ОПОЕТИЗЙРАНЕ 652 ОПОЗИЦИОНЕР
ток обред и на смяна на жизнената му сила идва далечната символика. Т. Жечев, БВ, 430.
ОПОЕТИЗЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от опоетизирам и от опоетизирам се. Може би в разказа „Дъх на праскови“ най-лесно ще открием познатия ни от "Утро " и „Топлите хълмове“ белетрист. Ще го открием в спокойния тон на повествуванието., в опо-етизирането на мирния делничен живот, на труда и плодовете му. Пл, 1969, кн. 5, 64. Авторът., не е пожелал да служи на лъжата чрез опоетизиране на нищетата и създаване на приспивна самоизмама. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
ОПОЖАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опожаря като прил. Който е с пълни повреди, разрушения от пожар; изгорен, изгорял. Минаваха през някакво село. Беше такава тишина, че се чуваше само тропотът на войнишките ботуши. Край пътя, до една опожарена къща, стояха две деца. Кл. Цачев, ГЗ, 133. От тая висота ние се спуснахме в друга една падина с опожарена гора. Ив. Вазов, Съч. XVI, 66. Сякаш не е война и не е имало — така тихо е .. Но достатъчно е само човек да наведе глава към пътя, за да види скелетите на разбитите и опожарени камиони, разхвърляните каски, потрошеното оръжие. П. Вежинов, НС, 53.
ОПОЖАРЯ. Вж. опожарявам.
ОПОЖАРЯВАМ, -аш, несв.\ опожаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Подлагам нещо на пожар, на горене до пълна повреда, разрушение; изгарям2, изпепелявам. Пастирите ежегодно са опожарявали гората по гор-ната граница за разширяване на пасищата. М. Тошков и др., НР II, 19. — Тоя звяр направи големи пакости, нищо не жалеше: пленеше, гореше, сечеше. Опожари две села, като затвори по-напред в оборите много жени и деца. Ив. Вазов, Съч. XXI, 25. Аске-рът разграби и опожари и другите къщи из селото.., останаха незасегнати само някои от по-отдалечените дворища и кошари. Д. Талев, И, 586. Костадин се опитваше да познае в него своя съученик от гимназията Йовчо Добрев, за когото се мълвеше, че наскоро бил опожарил една мелница в долните села. Ем. Станев, ИК I и II, 7. • Обр. Ливадата е залюляла своите развихрени тъмноруси коси. Като отрязани момински коси се люлеят алестите вълни; яркочервени са, дори когато залезен пламък ги опожари. А. Каменова, ХГ, 11.
2. Прен. Унищожавам напълно чувства у някого; изпепелявам, изгарям2. Момчето стоеше като замаяно. Насън или наяве стана всичко това? .. Много пъти е рецитирал от читалищната сцена, много пъти е вземал думата по тържествените сборове. Но никога такъв смут не е опожарявал душата му. Цв. Ангелов, ЧД, 89-90. опожарявам се, опожаря се страд.
ОПОЖАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опожарявам и от опожарявам се. Във Варшава и Прага през май, юни и юли 1876 г. Дринов е потресен от вестите за турските зверства., за останалите без подслон и в крайна нужда хиляди българи, за опожаряването на цветущи села. М. Арнаудов, БКД, 267. Навремето, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. Този именно Лъв, който възстановил храма след едно от многобройните му опожарявания, по най-новата теория се смята за баща на Константин-Кирил и Методий. Е, 1979, бр. 20, 4. Предисторическият човек използува огъня, преди да се научи да го добива. Вероятно при опожаряването на горите от мълния той намира в жаравата изпечени животни и плодове и открива, че те са no-вкусни от суровите. В. Цокова, ОПВ, 4.
ОПОЗИЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до опозиция (в 1 и 2 знач.). Идеологически израз на тая противоречива и преходна епоха се явява романтизмът. Той представя от себе си опозиционна идеология, насочена против консервативните форми на живота. Н. Ли-лиев, Съч. III, 150. А какви бяха резултатите от изборите? От 160-те избрани народни представители повече от половината бяха избрани с опозиционни бюлетини. Мл. Исаев, Н, 269. Бе ми поръчано да издиря опозиционните делегати, за да се запозная с тях. Кр. Григоров, Р, 219. След тая историческа аудиенция в двореца представителите на опозиционните групи имаха съвместно събрание. Ал. Стамболийски, ДС, 8. Аз си обясних тази промяна с туй, че съжи-вяванието и усилванието по туй време на опозицията и на опозиционното движение в страната е подействувало и на него съ-живително. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 31. В Радомир и Самоков еснафите поднесоха на княза колективен адрес за запазването на конституцията. В Кюстендил и Дупница се забелязваше същото опозицио-нно настроение. С. Радев, ССБ I, 280. Опозиционен вестник. Опозиционен печат. Опозиционен кандидат. Опозиционна коалиция. Опозиционен блок. Опозиционна партия. Опозиционен лидер. Опозиционен митинг. Опозиционна преса.
ОПОЗИЦИОНЕР м. 1. Полит. Член или привърженик на опозиционна партия, група или движение. Изборите минаха и заминаха. Разбира се, правителството спечели в страната голямо болшинство, но в София, където машинациите все пак най-трудно се правеха, от седемте избрани депутати петима бяха опозиционери. М.
