скоро ги захвърляше отегчен и разсеян. И. Петров, HЛ, 112.
О Опитвам / опитам почвата. Разг. Проверявам, изпитвам (обикн. по деликатен и дискретен начин) мнението, разположението на някого към нещо или благоприятната възможност на нещо да действа, да помогне в определено положение; изпробвам, проучвам, разучавам. Той [Йоргов] ще опита почвата, ще разбере дали да се надява на някаква взаимност или трябва да преглътне горчивия хап и да понесе мълчаливо мъката си. Г. Караславов, Т, 28. „Защо.. — защо оставяте чорбаджиите да държат касата и да търгуват за своя сметка с църковните пари?“ Досаден въпрос, който не даваше мира на еснафите, но безпокоеше най-вече стария чорбаджия. И той реши да опита почвата, да проучи настроенията на тия селски първенци. А. Христофоров, А, 64.
ОПИТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опитвам и от опитвам се. Марко и Мичо Бейзадето подир многократни опитвания сполучиха да отпуснат под свое поръчителство доктора Соколова. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 7. Ала опитването му удари о камък. Трайко така бе привързал хората си.., че те не дадоха Младену и дума да продума за такава долна измена. Т. Влайков, Съч. III, 272. След това почва несмело опитване за нарисуване само контури на разни животни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270.
ОПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който притежава опит, практически познания или е много добре подготвен, осведомен в някаква област; вещ. Аз съм опитен шофьор, пък и колата, която карам, е но-вичка, та тия 78 километра ги взех само за 53 минути. Ст., 1966, бр. 1076, 1. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец! Т. Влайков, Съч. III, 37. А няколко дни след това заболя от тежка простуда.. Цериха го както можеха; съветваха се с опитни хора; повикаха дори и фелдшера от съседното село, но болестта минаваше бавно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 110. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие, преценяваше и сравняваше с окото на опитен и вещ познавач. Й. Йовков, Ж 1920, 208. Всички се съгласиха, избраха трима по-опитни майстори-строители и под тяхно ръководство започнаха веднага да режат от гората дървета. Ал. Спасов, С, 39. // Който притежава житейски опит, познания за живота. Той беше малообразо-ван и с ограничено развитие, но животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Ив. Вазов, Съч. XXII, 111. Той беше наведен и не можеше да се види лицето му, но по дрехите разбрах, че това е учителят. Възрастен е, ще науча нещо от опитен човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 95. Той, опитен човек, носеше си и лятно време антерийка, под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.
2. Който е присъщ, свойствен на такъв човек. Крайналията видя как изпод ямурлука му лъснаха пищови.. Опитно око имаше Крайналияща, разбра какъв гостенин му е дошел. Й. Йовков, СЛ, 181. Майор Фриш-мут повдигна равнодушно глава от картата, върху която опитното му око беше забелязало някои неточности. Д. Димов, Т, 208. Войникът хвана с опитна ръка поводите на коня и нежно го погали по разтрепераните ноздри. П. Вежинов, ВР, 59. Стоян размахваше копачката с голяма сила.. Сладостна топлина се разливаше по младото му тяло, той копаеше усърдно, леко, с опитни ръце и сякаш нямаше да спре никога. Д. Талев, ЖС, 52.
3. Който се основава върху опит или е свързан с опит (във 2 значО; експериментален. Първите две явления — отражението и пречупването — са познати при светлината отдавна. Ние изучихме по опитен път законите, на които се подчиняват те. Физ. X кл, 1951, 160. Под действието на ниски температури грипният вирус се загнездва по-здраво за епителиите на дихателните пътища, което е доказано със сигурност от лабораторни и опитни изучвания. Пр, 1952, кн. 5, 47. През 1901 година Константин Малков заминава на специализация по фитопатология в Биологическия институт в Далем, при Берлин, и след това — по опитно дело в Гъотинген. Пр, 1952, кн. 5, 97. Опитни изследвания. Опитен образец. Опитен модел.
4. Който е предназначен за провеждане, за извършване на опити, за практически изпитания, за изпробване; експериментален, пробен. За експериментални нужди микробиолозите заразяват с болестотворни микроби подходящи опитни животни — плъхове, морски свинчета, зайчета и др., и върху тях правят своите наблюдения. Е. Го-ловински, ВК, 9. Опитно поле. Опитна станция. Опитен участък. Опитно производство. Опитна лаборатория. Опитен полигон.
ОПИТНО нареч. 1. Ловко, сръчно. И ето — възрастният селянин отваря голяма синя тенджера и насипва три чинии постен фасул.. Три чинии! Колко опитно прави върху тях красиви фигурки с червен пипер! П. Вежинов, НС, 176. Пълни и тежки са снопите — мъжки ръце запретни! — / трупат селяците опитно едри кръстци и кладни. Ив. Бурин, ПТ, 37.
2. С помощта на опита, чрез опит; експериментално. Днес физиците могат и опитно да определят скоростта на газовите молекули. Физ. X кл, 1951, 67. Вместо да се употребява тор, който е смес от всички тези вещества, за предпочитане е опитно да се
