ОПОРЕН 660 ОПОРОЧАВАМ
ни, балкански държавици ще могат да дадат отпор на всяко посегателство върху тях. Свободата и съгласието са опора. БД, 1909, бр. 1, 1. Всяка нация има три опори на своята духовна мощ, те са: вярата, училището и материалната сила. БД, 1909, бр. 18, 1.
О Лицева опора. Спорт. Изходно положение за гимнастическо упражнение, при което тялото е изпънато с лице към пода или земята, като се опира на изпънатите ръце и на пръстите на краката. Силно разгневен, този път фелдфебелът викна не, а кресна: — Всички за лицева опора! Почни! А. Ста-ноев, П, 28.
ОПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до опора или служи за опора (в 1 знач.), който придава устойчивост на нещо. Най-изправеното положение на рабо-тната дъска служи., за четене. В последния случай дъската трябва да бъде снабдена в долната си част с опорен ръб, за да не се изхлузва книгата. НТМ, 1966, кн. 211-212, 107. Своеобразна е и архитектурата на тези нови къщи без тежест. Строителите не се грижат за устойчивостта им, за широки опорни площи и здрави основи. К, 1963, кн. 2, 11. Характерно е, че от царевичното стъбло израстват надземни доба-вни корени. Те увеличават устойчивостта на растението срещу вятъра и затова се наричат опорни. Бтн V и VI кл (превод), 129. Бурята блъскаше с такава стръв и сила, че с мъка се държех на краката си, като турих в движение и опорната сила на яка габрова гега. П. Делирадев, В, 266.
О Опорен пункт. Воен. Укрепено съоръжение, което е участък от отбранителната позиция на войскова част, инженерно оборудване, наситено с въоръжение и приспособено за водене на кръгова отбрана; фортификационен пункт, опорна точка. Неприятелските сили, разположени е селото, достигнаха два полка. Тяхна задача бе да снабдяват вражеските опорни пунктове в околността с хора, оръжие, муниции и разни материали. Ал. Гетман, ВС, 126. Опорна точка. 1. Физ. Място, което служи за център, за изходна основа, опора при някакво действие. Законът за равновесието на лоста.. е доказан за първи път от Архимед.. Във връзка с това откритие, по думите на древногръцкия математик Пап Александрийски (..) Архимед възкликва: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна целия свят!“ Матем., 1967, кн. 2, 4. — Архимед.. искаше да му дадат опорна точка, за да обърне Земята. И. Спасова, ЧК, (превод),
86. 2. Прен. Основен принцип, правило или изходно положение, изходно начало, възлов момент за обяснение или постигане, разрешаване на нещо; ориентир, максима. Живеем в епоха на преход, в който всички народи са въвлечени, и опорната точка, до която ще се стигне, е въжделение на всички, но никой не може да я види още сега. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 10. Той ще изтърпи тая мъка, ще я победи с това, което разбра в тая ужасна нощ, с правдата на народа, чийто Бог по иконите е страдащ.. Ето опорната точка, която му липсваше! Ем. Станев, ИК III и IV, 346. 3. Воен. Укрепено съоръжение, което е участък от отбранителната позиция на войскова част, инженерно оборудване, наситено с въоръжение и приспособено за водене на кръгова отбрана; опорен пункт, фортификационен пункт. Руменов помълча и извади из джоба си груба, саморъчна карта на града с обозначени по нея точки, колелца и кръстчета. Тази вечер трябва да се занимаем не само с тези въпроси — каза той, -а също така и с целесъобразността на този план за завземането на участъците, казармите и някои опорни точки. X. Русев, ПС, 242.
ОПОРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Упорит.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОПОРОЧА. Вж. опорочавам и опо-рочвам.
ОПОРОЧАВАМ, -аш, несв.\ опороча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разг. Правя някого да стане порочен, покварен, безнравствен; развалям, развращавам, покварявам. Дългото пребиваване в престъпна социал-на среда понякога бързо опорочава човека. А Наготово получените пари опорочават несвикналия на труд човек.
2. Прен. Книж. Правя нещо да получи лош характер, качество, да се измени в неправилна насока, да се влоши, обърка, изопачи; занемарявам, развалям. Да изразим истински почитта и благодарността си към делото на светите братя [Кирил и Методий], ще рече., да докажем почитта си към българското слово и писменост — да не ги опорочаваме, да ги пазим чисти дори и тогава, когато си изкарваме прехраната от тях. Ал. Гетман и др., СБ, 29. А колко е лесно в един такъв колектив да се промъкне съмнителна личност, която да внесе., всичките отрицателни черти на своя характер и да опорочи, и принизи нравствената стойност на цялото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 258. "От друга страна неспособността и немарението, което гръцкото духовенство показва в пасението на нас духовното уж негово стадо; своеволията, с които то опорочи чистейшата наша вяра, и развратният му живот поколебаха религиозните чувства на наший народ. Г, 1863, бр. 3, 21.
3. Превръщам нещо, обикн. благородно, възвишено, в порочно, пошло, нищожно; компрометирам, опошлявам, принизявам, омърсявам. Червеят на завистта и на злорадството няма да пощади доброто дело и ще иска да го опорочи. М. Арнаудов, БКД,
