стигнахме колата на брой три. Всеки от коларите се бе обтегнал на кривите леси-чини, сложил главата си въз задния оплен и безпечно бе обърнал носа си към синьото небе. Н. Попфилипов, РЛ, 130. Имаме части на кола: .. оплен (заден и преден). СбНУ Х1Л1, 168. Ястък.. част на кола, стои между оста и оплена. Ястъкът не ти е равен, затова се криви опленът. СбНУ Х1ЛХ, 789.
ОПЛЕНЯ. Вж. опленявам.
ОПЛЕНЯВАМ, -аш, несв.\ опленя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. 1. Превземам, завладявам с военна сила страна, област, населено място и др., като ги опустошавам, разоравам, съсипвам; пленявам. „И като видя Копроним, че това не стига, поиска да опустоши България и да я оплени. И прати голяма рат по море с две хиляди кораба войни и коне.“ Н. Русев, П, 163. Неговият меч беше изкован срещу болярите мъчители.. Сега идеха чужденци, искаха да опленят земята му, да заробят него и децата му. А. Дончев, СВС, 596. Един ден той напусна бащиния си дом и ралото, и влезе в една от многото разбойнически чети, които тогава опленяваха еднакво и гръцката земя и българската. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Но и двамата подир малко трябваше да оставят манастиря, защото турците често хванаха да опленяват околните места. Т. Шишков, ИБН, 272. Снощи са разпръсна слух, че в Одринската област 3-4 български села били разсипани, изгорени и оплене-ни от турците. СПл, 1876, бр. 21, 83.
2. Прен. Покорявам някого с красотата си, очарованието си или с качествата си, делата си, като предизвиквам необикновено силно възхищение; запленявам, очаровам, омайвам, пленявам. Тоя Огнянов сега ставаше за него по-загадъчна личност, която го опле-няваше и подчиняваше на волята си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 53. Аз ще завладея Ивай-ла още от първия ден... Или съм глупава да не знам как да го опленя с нежни думи и да го омагьосам с ласките си? Ив. Вазов, Съч. XXI, 63. Омай го, оплени го, завладей сърцето и волята му и го направи наш съюзник. Ив. Вазов, Съч. XX, 37. опленявам се, опленя се страд. Хуняди нанесе чудно бляскава победа; в таз ужасна битва паднаха две тисещи турци мъртви, четири тисещи ранени и девет пряпорци турски са оплениха. С. Бобчев, СОЙ (превод), 58.
ОПЛЕНЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от опленявам и от опленявам се. А какво става с ония останали живи клетници след изгарянието и опленяванието на селата им, като Балдево, Баничани, Оризари, Могила, Цапари, Смърдеш и пр. и пр., където турската войска и башибозук под претекст, за да не остави храна на комитите, са събирали всичкия селски добитък и храна, само един Бог знае. Пряп., 1903, бр. 5, 4.
ОПЛЕСК АМ. Вж. оплесквам.
ОШШСКВАМ, -аш, несв.\ оплйскам, -аш, и (диал.) оплйщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Изцапвам, оцапвам, омърсявам мнозина или всички, много неща или всичко; изплесквам1, заплесквам3. Камионът прогони овцете в нивите, оплеска селяните с кал до ушите, защото гумите му разбиваха всичко под себе си. Й. Радичков, ЧП, 114. В училището имаше деца на чело-веци по-богати, които имаха дрехи по-хубави от Петровите. Това не беше му драго .. Не му стигна това, но кога му паднеше случай, той гледаше да поврежда и да оп-лесква на другите дрехите. С. Радулов, НД (превод), 90. // Оцапвам, омърсявам на много места повърхността на нещо; изплесквам1, наплесквам, измърсявам. Отново се сблъскаха пред чешмата. Някой пусна шега и събуди духовитостта на войниците. Започнаха да се пръскат с вода като деца. Тая игра не се хареса на коменданта на гарата. — Скоро по местата си! Оплескахте цялата гара. Говеда!... Свини!... К. Петка-нов, МЗК, 56. Когато се отдалечавам от тълпата, съглеждам пред входа на близкото кино русокосата дама с корковите обуща. Тя трие грижливо с кърпичка бялата си пола, оплескана с доматен сок. Св. Минков, Избр. пр, 470. Бавно, бавно се засмък-ваха от горния кат — стъпалата бяха оп-лескани от кървави дири, дето по тях са пълзели ранените. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 502. Чорапите вардят пищялката и крака от вятъра и от праха; освен това тии попиват потта от крака, който може опле-ще обущата. Ив. Богоров, СЛ, 22.
2. Прен. Разг. Оклеветявам, очерням някого (обикн. във вестник); изцапвам1. Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха, сега на същото място те порицават за небрежност. Ст. Даскалов, СЛ, 377.
3. Грубо. Изяждам или изпивам много голямо количество от нещо; почти или напълно изяждам или изпивам нещо; оплюсквам. Го-дежът бе отпразнуван в интимен кръг.. На другия ден половината от зестрата бе депозирана на новия член на семейството, а на следващия, след като оплеска половин пуяк и два килограма суджук, той изчезна. П. Незнакомов, ХР, 16. — Слушай бе, човек казвам, — няма да я [телешката глава] ядем в ресторанта публично пред хората, да ни поглеждат със завист и сетне да пишат анонимни писма. Ще я оплескаме тайно. Г. Краев, ЛСП, 55. Едва на втория ден, след като заякът бил вече оплескан, той съобщил на крадеца и на приятелите му, които той поканил на келепир, че са си хапнали не заяк, а дива котка. Пл, 1934, бр. 1556, 2. Не яде Димо / печено яре — / кат не намери... / Дали на Дима / ярешка плешка, / той я оплеска. Ц. Церковски, Съч. II, 137. оплесквам се, оплескам се страд. и възвр. Домакинът изгребал всичкия мармелад, па изпра