ОПОВЕСТЯВАНЕ 651 ОПОЕТИЗЙРАМ
оповестя се страд. Първи май бе приет като ден на въстанието, но той не се оповести, като се каза, не специални куриери ще известят във всяко село часа на свободата. Л. Стоянов, Б, 78. След малко дойде самият Груев, който го помоли да позволи поне да не се оповестява неговата оставка и да се подписват депешите на Военното министерство с неговия подпис. С. Радев, ССБ И, 33.
ОПОВЕСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от оповестявам и от оповестявам се; известяване. След оповестяване на мирния договор, правителството на граф Андраши предприема военни мерки: подготвя се мобилизация, струпват се готови наети в Карпатите. Отеч., 1978, кн. 4-5, 16.
— Кардиналът и папата биха опростили и брак и развод. Те имат златна мярка за всеки вид каприз на височествата, и великодушни опрощения и оповестявания за всеки свой пресметнат ход. Д. Добревски, БИ, 122.
ОПОВЙВАМ, -аш, несв.; оповйя, -йеш, мин. св. оповйх, прин. мин. страд, оповйт, св., прех. Остар. и диал. 1. Повивам, препас-вам с повой от всички страни, изцяло. Като го опови, тя [Радка] го поднесе на майка му: — А стани. А стани, та му дадни да бо-зне. Нека [бебето] забозае... Ил. Волен, МДС, 41. Лошата жена.., като токо стигна у дома си, разви му хубавите пелени и повоя, с когото [принцът] беше оповит. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 71. Турчин ро-биня/тивой говори: /— „Мари робиньо, / .. / да се отбиеш / от дълга пътя /.. / Па си раздени /мъжко детенце, / па го оповий / и го подои.“ Нар. пес., СбВСт, 70. Петкана рано станала /.. / окъпа до две дечица /.. / Па ги Петкана опови. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 212.
2. Прен. Остар. Обвивам, обхващам нещо от всички страни, обикн. с облаци, мъгла, като го правя непроницаемо, замъглено.
— Ние летехме по облаците, а ония гъсти, черни нависнали! Па се — на вълми, на въл-ми. Гледам — нема земля, нема небо, всичко оповито в облаци... М. Георгиев, Избр. разк., 168. Вижда, полека, ето най-далечния крайчец на хоризонта показва се малък облак; полека, полека издигва се и набират се гъсто и по-гъсто; слънцето оповива свет-лостта си. Ч, 1871, бр. 9, 266. оповивам се, оповия се страд, и възвр. Овощните дръвчета по дворовете и градините, закъснели тази година, бързо се оповиха в млада, зелена шума. Ил. Волен, МДС, 124.
ОПОВЙВАНЕ, мн -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оповивам и от оповивам се.
ОПОВЙЯ. Вж. оповивам.
ОПОГАНЯ. Вж. опоганям.
ОПОГАНЯМ, -яш, несв. ; опоганя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Развращавам, развалям, покварявам; изгалат-вам. — Лъжкинята! Венчала се! — Мръсни-це недна, опогани селото ни! Ив. Вазов, Съч. XXI, 133. В пиянството мнозина не само себе си, нъ и други, часто и своите най-мили са опоганили и направили са ги за довека злочести. Хр. Данов, Лет., 1869, 115. 2. Омърсявам, омърлям нещо; огалащам (Н. Геров, РБЯ). опоганям се, опоганя се страд.
ОПОГАНЯМ СЕ несв.; опоганя се св., непрех. Осквернявам се, покварявам се, из-галатвам се.
ОПОГАНЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опоганям и от опоганям се.
ОПОДЛЯ. Вж. оподлявам.
ОПОДЛЯВ АМ, -аш, несв.; оподля, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. оподлял, -а, -о, мн. оподлели, св. 1. Непрех. Рядко. Ставам подъл, низък. Едновременно младата жена отпадна във фотьойла и се сви на кълбо, принизена, оподляла. А. Страшими-ов, Съч. V, 388.
. Прех. Правя нещо да изглежда пошло, принизено. По-по-ланското (1889 г.) появление на разбойници в Рила не само я загрози — то я оподли. Ив. Вазов, Съч. XV, 7. оподлявам се, оподля се страд.
ОПОДЛЯВАМ СЕ несв.; оподля се св., непрех. Оподлявам (в 1 знач.). В последните десетина години ние съвсем вече се оподлихме." Знан., 1875, бр. 12,191.
ОПОДЛЯВ АНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от оподлявам и от оподлявам се.
ОПОЕТИЗАЦИЯ, мн. -ии, ж. Представяне на нещо в поетичен, по-съвършен, идеализиран вид; поетизация. И ако се плъзнем по фабулата, нищо чудно [стихотворенията на Александър Томов] да ни се сторят опоетизация на този отминаващ свят. Хр. Стефанов, Пл, 1979, кн. 8, 169. Липсва истинската и необходима опоетизация на темата за любовта. НК, 1970, бр. 52, 4.
ОПОЕТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Придавам поетичен облик, израз или съдържание на нещо; поетизирам, идеализирам. В поемата се пресъздава реалистично и живо живота на едно войсково поделение.. На автора се отдава сполучливо да опоетизира редица картини от живота на този своеобразен колектив. С, 1952, кн. 9, 184. И тук ще открием все още някои от по-раншните му [на поета] и вече отбелязвани слабости .. кръжене около събитията, без да са винаги в достатъчна степен художествено претворени и опоетизирани. ЛФ, 1968, бр. 30, 2. опоетизирам се страд. В по-късните [версии] се усилва нравственото чувство, опоетизира се, спиритуализира се един жес
