ОПОЗИЦИОНЕРКА 653 ОПОЗИЦИЯ
Гръбчева, ВИН, 82. Едно правителство, което разгонва публиката от Народното събрание с войска, позволява на своите депутати да малтретират колегите си опо-зиционери, за да осигурят болшинство при гласуването, не може повече да остане на власт. В. Геновска, СГ, 462. Носят ми вестници, опозиционни, явствено защото аз съм опозиционер, винаги, по принцип, както толкова честни хорица са винаги в лагера на правителството. Ив. Вазов, СНЖ, 31. След пладне дойдоха у дома няколко видни опозиционери на княз Александъра да искат от мене някакви новини. СбПГМГ, 246.
2. Разш. Противник, отрицател на нещо. На всяка полезна иниациатива за домашното възпитание на децата той се явяваше опозиционер.
— От лат. орровШо.-отв 'противопоставяне' през рус. опозиционер.
ОПОЗИЦИОНЕРКА ж. 1. Полит. Членка или привърженичка на опозиционна партия, група или движение. Той не я видя повече. Тя се мярна едва в деня на освобождението, плачеше с радостни сълзи, но никому не каза, че го е срещала, не използва това дори тогава, когато я погнаха и разкарваха като опозиционерка. Ст. Даскалов, СЛ, 157.
2. Разш. Противничка, отрицателка на нещо. Но както от много други, така и от нея Ралчовци и Костадиновци направиха недоволничка, опозиционерка на всичко, що предложеха те. Ст. Даскалов, СЛ, 128.
ОПОЗИЦИОНЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до опозиционер.
ОПОЗИЦИОНЕРСТВАМ, -аш, несв., непрех. Полит. Действам, проявявам се като опозиционер. След дълги години управляване, дойде ред и на консерваторите в Лондон да отстъпят властта и да опози-ционерстват.
ОПОЗИЦИОНЕРСТВО, мн. няма, ср. Полит. Положение, дейност на опозиционер. — Каменов си е пак опозиционер в душата и убежденията му си са пак тъй твърди, ама много дълго стана опозицио-нерството му. Т. Влайков, Съч. III, 64. Сега излизаш да защищаваш правителството и да обвиняваш другите в опозиционерство. Т. Влайков, Съч. III, 281.
ОПОЗИЦИОННО. Нареч. от опозиционен. Тя не можеше да намери достатъчно приложение на своите сили нито в стеснените свободни професии, нито в неразвитото капиталистическо производство — много естествено е, дето тази интелигенция бе и опозиционно, и демократически настроена. Г. Бакалов, Избр. пр, 319. Беше виждал как свличат в черги болни, за да гласуват, как разгонват опозиционно настроени граждани и селяни. Ем. Станев, ТЦ,
85. Част от депутатите бяха настроени опозиционно на парламентарните заседания. А Държа се опозиционно.
опозиционност, -тта, мн. няма.
Книж. Отвл. същ. от опозиционен. През времето на някой си турски султан — не му помня името — в раята имало силно негодувание срещу султанския трон и срещу партиите, които го поддържали.. Между тия опозиционни партии с особено силна опозиционност се отличавала Чифчийска-та партия. Хр. Радевски, Избр. пр III, 180. Госпожа Тихова трепереше и наливаше думите си със злъчка не защото беше студено. Тази нейна опозиционност идеше от несполуката да стане шеф на комисията по събиране подаръците. Изместиха я други и от активна тя стана въплощение на отрицанието. Хр. Радевски, Избр. пр II,
ОПОЗИЦИЯ, мн. -ии, ж. Книж. 1. Разш. Противопоставяне срещу възгледи, становища, решения или действия (обикн. на мнозинството); противодействие. Както всяко дело, и това предизвиква опозиция — тъкмо тъй наивна, както и самото дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. — Изобщо тази твоя опозиция срещу завода... — Аз нямам нищо против завода! Само бих искал да го сторят на друго място. А. Гуляшки, ДМС, 112. Не издателят трябва да бъде арбитър в тия работи, а вие — ти, Николай и Боян [Пенев]. Издателят е добре разположен и няма да прави опозиция. Вл. Василев, СбАСЕП, 405. В отговор на това Влахов каза, че в този отказ той вижда един знак на недоволство и на протест против неговата опозиция. БД, 1909, бр. 30, 3. Не мога да си обясня неговата опозиция против училището, което предлагам да се основе. В. Велчев, СбЦГМГ, 261. Чо-веческото сърце е създадено така, щото сяка една жестокост или сяка една несправедливост, която днес са извършва без никакво препятствие, утре или вдругиден намира неприятели и опозиция. Знан., 1875, бр. 9, 133.
2. Полит. Партия или група от партии, които не участват в управлението и се противопоставят на водената политика от управляващата партия, група партии или от правителството. Няколко буйни младежи., начело с младия адвокат Вълканов, разпален водач на местната опозиция, бяха свикали митинг против правителството. Т. Влайков, Съч. III, 58. През май 1894 г. Стамбо-лов падна.. Дойде ново правителство на „съединената опозиция“, начело с д-р К. Стоилов. СбЦГМГ, 317-318. И в есенната си сесия Събранието показа голяма законодателна предприемчивост.. Да не бе голямото ожесточение спрямо опозицията, тази сесия щеше да съставлява една хубава страница от новата ни история. С. Радев, ССБ I, 244-245. Цялата опозиция започна
