ОПОЗНАВАМ 654 ОПОЗНАВАМ
да тропа по столовете. Ив. Вазов, СНЖ, 7. Таз басничка е много стара. /..: / макар че тежко е да носиш власт, / триж пд е тежко да си опозиция! Д. Подвързачов, Б, 33. //Само ед. Подигр. Като обръщение към представител от противоположна по идеи, възгледи политическа партия или група. Той се ухили отдалеч, провикна се насмешливо: — Добра среща, опозиция! Къде така, да не си тръгнал по агитация, а? Луканче-то се изчерви, наведе очи. В. Нешков, Н, 372. — Мръсна опозиция, пребил си наш човек. Л. Петков, ПЛ, 12.
3. Астрон. Положение на небесно тяло, когато е гледано от земята в посока, противоположна на слънцето; противостоене. Марс е близко до нашата планета по време на противостояние (опозиция), т.е. когато Земята е точно между Слънцето и планетата. Н. Николов и др., СС, 50. Отстояни-ето на Луната от Слънцето тогава е 180 градуса. Това положение се нарича опозиция. При опозицията Луната изгрява вечер, когато Слънцето залязва. Г. Томалев-ски, АН, 171. Владеющата годишна планета е Марс.., първий подир Земята, който може да й са доближи в опозиция на 9 милиона мили. Лет., 1876, IV.
4. Езикозн. В съчет: Лингвистични опозиция. Противопоставяне между различните елементи на езиковата система (езикови единици, езикови категории), при които съществуват определени корелативни взаимоотношения.
5. Шахм. В шахматната игра — положение на фигурите на два царя, когато стоят един срещу друг, разделени от едно поле на шахматната дъска. Бялата фигура на царя беше в опозиция срещу царя на черните фигури.
— От лат. oppositio.-onis 'противопоставяне', през рус. опозиция или нсм. Opposition.
ОПОЗНАВАМ, -аш, несв.\ опозная, -аеш, мин. св. опознах, прич. мин. страд. опознат, св., прех. 1. Узнавам, научавам съществените, отличителните черти, особености, белези на някого или на нещо, добивам представа за някого или за нещо; изучавам. —Да, тя [природата] е вечна, но ние не я опознаваме изведнъж. Затова човек е надарен със зрение, усет, с разум и е способен да узнава нещата! Сл. Боянов, СК, 225. Всички гурбетчии — „печаловници“.. трябваше да преброждат надлъж и нашир Балканския полуостров. Те опознаваха хората, съдбата им, завързваха връзки. Ив. Хаджийски, БДНН I, 4. Толкова много хора! Толкова различни индивидуалности, образи, характери! Всеки от тях е интересен като човек. Защо нямам повече време да ги опозная! Н. Стефанова, РП, 15. Ние престояхме 10 дни в Александрия — време, достатъчно да обходим и опознаем града. Ив. Мирски, ПДЗ, 159. Началото, като всяко начало, беше трудно. Дълго ме опознаваха, дълго ме наблюдаваха. Е. Огнянова, НШ, 10. Той [свещеникът] опознал бе душите, разбираше здраво живота, / с вяра в светото писание — висшата ценност, която / мъдро човешкия дял и помисли нам откроява. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 89.
2. Остар. Откривам, съзирам, виждам нещо, обикн. качество, достойнство и др. в личността на някого; разпознавам. Той имаше врагове, но ония, с които го свързваше еднаквост на убежденията,.. опознаваха в него една светла и благородна личност. В. Велчев, СбЦГМГ, 259. Всички в този свят създания опознават в мене свойт господар. Пч, 1871, кн. 7, 98.
3. Остар. и диал. Правя някой да стане познат на друг; запознавам, представям. И на водача си [Херман] кротък девойката [Доротея] рече тогава:.. Я ме сега опознайте със вашия татко и майка — / тез, на които от днеска на радо сърце ще да шетам. А. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 131.
4. Прех. и с др. същ. с предл. с. Остар. Давам някому сведения за нещо; осведомявам, запознавам. Всичките народи, които са нам познати из историята, разделят ся на стари и нови. За то ся историята разделя-ва на стара., и на новр, която опознава нас с новите народи. Г. Иошев, КВИ (превод), 17. опознавам се, опозная се I. Страд. от опознавам в 1 и 4 знач. Може не всеки зрител да открие [в картините на Атанас Па-цев], което виждам аз, най-малкото — не изведнъж.. Това е съвсем естествено, нима и хората се опознават от един поглед? В. Андреев, Р, 115. II. Възвр. от опознавам — Както виждаш, българинът се опознава все повече и повече, той се съзнава и вижда, че без свой език, без своя наука, без свои църкви и училища е загинал. Д. Немиров, Б, 48. Сам да се опознайш — тъй трудно е, уви! К. Христов, ЧБ, 204. След ропот и безверие — у нас / спокойствие лъжливо се все-лява: / ала в един внезапно блеснал час / сърцето почва да се опознава. Н. Зидаров, ФБО, 9. Ш. Взаим. от опознавам във 2 знач. Докато започнат редовните занятия, ние, колегите, се опознавахме помежду си и си разправяхме кой как е назначен. СбЦГМГ, 516. На една сенчеста полянка, заварих десетина момци и моми, дошли да ги „ставят“ .. Тогава узнах, че тия млади хора са се събрали да се опознаят и ако се харесат, щели да ги сгодят и да ги оженят.
А. Каралийчев, С, 218. Ние с вас трябва да се опознаем, поне вие мене, защото аз вече ви познавам доста добре. Ем. Станев, ИК I и II, 363. ^
ОПОЗНАВАМ СЕ несв.\ опозная се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Установявам по-близки отношения, ставам познат, сближавам се с някого или с нещо чрез непосредствено общуване. Младият строител Никула Димова се вълнуваше от грандиоз-
