ОПОРТЮНЙЗЪМ 662 ОПОРТЮНИСТЙЧЕСКИ
опорояването може в известни случаи да се разпространява и между дървесната растителност. Пр, 1954, кн. 1, 21. Цифрата е само приблизителна.. Защото в нея са влезли само негодните вече за обработване земи, но не и тези, които са в активен процес на опорояване и непрестанно губят живителните си сили. ЛФ, 1958, бр. 14, 3.
ОПОРТЮНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Според догматичните схващания на някои лявоориентирани политически движения — дребнобуржоазно движение, което води пролетариата до класово сътрудничество с буржоазията; съглашателство. Силната дотогава социалдемократическа партия на судетските немци, която носеше всички пороци на социалшовинизма и опортюнизма на разтурената вече германска социалистическа партия, напълно изчезва. Г. Караславов, Избр. съч. III, 205. След идейното разгромяване на опортюнизма (1903) сравнително малко интелектуалци имаха смелост да се включат открито в редовете на социалистическата партия. Ив. Богданов, СП, 17. С думата „опор-тюнизъм“ почнали да означават умерената буржоазна политика. Ист. X кл, 130. Младата идеалистическа група [либерали] посрещаше тоя опортюнизъм с голямо възмущение. В нейните очи позорна бе самата идея да се влазя в сношение с консерваторите. С. Радев, ССБ I, 393.
2. Книж. Безпринципно приспособяване към обстоятелствата, социалните условия на момента, обикн. за извличане на някаква изгода; приспособленство, конформизъм. В много по-остра форма някои гърци бяха повдигнали въпроса за отцепване на новото кралство от Цариградската патриаршия, която те обвиняваха много по-енергично и от Неофита Бозвели в опортюнизъм и угодничество пред турската власт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. Черен се явява верен изразител на своето време дори и тогава, когато чувствително се отклонява от социалната тематика, защото неговите идеологични „грехове“ не са нито от опортюнизъм, нито от страх или корист. Ив. Богданов, СП, 292. При условията на днешното стопанство, тя [нравствеността] не може да се превърне в опортюнизъм и затворена себичност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 85. И тоя съвет трябва да предположим, е бил в онова време искрен. В него не може да се съглежда само опортюнизма на писателя. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 664.
— От лат. opportunus 'удобен' през фр. opportunisme.
ОПОРТЮНИСТ м. 1. Полит. Привърженик, последовател на опортюнизма (в 1 знач.); съглашател. Такъв начин на полеми-зиране най-малко е насочен да даде нещо полезно на партията, но затова той е толкова от по-голяма полза за нашите опортюнисти. Г. Георгиев, Избр. пр, 147. Всяка друга планомерна социалдемократическа деятелност е невъзможна, докато съществуването на самата партия се заплашва от нахлулите в нейните редове опортюнисти. Г. Георгиев, Избр. пр, 178.
2. Книж. Безпринципен човек, който се приспособява, нагажда към променливите обстоятелства и социалните условия на момента, обикн. за извличане на някаква изгода; приспособленец, конформист. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. Ив. Вазов, Съч. XI, 204. Цанков се показва и упорит в догонва-не на поставената висока цел — българското национално и просветно дело, и гъвкав опортюнист, който спокойно мени тактиката или службата си. М. Арнаудов, БКД, 24. Дори „старите“ от Букурещ, колкото и опортюнисти, едва ли биха посмя-ли да прибегнат до подобно унижение по повод на султанската съмнителна милост. М. Арнаудов, БКД, 153.
— Фр. opportuniste.
ОПОРТЮНИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Полит. Който се отнася до опортюнист и до опортюнизъм; опортюнис-тически. Легенда е, че в Оборище Бенковски се е наложил някак насила, като диктатор.. Ако някой го е почувствувал като диктатор, то бяха ония заможни елементи, които преди Оборище, па и след Оборище враждуваха с него на тая почва: „Не му е още времето..“ Тия опортюнистични елементи наистина претърпяха крах в Оборище. Г. Бакалов,, Избр. пр, 263. — Тая дума „обективно“ не е толкова проста.. Ако не сме подготвени, може да ни избият още при първото сражение, така че обективно фронтовете, за които говориш, дори да не усетят нашата жертва.. И до тебе ли стигна тая опортюнистична теория? П. Вежинов, ЗНН, 161. В условията на легалната пропаганда [в Германия] социалдемократическата партия добила масов характер и на изборите в 1893 г. получила над 1 500 000 гласа. Заедно с това обаче в нейната среда почнало да се засилва дясно-то опортюнистично движение. Ист. X кл,
127.
ОПОРТЮНИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Полит. Опортюнистичен. Адвокати-нът изказваше тия опортюнистически въ-зрения разпалено и с убеждение, по привичка да говори тъй и когато не е уверен в правотата на онова, което защищава. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26. Въставайки рязко и решително против „нотабилите“, Ботев не можеше да одобри опортюнистическа-та позиция на „Народност“. Г. Бакалов, Избр. пр, 220. Пред нас лежат резолюциите на още няколко опортюнистически организации, а именно на ямболска, хасковска.., търновска и казанлъшка. Г. Георгиев, Избр. пр, 203. Знаем ние, знаем... И ти по
