ние" за него у бе три цели месеца., смъртно заспало в непробудна летаргия? Н, 1895, бр. 21, 167. Опиумна търговия. Опиумно производство.
О Опиумна война. 1. Истор. Название на англо-китайската (1840-1842 г.) и англо-френско-китайската (1856-1860 г.) колониални войни.
2. Конфликт, обикн. в международен мащаб, възникнал в резултат на конкурентна борба за надмощие и пазарно влияние между съперничащи си групировки от производители, търговци и др. на опиум или наркотични вещества. Картелът Медилин поведе опиумна война срещу латиноамериканските си конкуренти. А В опиумната война се намесиха правителствени части на няколко държави, за да ограничат търговията и разпространението на наркотици в Северна и Южна Америка.
ОПЙЧАМ, -аш, несв.\ опека, опечеш, мин. св. опекох, опече, прич. мин. св. деят. опекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. опечен, се., прех. 1. Държа нещо в пещ или на огън, докато стане добро за ядене; изпичам. Скоро на мъничка полянка под върбите лумна буен огън. Там опекоха пряспата риба, наядоха се до насита., и поеха пак нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. V, 343. Той си поръча сирене, след това извади от джоба си парче пастърма и поръча да му я опекат. Д. Немиров, Д №9, 79. Майка ми омеси пита, опече пиле и сутринта в тъмно тръгнахме през планината. Гр. Уга-ров, ПСЗ, 48. — Опечете го вие него в пещта, защото в огъня върбовата жара не ти опича тебе хляб, както трябва. Ц. Гинчев, ГК, 61. Тате каза на мама: — Ще разточиш баница с лапад и сирене, ще заколиш петела .. ще опечеш агнешко с ориз, ще., направиш повече салата! Хем да се не посрамиш! Събор е. В. Бончева, АП, 11. Олющи зрял жълъд, раздели зърната и полека ги суши; като изсъхнат, трябва да ги опечеш както кафето, само да вардиш да не са препекат. П. Р. Славейков, СК, 97. Да опалят булките пещта, да опечат две пещи хляб., доде съмне, сичко да е готово. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 23.
2. Чрез обработване, печене в пещ, на огън правя нещо (грънци, тухли и др.) да стане кораво, твърдо, за да бъде годно за употреба; изпичам. Флоро въртеше грънчарското колело, сушеше съдовете, шареше ги или палеше своята пещ, за да опеч$ било гърне, било паница, било стомна. И. Радичков, ББ, 81. Изработили шарени паници и стомни, дпекли ги и след време отишли на пазар. П. Йорданова, СЕ, 20. Дядо Стоян., накара Диваковци $а отсекат и опекат кирпичи и керемиди. Й. Груев, КН 4 (превод), 1. От глината изработиха тухли, които опекоха в пещите на тухларницата.
3. Непрех. Обикн. св. За слънце, жега, суша, огън и под. — нагрявам, излъчвам силна горещина, обикн. продължително време.; на-пичам, опалвам. Опечеше ли юлското слънце при сушави години — нищо не помагаше. Кр. Григоров, Н, 112. Там напролет се раззеленяваше тревица, но щом опечеше слънце, посъхваше. Беше каменисто, суховато място. Кр. Григоров, ТГ, 120. Лете, когато слънцето опече, в Краище настъпва суша, въздухът става сух, задушаващ, а над нивите ляга гъста мараня. ВН, 1955, бр. 184, 2.
4. За слънце — придавам загар на кожата на човешкото тяло; изпичам, изгарям2, прегарям, обгарям. Зазаря се. На крак са всички вече. / Колата стягат, щурат се, гълчат. / Усилна жега вчера ги опече, / сега по хладо-вина ще вървят. Н. Ракитин, Ст II, 90. На плажа ги опече силно и телата им се зачервиха бързо. А Лятното слънце опече лицето му, което доби кафяв тен.
5. Прех. За слънце, суша, жега — правя нещо, обикн. земя, почва, нива и под. да изсъхне, да се втвърди; спичам. Слънцето опече земята и я превърна в сухи буци. А Голяма суша опече най-плодородните ниви и ги превърна в прегоряла степ. • Варът умъртвява ли семето на вредителните буболечки и червеи? Той умъртвява семето на буболечките и на червеите — опича ги. Ц. Гинчев, УЗ, 18.
6. Разг. За слънце — правя нещо (зърно, плод на зърна) да узрее. Само да ще пет-шест деня да погрее слънцето, както то си знае и да опече афуза [сорт грозде]. К. Константинов, СЧЗ, 145. Когато след няколко дни цветчетата увехнаха, на техните места наедряха множество криви набръчкани семена. Слънцето опече семената. Те още не бяха пожълтели съвсем, а хората вече ги пожънаха. П. Бобев, ЗП, 100. опичам се, опека се страд. Салата от печени пиперки с лук. Пиперките се опичат, обелват се и се изчистват от семената. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 122. Трябваше да се опече пълна пещ хляб, да се сготви цял казан гозба. К. Петканов, ОБ, 138.
ОПИЧАМ СЕ несв.\ опека се св., непрех.
1. За храна, хляб — ставам готов, добър за ядене чрез печене. — Иване, — обади се после с по-друг глас, гъбите май се опекоха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 319. И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе. Елин Пелин, Съч. I, 204. — Запалете пещта и като се опече хлябът, аз ще ти кажа. Ц. Гинчев, ГК, 60. И когато се опече хлябът, видя се, че не се е уредил както трябва — останал бе малко клисав. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204.
2. Унищожавам се чрез огън; изгарям1. Вътрешната наредба на ханчето с нищо не се отличава от другите ханчета, освен с това, че таванът му е полуизгорял и непопра-вен още от мурабето, когато неколцина измръзнали низами запалили такъв силен огън в огнището, щото щели сами живи да се опекат. Хр. Максимов, СбЗР, 16. — Ще
