намери какво липсва на почвата и тогава тя да се натори с такъв тор, който ще достави само липсващите елементи. Хим. IX кл, 1950, 50.
ОПИТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на опитен. По тоя наострен канарист мост, висящ между две дълбоки пропасти, стъпя Мишка с голяма опитност. Ив. Вазов, Съч. XV, 64. Притежаваше голяма опитност, верни наблюдения и не по кщ-жен път беше достигнал много истини. И. Йовков, Ж 1920, 65. Остана [Иго] сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Нещо от него самия бе останало в миналото, скъпо и невъзвратимо, друго бе придобил, но придобитото бе повече горчивата опитност на възрастта, на големите и дребни сблъсъци с хората. Ем. Манов, БГ, 208. „Да, зряла опитност се иска тука, / и такт, и ум, и дарби, и наука, / но четвърт век аз служа на страната!“ Ем. Попдимитров, СР, 129. Житейска опитност.
ОПИТОМЯ. Вж. опитомявам.
ОПИТОМЯВАМ, -аш, несв.; опитомя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Приучавам диво животно или дива птица да живее при човека и да му се подчинява, да стане питомно; одомашнявам. Интересът на човека към тези явления на природата датира още от ония години на неговото съществувание, когато той е започнал да опитомява домашните животни и да култивира растенията. Хр. Одисеев, ТН, 9. Разправях се в градината с един гарван. Бях го уловил преди два дена. Исках да го опитомя, затова го държех вързан за единия крак с връв. П. Велков, СДН, 32. Първото животно, което опитомили [първобитните хора] било кучето. Ист. V кл., 1980, 21. Ние гледахме и се радвахме на соколчето. Решихме — след като оздравее, да го опитомим. Д. Неми-
ов, КБМ, 52.
. Разг. Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; ашладисвам, култивирам. — Не ми даде, но изяде пред мене една [круша] и му беше сладко, сладко! А как ги правят толкова едри? — Опитомяват ги. Вземат една дива фиданка, поставят й калем от някоя мас-ловка и като порасне дръвчето, почва да ражда масловки. А. Каралийчев, ПД, 166-
167.
3. Прен. Разг. Правя някого да стане по-об-щителен, по-културен; приобщавам, цивилизовам, облагородявам. Той бе дребно, русо, шестнадесетгодишно момче — най-бед-ното и диво селянче в гимназията, което Стефан беше опитомил и привлякъл. Д. Димов, Т, 174. Майка му [на Романов].. дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Аз говоря именно за планините, защото те са останали по-вол-ни от човека, и по-недостъпни за градската му цивилизация, която, като опитомява, едновременно уморява и опошлява човешкия дух. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. Естетиката спи във всеки човек и всеки човек търси начини да я изрази. Посредством това той опитомява и себе си. И. Радичков, СР, 29. опитомявам се, опитомя се страд.
ОПИТОМЯВАМ СЕ несв.; опитомя се св., непрех. 1. За животно — поддавам се на опитомяване; одомашнявам се. Пролетта тати й донесе [на сестра ми] едно гардже — голо, розово, с жълта човка.. Гарджето се облече с перушина и наистина се опитоми. Щом му викнем „Марица“, то отговаря „Га-а-а-а!“ Н. Каралиева, ЯЧ, 36. Хората наистина не оставиха бедния Петкан. Прибран на топло в един обор при добитъка, хранен от децата, той [щъркелът] прекара добре и се опитоми. Елин Пелин, ПР, 79.
2. За човек — ставам културен, цивилизован; облагородявам се. Човек е започнал да се опитдмява едва когато се е доближил до огъня. Й. Радичков, СР, 58. Тя верува ли още, че тоз народ [османският] омразен, / научен кръв да пие и с пот да се кърми, / от дивите пустини тук нявга дотътразен / ще може да напредне, да се опитоми? Ив. Вазов, Съч. I, 36.
ОПИТОМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опитомявам и от опитомявам се. Понякога се е случвало човек да доведе в своя двор ранен дивеч. Той не е доубивал птицата или бозайника, а го е запазвал като жив запас. От този случай до опитомяването пътят не е бил дълъг. Ст. Дончев, ПНД, 6. Дори и да е разширяван наборът на хранителни продукти (чрез отглеждане на нови растения или опитомяване на нови животни), това не е ставало така често и толкова динамично. Л. Петров и др., БНК,
6. Някои се питаха: всичко, което човекът беше постигнал в рамките на всекидневните си стремежи.., всичкото това градско омекотяване и опитомяване не се ли отразяваше вредно върху писателя, който бе цъфтял при съвършено различни условия на живота? СбАСЕП, 204. Опитомяване на диваците е една от неблагодарните и велики задачи на поета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 180.
ОПИТУВАМ1, -аш, несв.(остар.); опитам, -аш, св., прех. и непрех. Опитвам. Имаме ли право да мълчим и да не четем и тълкуваме Евангелието на другите, като мислим, но без да опитуваме, че негли не ще приимат добре думите ни? КТЕМ, 112. Цял народ на той великий ден сочувствува-ше и опитуваше силата си. НВ, 1860, бр.
