ОПЛИТАМ1 646 ОПЛИТАМ1
оплита в бяла мрежа възлилавите стени на църквата. Д. Вълев, 3, 98.
3. С плетене завързвам, обвивам нещо, за да стои стегнато; увивам, омотавам. Подметките ми се отпраха.. Тогава пожертвувах каскета. Съдрах го на две и увих си краката, обух чорапите, след това ходилата си оплетох с повет. Н. Хайтов, ПГ, 96-97.
4. Вкопчвам един в друг пръсти, ръце, тела и др.; вплитам, преплитам. Двамата борци бяха сега тясно оплели горните половини на телата си. Ив. Вазов, Съч. VI, 140. В земята жили коренни оплели, / дървета махат през глава клоне. К. Христов, С 1939, 148. В ръкопашния бой защитниците оплетоха жилавите си ръце с ръцете на нападателите. А Край стряхата на къщата две дървета оплитаха здраво клонестите си стволове един в друг.
5. Прен. С хитрост, коварство успявам да въвлека, привлека някого на моя страна като съучастник в лоши, непочтнени дела; заплитам2, подмамвам, подлъгвам. Цепенс-кият кастрофилакт Теофил, заповедник на ромейските съгледвачи по границата, успя да оплете със злато и обещания трима боляри, чиито крепости се намираха по междата на Самуиловите и Аароновите земи. А. Дончев, СВС, 107. Оплетоха главния счетоводител на фирмата в тъмни афери. // За жена — успявам с хитрост да съблазня и подлъжа някого като го накарам да се увлече и влюби силно в мене. — Тази жена .. дойде при нас с красотата на ангел, но носеше порока на дявола. Оплете изкусно в срам и грях гордостта на Арбанаси, търговската ни слава — Кочо. П. Константинов, ПИГ, 71. Богдан и Добра се венчаха — втората голяма изненада на селото.. — Хитруша Добра — оплете чужденчето, т^Ри МУ въжето на шията! К. Петканов, X,
6. Прен. За настроение, чувства, мисли, обикн. тревожни, мрачни — обхващам, обземам някого. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 93. Въпросите, горчиви и тревожни, оплитаха мислите му със студена, лепкава мрежа. А. Гуляшки, МТС, 77. оплитам се, оплета се страд.
ОПЛИТАМ СБ несв.\ оплета се се., непрех.
1. Вплитам се, замотавам се около нещо, като обикн. го стягам; заплитам се, омотавам се. Повече уплашен, отколкото безсилен, Казакът направи последно усилие и се предаде. Въжето се оплете здраво около ръцете му.Т. Караславов, СИ, 171. Докарах рибата близо до брега, но не я извадих — оставих я да се мята. Макарата ми се беше нещо оплела, заех се да я оправям. А. Мандаджиев, ОШ, 51. // Попадам сред нещо гъсто (трева, храсти, бодлива тел и др.), което пречи на движението ми, спъва ме; заплитам се. Те [стражарите] тичаха запъхтени и като нагазиха направо през бодливата тел на оградата, тъй се оплетоха, че дълго време не можеха да излязат оттам. М. Марчевски, МП, 71. Разпръснатият на малки ядра взвод на подпоручик Горненски се оплиташе в буйната и гъста кощрава. Д. Вълев, 3, 264.
2. Прен. За положение, обстановка, дейност и под. — обърквам се, усложнявам се поради някакви промени, затруднения и под.; заплитам се, забърквам се. Годеницата му [на Колев] го слушала, слушала, па току отведнъж й додеяли всичките му лъжи и взела, че му кръшнала и тя, та нещата изцяло вече се оплели. Ал. Томов, П, 92.
3. Прен. Обикн. с предл. в. Обърквам се и не съумявам да постъпя, да отговоря както трябва или да намеря изход от някакво затруднено положение поради смущение, незнание и под.; заплитам се, забърквам се. И тъкмо почувствува [Иван], че се оплита в думите си, че още малко и отново ще отложи.. Атанас вдигна срещу него очи., и изрече: — Прав си. Ще дойда и аз с тебе. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 275-276. Обмисляше едно, виждаше, че не ще помогне и се залавяше за друго. И като се оплиташе все повече в мислите си, тя взе §а се връща все към една и съща надежда. И. Йовков, ЖС, 148. Каза едно момиче, каза две, каза седем. И току се оплете — не зна$шеивече по-нататък кое кога е родено. Й. Йовков, ПГ, 106. Обстоятелствата се бяха сложили против него. Той виждаше, че се оплита. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38.
4. Прен. С предл. в. Намесвам се, замесвам се в нещо, обикн. неприятно, опасно или непочтено; заплитам се, забърквам се. Станка кипеше от мъка.., от ненавист към целия този мръсен и дребнав свят, в който беше се оплела и майка й. Г. Караславов, ОХ Ш,
78. Генерал Варлаам.. ходеше бързо назад-напред по двора, последван от Хаджи Сми-она, който чакаше да му отмине малко гневът, за да се не оплете в някоя безполезна разправия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. По-голямата част от конгресмените, оплетени в тази афера, са членове на комисии, които разследват „незаконни деяния“. ВН, 1960, бр. 2739, 3. Тича [Стойко] по цял ден и по цяла нощ, без сън и без почивка, оплетен в пазарлъци и кавги с аргати, надничари и изполичари. Г. Караславов, С, 150. Още лятос ми пищяха от Екзархията за разноските, които ся направили за покойний дядо Доротея. При това, пищяха ми да платя на някой си калоферец 30 лири турски.. Като страхувах да ся не оплета в някакви мъчнотии, предпочетох да им не отговарям. АНГ 1,715.
О Оплитам / оплета в мрежата (паяжината, примката) си някого. Разг. 1. С хитрост, коварство привличам някого, обикн. с корист-на цел, да участва в нещо непочтено, опасно, рисковано за него; заплитам2, подвеждам, заблуждавам2. А когато забеляза как
