ОПЛИТАМ2 647 ОПЛОДОТВОРЯВАМ
Прангата е оплел и все повече оплита в своята мрежа простите буковци.. учител Трайко не закъсня да насочи своето възмущение и към самия него. Т. Влайков, Съч. III, 86-87. „Не престава от да интригува .. като го заплатя от една страна с най-не-пристойни страхове и го лъсти от друга с най-груби и дебели лъжи, за да го оплете в примките си.“ Г, 1863, бр. 3, 21.Царицата се боеше, че някой от великите боляри може пак да повдигне дума за това осиновяване на Яков-Светослав, което влизаше в нейните замисли да оплете бдинския дес-пот в мрежите си, та по-лесно да го погуби. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. 2. Успявам с хитрост да увлека някого след себе си, да го накарам да се влюби в мене. Внуши на момичето, че си съвършенство, оплете го в мрежата си, насочи го към миражите, а след това преклони глава и пред най-нез-начителната пречка. К. Петканов, В, 165. Оплитам / оплета конците. Разг. Обърквам се и не мога да намеря изход от някакво неблагоприятно положение, в което съм изпаднал, не зная как да постъпя. Ей богу, не знаех какво да правя!.. Хубаво оплетох конците; не от фабриките, ами какво да я правя нея, да й кажа, че не я обичам, не струва. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 385. Оплитам / оплета сметките. Разг. Обърквам се, разстройвам се финансово. Така Иван още дете видя Белград, Пеща и Брашов, научи езици. Вярно, не кой знае как поживя той в чужбина, защото старият оплиташе сметките преди да стигнат и двама трябваше да спят в колата, подслонена под сайванта на някой хан. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 56. Оплитам си / оплета си кошницата (кош-ничката). Разг.; Оплитам си / оплета си кошника. Диал. Неодобр. Уреждам нещата в своя полза, в свой интерес, постигам това, което искам. — Оплела си е тя [Севда] кошницата, — смигна многозначително Иваница Кабапиперова, — не я смятайте толкова проста. Г. Караславов, С, 205. Поне колегите да бяха no-свестни, а то — остави се — кой се заврял като охлюв в черупката си, кой само хаха-хихи, кой гледа на щвой гръб да си оплете кошницата... Сп. Йончев, G, 44. Оплитам / оплета я. Разг. Обикн. в св. Попадам в тежко, неблагоприятно положение; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност). Вагоните, изпратени на 2.IX. т.г. За писмото си, както и за лична обида ще отговаряте пред съда!!! .. Съби Събев разтвори това писмо., после прежълтя и каза: — Сега я оплетохме .. Че къде ще са тогава тези вагони? П. Незнакомов, ХР, 104.
ОПЛИТАМ2, -аш, несв.\ оплета, -еш, мин. св. оплетох, прич. мин. св. деят. оплел, св., прех. Диал. Изяждам нещо; оплюсквам. Оплитам коматите. Н. Геров, РБЯ III, 372. оплитам се, оплета се страд.
ОПЛИТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплитам1 и от оплитам се.
ОПЛИТАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от оплитам2 и от оплитам се; изяждане, оплюскване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПЛОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до оплождане или е свързан с оплождане. Д-р К. Братанов изтъкна някои важни принципни положения.. по развъждането на животните, като разгледа същността на оплодител-ния процес и опроверга механистичното схващане на генетиците върху процеса на оплождането. РД, 1950, бр. 74, 3.
ОПЛОДОТВОРЁНИБ ср. Остар. Книж. Оплождане, оплодяване, оплодотворяване. От това новополученото оплодотворено яйце, както е при оплодотворението, се явява с повишена енергия, способно на деление и развитие. Това важи за низшите животни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 190. При входната дупка той бива по-дълбоко извъртян и се нарича преден ход (предве-рие). Тук, в предверието, става оплодотворението на женския бръмбар. Гр, 1906, бр. 16, 242. Ако тие [стомашните болки] са по-являват изведнаж и в твърде силна степен, то тряба тутакси да са увериме .. в много случаи, че са е случило оплодотворение (у жените). Знан., 1875, бр. 22-23, 345. Кога видим ветрове и дъждове за благоразтво-рение воздуха и оплодотворение земята и разсъдим, че человек със своя сила не може нито да направи, нито да наряди това, тога ни дохожда наум, какво има някое същество, което е всичко това нарядило. Хр. Данов, ППК (превод), 6.
ОПЛОДОТВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да оплодотворява, да оплодява; оплодителен. Парменид и Анаксагор са вярвали, че определението на пола зависи от това, дали оплодотворителната течност е взета от лявото или пък от дясното семенно яйце. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 188.
ОПЛОДОТВОРЯ. Вж. оплодотворя-вам.
ОПЛОДОТВОРЯВАМ, -аш, несв.; оплодотворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех.
1. Остар. Книж. Оплодявам, оплождам (в 1 и 2 знач.). И, като съзреят цветовете, за-люлява [вятърът] ги и накарва мъжките да изсипят плодотворний прах на женските и да ги оплодотворят. Т. Икономов, ЧПГ,
79. Тичинките са третий род в цветето; тий състоят от две частц.., а в последната си съдържава и цветний прах, който състои от дребни зрънца, що падат на плодника и го оплодотворяват. Д. Мутев, ЕИ, 86-87.. Той предаде градината си на ед-ного от слугите си и му каза: "Ти трябва
