ОПЛОДОТВОРЯВАНЕ 648 ОПЛОЖДАМ
да обработваш градината ми и да я опло-дотворяваш". ИЗ 1877,417.
2. Книж. Правя нещо да дава плод, да бъде плодоносно, плодородно. От планинските склонове потичат надолу реки, които носят и плодородна тиня. Така планините оплодотворяват сухите равнини. Л. Мел-нишки, ПП, 45.Земеделският труд опло-дотворява земята.
3. Правя нещо да бъде плодотворно, полезно. оплодотворявам се, оплодотворя се
страд.
ОПЛОДОТВОРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от оплодотворявам и от оплодотворявам се. Същото нещо [продупчено медово рилце] се наблюдава и у теменугата, червената детелина и у много други растения, а това им оказва много вредно влияние, защото ако те до оплодотворява-нето се лишат от съкровището си [нектара], животът им става напразен. Гр, 1906, ор. 4, 63.
ОПЛОДЯ. Вж. оплодявам и оплождам.
ОПЛОДЯВАМ, -аш, несв.; оплодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Оплождам. Слънцето се беше издигнало високо на небосклона. То пращаше своите благодатни лъчи и опло-дяваше земята за обилна и богата жътва. Д .Спространов, ОП, 13. Доколкото у българина са се запазили исторически спомени, които оплодяват неговото поетическо творчество, историческите сюжети се развиват и разрешават художествено чрез намесата на чудесен елемент, та историческата поема се превръща в исторически балади. Б. Ангелов, ЛС, 62. оплодявам се, оплодя се страд.
ОПЛОДЯВАМ СЕ несв/, оплодя се св., непрех. Оплождам се.
ОПЛОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплодявам и от оплодявам се; оплождане. Оплодяването става към края на октомври или началото на ноември. После елените пак се събират в мирно живеещи стада. П. Петков, СП, 52. Наистина, какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност .. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко. Дори в явленията от чисто механическо естество. Тя не можеше, например, да отдаде само на вятъра оплодяването на растенията. Ст. Чилинги-ров, РК, 8-9. Първият дъжд пада през юли. Селяните го приветствуват с масови танци, със свещени обреди. Дългоочакваният дъжд носи за селото оплодяване на нивите, надежда за реколта. Л. Мелнишки, С, 53.
ОПЛОДЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Способност за оплождане; заплодяе-мост. Оплодяемостта и люпимостта на яйцата [на легхорна] е много добра — около 90%. Кр. Генджев и др., Ж, 83.
ОПЛОЖДАМ, -аш, несв.; оплодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя да се заплоди, да забременее жена или женско животно; заплождам. Той [Матис] не е в абстракцията и, макар че рисува такива жени, те са жени, с които общуваме всеки ден, които са оплождани, раждали и поддържат живота. Ал. Гетман и др., СБ, 156. Брачният полет на последните [крилатите мравки] се осъществява в терариум, в който също е необходимо да се поддържа определена температура и влага. След като мъжките оплодят женските, те умират и падат на дъното на терариума. М. Йосифов, НСН,
57. Прадедите им [на костенурките] са изчезнали.. По-силният е изяждал по-слабия, красивият е оплождал красивата, грозният — грозната. В. Пламенов, ГШ, 20.
2. Спец. Правя да възникне плод, зародиш чрез съединяване на женска с мъжка полова клетка. В специално пригоден апарат .. те [учените] оплодили вън от организма човешка яйцеклетка, подхранвали я изкуствено и я отглеждали цял месец. С. Славчев, ЖББ, 22.
3. Рядко. Чрез обработване правя нещо, обикн. земя, почва, нива и под. да стане плодородно, да ражда, да дава плод; облагородявам. По тази земя народът не оплаква вече неволята си на гъдулка.. Народът е станал и работник, и господар на нейните^ простори, той я опложда с ръце и ум, той я обновява и преобразява. Ст. Станчев, ПЯС, 114.
4. Прен. Зареждам у някого или в нещо творческа сила като източник на развитие и усъвършенстване; обогатявам, облагородявам. Старата българска литература., проникна в Русия и Сърбия.., та голяма част от паметниците й се усвоиха от руси и сърби, които чрез тях по-нататък оплодиха своите национални книжнини. Б. Ангелов, ЛС, 166. От свободата се роди цяло поколение художници, ученици и последователи, които оплодиха и обогатиха страната ни със своето творческо многообразие. Ал. Гетман и др., СБ, 42. Влиянията оплождат културите. Колкото повече влияния се кръстосват, толкова една култура дава по-сочни плодове. Б. Шивачев, Съч. I, 56. Страданието наистина, както гласи баналната максима, оплоди българския гений. К. Константинов, ППГ, 247. Дух Божи мисъл оплоди — / светата мисъл за живот — / и свят несетно се роди. П. П. Славейков, Мис., 1907, кн. 3-4, 378. оплождам се, оплодя се I. Страд. от оплождам. От това [красотата] животът се оплоди за възход. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 265. II. Взаим. от оплождам в 3 знач. Братя, ние сме орници, що вечно очакват нов посев, раждане и промяна, и взаимно се оплождаме с всякакви духовни семена — и зли, и добри. Ем. Станев, А, 43.
