Page:RBE Tom11.djvu/636

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОПЙТУВАМ2 636 ОПИУМЕН

480, 1. опитувам се, опитам се страд и взаим. Като са налей дополовината с вода, подклажда са и като начене да ври с ключ, напълнюва са панера с пашкули., и като постоят 20 минути, опитуват са само горните., и като не помръдне какаридата, показува, че пашкулите са готови и требо-ва да са снемат и прострат, за да изсъхнат. 3. Княжески, ПРШ (превод), 95-96. Требува да ся опитуваме братски и да ся поправяме един другиго. ДЗ, 1868, бр. 14,

56.

ОПИТУВАМ СЕ несв.(остар.); опитам се св., непрех. Опитвам се. Не ща обаче да ся опитувам да го [камъка] хвърлям пак, защото мя заболяха мишците ми. Псих. 1861, 67.

ОПИТУВАМ2, -аш, несв.; опитам, -аш, св., непрех. Диал. Попитвам, разпитвам за някого или за нещо. Поминуам, наминуам / и за Грозда опитуам, / къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджия. Нар. пес., СбБрМ, 445.

ОПЙТУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от опитувам1 и от опитувам се; опитване1.

ОПЙТУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опитувам2; разпитване.

ОПИУМ, -ът, -а, м. 1. Втвърден, млеч-нобял сок от макови главички, който има упоително и болкоуспокоително действие; афион. Нагазихме из маковите ниви, те цъфтяха по това време червени, бели, оранжеви, от техните чашки се правеше опиум. Д. Бегунов, ЧД, 55. Опиумът (изсъхнал млековиден сок от мак, добиван чрез нарези върху неузрели плодове от растението) е бил известен още на древните самураи. 3, 1969, бр. 1, 20.

2. Апт. Лекарствен препарат, произвеждан от такъв сок; опиат. Опиумът, съгласно конвенцията с Обществото на народите, не може свободно всекиму да се продава, само на дрогисти, аптекари, аптекарски кооперации и фабрики за морфин. ПН, 1934, кн. 2, 31. Прислужницата донесе закуската в леглото й, но тя [Ирина] не хапна нищо, защото й се повдигаше от лекарството, което вероятно съдържаше опиум. Д. Димов, Т, 682. Върху масата, правилно наредени, по-големи и по-малки — кутийки, пликчета с прахове и надписи: опиум, хероин, кокаин. К. Константинов, ПЗ, 171. — Какъв беше вашият цяр? — попита тя [Ирина]. — Опиум!... В чантата си нямах друго. Д. Димов, Т, 683. Тя [болестта] го караше., да не става комахай никак от постелката си и често да употреблява опиум (афион) за успокояване на болката. С. Бобчев, ЖФ (превод), 164.

3. Вещество, произвеждано от млечнобелия сок на маковите главички и употребявано заради упоителните му свойства; наркотик, опиат, дрога. Всъщност, от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използвани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Слав-чев, ЖББ, 70. — Какво значи това?... Жъл-толикият свива устни в далечна усмивка:

— Нищо, дреболия.. Агентите... Търсят наркотици... Опиум! — блясват очите на жената. К. Константинов, ПЗ, 170-171. Алкохолиците, пушачите на опиум, морфино-маните — всички, попаднали във властта на тези отрови, разрушават здравето си и свършват печално. С. Славчев, ЖББ, 70. Тази банда пренасяше опиум по дългия път между Цариград и Бомбай. Д. Димов, ОД, 12. Когато човек употреблява опиум (афион) и други подобни средства, които при-тъпяват нашата чувствителност към произходящите събития, то той непременно трябва да види пред очите си фантастически явления. С, 1872, бр. 32, 253.

4. Прен. За нещо (идея, учение и др.), което заблуждава, отравя съзнанието, разума. Той не се и досеща, че неговата среда е вече зашеметила с поетическия си опиум невръстната му сестра. М. Кремен, РЯ, 97.

5. Прен. Поет. Опиянение, силна омая от някакво чувство или преживяване. Искаше ми се сега да й спомена за скритото оръжие, ала си замълчах. За това не бива да се говори, мислех си аз, за това трябва да се мълчи. Така постъпват всички големи и умни хора. И сладкият опиум на несподелената тайна още повече ме зашеметяваше. К. Калчев, ПИЖ, 27. Любов моя, опила ме с опиума на жертвения подвиг, / повлякла ме с магнетизъма на бездната, / нима ще преживея и твоята кончина? Е. Багряна, ЗМ, 89.

— От гр. otuov ’маков сок’ през лат. opium.

ОПИУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до опиум или съдържа опиум. Наркотиците са упоителни вещества.. Към тях спадат опиумът, получаван от опиумния мак, производните на опиума — кодеин, морфин и др. Н. Тонкин, НЗЛ, 22. От общия брой на главните опиумни алкалоиди се получава пантопон и т.н. Изобщо опиумът може да послужи в нашата химико фар мацефтична индустрия. РД, 1950, бр. 180, 4. В такива минути въображението ни рисува картини — една от друга по-при-мамливи. Някаква потайна радост вълнува всяка клетка на тялото ни, ускорява биенето на сърцето ни, замъглява съзнанието ни като опиумен дим. Св. Минков, ДА, 5. Ами помниш ли ти, „силно милеющий за учителски сдружавания“, мойто натякваше и отегчителни вече подканвания., да свикаш на събрание забравеното от вас дружество, което дружество, под опиум-ното влияние на чрезмерното твое "милея-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл