ОПЛЮВАНЕ 650 ОПОВЕСТЯВАМ
ОПЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплювам и от оплювам се. — Това аз не мога да направя! Да се оплювам сам! — Спестяването на дванадесет милиона лева народна пара, това оплюване ли наричаш? А. Гуляшки, ДМС, 73.
ОПЛЮСКАМ. Вж. оплюсквам.
ОПЛЮСКВАМ, -аш, несв.\ оплюскам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. 1. Изяждам (и изпивам) много голямо количество от нещо или всичко; изплюсквам. Издържаше и на глад, но имаше ли хубаво ядене, ще оплюс-ка, кажи-речи, цяло агне сукалче, опечено на ръжен, половница погача хляб и ще изпие два литра ракия. Кр. Григоров, ПЧ, 30. Пък той, вагабонтинът му, обиколил всички наши съветници ..па им дал един гуляй — спукали се от ядене и пиене, оплюс-кали няколко печени ягнища, изсушили няколко бинлика вино. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. Злъчката й [на снахата] била пукната, стомахът й бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала дордето бях на гости! Чудомир, Избр. пр, 40.
2. Прен. В съчет. с пари. Похарчвам, прахосвам всичко за ядене (и пиене); изяждам, изплюсквам, изпуквам. Оплюска до лев парите, които му дадохме назаем, оплюсквам се, оплюскам се страд.
ОПЛЮСКВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от оплюсквам и от оплюсквам се; из-плюскване.
ОПЛЮЯ. Вж. оплювам.
ОПЛЯЧКОСАМ. Вж. оплячкосвам.
ОПЛЯЧКОСВАМ, -аш, несв.; оплячко-сам, -аш, св., прех. 1. Плячкосвам някого или нещо докрай, напълно, изцяло, плячкосвам всички или всичко; ограбвам, изграб-вам. С топ и картечница били бунтовниците... и се прииждали други. — С топ? — Ами! Ти как мислиш.. И ако успеят, ще оп-лячкосат всичко и накрая ще запалят чифлика. — Не вярвам. П. Михайлов, ПЗ, 19. И ето сега в същите тези стени се разбиваха вълните на турските завоеватели, които бяха плъзнали като зла напаст и оплячкос-ваха села и градове. Д. Динков, ЗБ, 55. Говореше се и за голям земетръс в Тракия, който разрушил много крепости и градове, та турците ги завзели леко и оплячкосали и български земи. Ем. Станев, А, 36. Не беше време за делба. Тъкмо се позамогнаха от много работа, ето че постъпката на Димитра ще спре благополучието в Пендева-та къща.. Пък и турците на всяка стъпка ги дебнат. Разделят ли се, ще се нахвърлят върху тях и ще ги оплячкосат. К. Петка-нов, X, 193.
2. Разг. Грабя, вземам бързо много неща, всичко; разграбвам, изграовам. Предприемчивите опашкари, които бяха решили да счупят досегашния си рекорд на снабдяване и да оплячкосат магазина за необикновено късо време, разбраха горчивата истина, че всеки клиент може да получи само по четвърт килограм масло, сирене и кашкавал. Св. Минков, Избр. пр, 489. оплячкосвам се, оплячкосам се страд.
ОПЛЯЧКОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплячкосвам и от оплячкосвам се. Виждах собствените си безсънни нощи, чертежи, изчисления .. Какво оплячкосване на чужда идея, на готов замисъл. Бл. Димитрова, ПКС, 168.
ОПН А. Вж. о п в а м и опнувам.
ОПНУВАМ, -аш, несв. (диал.); опна, -еш, мин. св. опнах, св., прех. Опвам. опнувам се, опна се страд.
ОПНУВАМ СЕ несв.; опна се св., непрех. Опвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опнувам и от опнувам се; опване. Улейний мост е един улей от млого яко и доста дебело желязо.. Опнуването на тоя правокатен улей са държало с вериги от расовец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн.2, 25. След като потрае четире-пет дена, опнуването на кожата намалява. Ив. Богоров, СЛ, 69.
ОПОВЕСТЯ. Вж. оповестявам.
ОПОВЕСТЯВАМ, -аш, несв.; оповестя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Съобщавам някаква вест на всички, които тя може да интересува; осведомявам, известявам, уведомявам. Министерството беше широко оповестило, че тъкми да промени съществуващата програма за средните училища и всеки, който се интересуваше, още тогава можеше да изкаже мнението си. Р, 1925, бр. 196, 1. В ръце държеше вестник, който оповестяваше за пристигането на трупата в столицата и за даването таз вечер „Отело“. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 83. По града бяха залепени големи червени афиши, в които се съобщаваше, че вечерта срещу Богоявление., някакво дружество щяло да даде вечеринка. Разбира се, програмата свършваше, като оповестяваше на публиката, че ще свири военна музика и ще има хора и танци. Г. Райчев, Избр. съч. I, 26. На 11 май в едно писмо до Ернрота, обнародвано в Държавен вестник, князът оповести предложенията, които бе решил да направи на Великото народно събрание.
С. Радев, ССБ I, 278. // Обикн. за звуков сигнал — привеждам в известност на публика началото или края на някакво събитие, представление или състезание; известявам. Треньорът на Университета не споделяше възторга на другите.. Малко преди гонгът да оповести края на първото полувреме, той се сети какво трябва да направи. А. Мандаджиев, ОШ, 44-45. оповестявам се,
