — който се характеризира, отличава с нечест-ност, неморалност; компрометиран, опош-лен, изопачен, нечестен. Правчанските дас-кали-социалисти пишат прошения за опорочени избори, пускат в урните огнени лозунги.. В замяна сопите на шайкаджии често ги дебнат из тъмните улици. Отеч., 1977, кн. 10, 14. Но все пак какви козове бяха то: злоупотребления на някои от министрите или валиите, кражби, разбойничества, в които бе замесен тоя или оня каймакамин, опорочени търгове, разорено еснафство, замряла търговия. Ст. Дичев, ЗСII, 504.

ОПОРОЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от опорочен.

ОПОРОЯ. Вж. опороявам.

ОПОРОЯВАМ, -аш, несв. ', опороя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. За дъждовна, поройна вода — постепенно разрушавам, свличам почва, скали и др. от наклонена земна повърхност, като издълбавам по нея ровини, пороища; ерозирам. Продължителни дъждове опороиха незалесените планински склонове. А Буйните пролетни води от топящите се снегове опороиха стръмните брегове и голи ридове, опороявам се, опороя се страд.

ОПОРОЯВАМ СЕ несв.', опороя се св., непрех. Рядко. За земна повърхност — покривам се с пороища, с ровини; ерозирам се. Не се ли погрижим за опазване на почвата на наведените места, от стичането на водата се образуват бразди, които се превръщат от дъжда в ровини и целият склон с течение на времето се опороява .. Това явление се нарича водна ерозия. РД, 1950, бр. 339, 3.

ОПОРОЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от опороявам и от опороявам се; ерозиране. В Родопите поне половината обработваема земя беше върху стръмни, изложени на опорояване и ерозиране терени. Н. Хайтов, П, 303. Голи са Източните Родопи. Пороите са свлекли тънкия пласт земя.. Те [младежите] превърнаха 3500 дка подлежащи на опорояване склонове, в плодородна земя. РД, 1958, бр. 338, 1. Там, където закрепващата почвена растителност липсва или е слабо развита, .. представена с храсти или малки дръвчета..

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл