се хвърля във фурната и ще се опека! — рече Пройчо. — За какво ми е живот, като съм писан във вестник? Нека тогава ви тежат на съвестта трите мои сирачета! Хр. Пелитев, ХО, 146. Ито [теленцето] изгоря, живо се опече. Ст. Марков, ДБ, 233. Там ля-тно време хората си пекат uiuui-кебап на слънцето... Шега ли е то, Анадол му е името. — Ами те как не се опичат, хората де? Ст. Чилингиров, ХНН, 209. |
3. Добивам загар чрез излагане на слънце. — Не е тук за моята ливада, ами мястото е по-добро. И сянка има. На Грамадата ще се опечем. Елин Пелин, Съч. III, 92. Гърбът ми се опече на силното слънце. А Лицата им се опекоха, докато събираха реколтата по нивите.
4. Прен. За земя — изсушавам се, втвърдявам се на въздуха и слънцето; спичам се, изсъхвам. Годината беше сушава и пръстта в нивите се опече и стана на едри буци. А На силното слънце глинестата почва се опече.
5. Прен. Простонар. За някаква работа, проблем — уреждам се, нареждам се обикн. благоприятно. Всеки дава мило за драго, за да си изкара медицинско.. Бутнат на докторите двайсет бона., и работата се опича някак. Н. Антонов, ВОМ, 165. — Затова, докато не се опече добре една работа, никому ни думица, особено на жена. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338.
6. Прен. Остар. Със следв. предл. на. Научавам се да върша нещо дооре, майсторски, овладявам някакво умение; изпичам се. —Де е Стамов? Излязъл е вече по мисията си. Този копой от най-напред не даваше голяма надежда, но сега се опече на лов. Ив. Вазов, НП, 65. Покрай всичките си потреби и длъжности, животът всякой деня ни сочи пред очи толкова-си сгоди и пригоди, зр да ся опича чловек на харна опитност. И. Груев, СП (превод), 51.
7. Прен. Остар. Научавам се, свиквам да понасям трудности, несгоди; изпичам се, закалявам се. Злочесто сираче тегли са и нате-гли: лятно време по пекове, по бостани, по нивя, зимно време по калове, снегове.. Кога добри съседи, добри селени го жаляха, господарят му сурово отговаряше: да са мъчи, да ходи, да са трепе, та да си изкарва хляба — тъй са човек опича. Ил. Блъсков, ЗК, 138. Дете, което през време много години едно по друго е било подложено на работа и на дисциплина в училището, опече се, та стане способно за да влезе в служба, за която се иска наваляние и редовност. И. Груев, Н, 1881, кн. 2,190.
О Опичам / опека занаята. Разг. Научавам се да работя както трябва в професията, на която съм се посветил. — „Младите работници се изкелешват от старите майстори. Попаднат ли при бай Тричко, занаята може да не опекат, ама пиенето...“ Тонич, Ст, 1968, бр. 1187, 2. Заплатата на калфа от трети хак е 600 гроша, а баш калфата или оня, който е опекъл вече занаята., получава около 1000 гроша. 3. Стоянов, ЗБВ I, 65-
66. Опичам <си> / опека <си> работата. Разг. Уреждам нещата така, че да сполуча, да постигна това, което искам, към което се стремя. Тези, които търсят правда, гонят вятъра — хитрите глави наблюдават делата си и си опичат работата. И. Радичков и др., ГСП, 114. По техни думи, врачани .. опекли работата не с кесии, а с чували пари, платили си и на този, и на онзи — да им е мирна главата. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 161. Опичам си ума (акъла) <в главата> Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно и не върша необмислени действия. — Туй, дето ще ти го кажа, Михо, запомни го добре! Ще ти плащам колкото искаш, ама да си опичаш добре ума. Ив. Гайдаров, ДЧ, 42. — Вие сте й [на Христина] приятелка. Кажете й да не го [Пешо] предизвиква.. — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука... М. Грубешлиева, ПИУ, 69. Маревката изправи снага, тръгна след диканята, внимателно се покачи и извика на воловете: — Опичайте си ума в главата, че дядо ви Дрене е тука! Много не поглеждайте към края! К. Петканов, СВ, 125.
ОПИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от опичам и от опичам се. Аз бих му посочил и други сюжети от историята на Изток за картини напр, акта на одирането в Цариград молдовския княз Бранкована! Или пък опичането жив, нанизан на ръжен, като прасе, злочестия старец Трендафил Тошев Керелов. Ив. Вазов, Съч. XVI, 111. Докато аз организирам опичането, ти надрусай един доклад там за развитието на животновъдството. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008,
1. Излезе [Гео] и улицата го налапа като гладна, сгорещена до червено пещ, трепетликите на въздуха обещаваха до три и половина безупречно опичане. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 105.
ОПИША. Вж. описвам и описувам. опищя. Вж. опищявам.
ОПИЩЯВАМ, -аш, несв.\ опищя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. опищял, -а, -о, мн. опищёли, св., прех. Разг. 1. В съчет. със следв. същ. за място. Огласявам всичко наоколо със силно пищене. — Въобще хитра и опака жена.. Друга на нейно място веднага би се разврякала кат кокошка, би си заскубала косите и би опищяла орталъка. Ал. Томов, П, 89. — За да не разберат нито Бурханлара, нито жена му, че аз съм го издал, може ли така да направим: не ме арестувай сега. Мариора ще полудее от страх и ще опищи цялото село. П. Славинс-ки, ПЗ, 215. опищявам се, опищя се страд.
2. Прен. Вдигам много шум с оплакванията си за нещо, занимавам всички с оплакванията си от нещо. Опищяха света с фермани:
