вил качето пред бараката. А Петко се пъхнал вътре и ближе, ближе. Оплескал се целият с мармелад: и по носа, и по ушите. Цв. Ангелов, ЧД, 189.
ОПЛЕСКВАМ СЕ несв.; оплескам се св., непрех. 1. Изцапвам се, омърсявам се на много места или изцяло. И ръцете ни така се оплескаха с мас, като че ли одрахме цяло прасе! Д. Калфов, СбХ, 74.
2. Прен. Представям се в лоша светлина; излагам се, компрометирам се. Една нощ останаха без военните и се оплескаха. От цяло село да не се намери един родолюбив, смел българин, да прибяга до Богров! В. Андреев, ПР, 136. — Къде те намериха? — попита го Андро Калицин. — Отивах пов-торно за Черешовица да съобщя на нашите, че властта в града се е объркала и малко й требва да се оплеска. Т. Харманджиев, КВ, 104.
О Оплесквам / оплескам я (го). Разг. Обикн. в св. Попадам в тежко, неблагоприятно положение; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност). С това бягство съвсем я оплесках. Иначе си-гурно щях да остана нейде в тила, с камионите по снабдяването, а така, щом се оправи малко ръката, и веднага ме пратиха в делтата, на предните линии. Б. Райнов, ЧЪ, 171. — Ох, каква каша се забърка! Така я оплескахме, че ми иде сам да си съдера задника от бой. А. Гуляшки, ЗР, 260.
ОПЛЕСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от оплесквам и от оплесквам се.
ОПЛЕТА1. Вж. оплитам1.
ОПЛЕТА2. Вж. оплитам2.
ОПЛЕШИВЕЯ. Вж. оплешивявам.
ОПЛЕШИВЯВАМ, -аш, несв.; оплешивея, -ееш, мин. св. оплешивях, прич. мин. св. деят. оплешивял, -а, -о, мн. оплешивели, св., непрех. Ставам плешив, окапва ми косата; олисявам. На прага застана и сякаш запълни цялата рамка едър, 45-50 годишен мъж със започнало да оплешивява теме. П. Незнакомов, СМ, 20. Свободно отпуснатите мустаци на този мъж придаваха сериозен и внушителен израз на лицето му. И макар, че главата му беше оплешивяла., по енергичната стойка и по блясъка на очите му личеше, че не е твърде възрастен. Г. Ка-раславов, ОХ I, 37-38. • Обр. Зад гърба му бе малката къщичка с изкъртена мазилка, а нагоре — другият склон на планината, на места оплешивял и тук-там покрит с малки квадратни нивички. В. Геновска, ВН, 1955, бр. 182, 4. Отсреща по сипея пъплеха едва забележими оттук стадо кози, а по билото на чукара, там, където гората беше оплешивяла, се чернееха две-три къщур-ки на планинци. X. Русев, ПЗ, 117.
ОПЛЕШИВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оплешивявам. Топлият вятър рошеше острата му [на Грашев], лъскавочерна коса, все още запазена, без видими признаци на оплешивяване. Д. Фучеджиев, Р, 21. Петров беше мургав, твърде приятен тридесет и пет годишен мъж.. Единственият му външен недостатък — ранното оплешивяване .. него правеше грозен. Л. Дилов, МСП, 146.
ОПЛЕЩЯ. Вж. оплесквам.
ОПЛИСКАМ. Вж. оплисквам.
ОПЛИСКВАМ, -аш, несв.; оплискам, -аш, св., прех. 1. За течност, обикн. вода, кал и под. — измокрям или изцапвам с плиска-не, покривам с капките си нещо или някого отчасти или изцяло; опръсквам, изпръск-вам, изплисквам1. Ето една переста, бело-пенна, гневна вълна с шум ни оплисква цели. Ив. Вазов, БП, 166. Докторът грабна псал-та и го хвърли във водата, която издаде страшен шум и оплиска и попръска дружината. Ив. Вазов, СбНУ I, 70.
2. С плискане, разклащане изливам, разливам вода или друга течност от някакъв съд; изплисквам1. — По-бързо, по-бързо, Енке! Полека да не оплискаш чашките! О. Василев, ЖБ, 120. оплисквам се, оплискам се страд. и възвр. Защото не затуй цял в кърви [Руджиер] се оплиска: / врагът разбит е, но избяга Лев без свяст, / когато мъртъв тук той трябваше да легне. К. Христов, ПХ (превод), 47.
ОПЛЙСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оплисквам и от оплисквам се.
ОПЛИТ м. Диал. Изплетен ръб на кош.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОПЛИТАМ1, -аш, несв.; оплета, -еш, мин. св. оплетох, прич. мин. св. деят. оплел, св., прех. 1. Изработвам или оформям нещо чрез плетене; изплитам. Той ми носи картинки, подари ми унищожени пощенски марки, оплете ми една малка кошничка от слама и така засвидетелствува и той любовта си към мене. Д. Немиров, КБМ, 37.
— Ти за кога бързаш тази тантела! Хари-тина дига очи, без да разбере шегата. — За какво ще я бързам? Когато я оплета, тогава. А. Каменова, ХГ, 91. Очите са приковани върху безкрайния поток от вълнени нишки, които сложното движение на стана, тичането на совалката оплитат в тъкан. ВН, 1960, бр. 2609, 1. Тя бе чула идването на гостите, но за да се яви пред тях, трябваше да се облече., и да си оплете плитките. И. Петров, ПР, 10.
2. За увивно растение — покривам повърхността на нещо, като го омотавам, увивам се, заплитам се, преплитам се в него или около него. Повехналите къпини оплитат с многобройните си жилести корени камънаците. 3. Сребров, Избр. разк., 245.' Стените му, на камък / подводен сложени, бръшлянът е оплел. Ив. Вазов, Съч. П1, 85. Вън не спираше да вали мекият сняг и да
