тоя нападнал Филибе, оня направил бунт в София — помагайте, отървайте ни! И най-сетне падишахът им пиклив клекна, на! Тръгна на пазарлък с разбойниците. В. Мутафчиева, ЛCB I, 607.
ОПИЩЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опищявам и от опищявам се.
ОПИЯ. Вж. опивам.
ОПИЯНЕН, -а, о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опияня и от опияня се като прил.
1.Който е в състояние на силна възбуда; омаян, захласнат, зашеметен. Тук можеше човек да прекара с часове, опиянен, неподвижно застанал сред красотата на многото разцъфнали дървета и неизмеримата тишина на големия безлюден двор. П. Михайлов, ПЗ, 193. Стоя безмълвен и опиянен. / Очите ми се склопват уморени / от багри, от лъчи и красота. Н. Ракитин, Ст И, 19.
2. За очи, поглед, глас — който изразява опиянение, възхищение, възторг; омаян, замаян. Някъде се спираме под някоя сянка да отдъхнат добитъците и пак дълго поглъщаме с опиянени погледи чудесиите, които природата е турила пред нас. Ив. Вазов, Съч. XVII, 51. Любуваше се [Евлоги] с опиянени очи на всяка тревица, на всяко цветче .. и душата му се наливаше с възторжена радост, както восъчната пита — с ухаещ планински мед. А. Гуляшки, Л, 21.
ОПИЯНЕНИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на силно упойване, замаяност от действието на алкохол или упойващи вещества. Една хубава винска чаша не беше малко за крехкия организъм. Така Сашо за пръв път позна опиянението — толкова противно и в същото време толкова съблазнително, защото не приличаше на нищо друго. П. Вежинов, НБК, 50-51. Не бързах да допусна, че съм заболял от разстройство на усета за посока. Бях слушал за .. опиянение, ала възможно ли бе да стане това от една чашка коняк. А. Наковски, БС, 157. А старците клатеха глава, смееха се и в сладкото опиянение на виното .. тая черноока мома им се виждаше такава палава, такава хубава! Й. Йовков, CЛ, 171. Той не беше пил много, но се намираше в странно някакво опиянение. Й. Йовков, ВАХ, 54. Едно от най-първите действия, които произвожда пушекът на човека, е опиянението или за-шеметяванието и бълванието. Знан., 1875, бр. 1, 15.
2. Състояние на омайване, екстаз, самозабрава от някакво силно чувство или преживяване; забрава, унес, захлас. И му [на Раковски] идеше да вика от възторг, от опиянение за туй, че народната надежда се бе пре-въплотила в дело. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Неволно си представлявам какво е тука през хубавите светли нощи. Можеш да изхвърлиш всички мисли от себе си и да останеш насаме с опиянението, с възторга — с виденията на своята възбуда. К. Кюлявков,
СПП, 22. Обхванат от странно опиянение, искаше да извика нещо, но на гърлото му се бяха събрали тръпки на възторг и вълнение. И. Петров, НЛ, 157. От няколко седмици, откакто вече се говореше, че скоро ще се определи датата на Съединението, тоя човек живееше в непрекъснато опиянение. В. Геновска, СГ, 294.
ОПИЯНЕНО. Нареч. от опиянен. Ки-ранчо примлясна, изля в гърлото си чаша вино.. Твойта дъщеря на каквото място ще отиде, другите момичета няма да го сънуват! — високо и опиянено извика Ки-ранчо. Ив. Петров, ЛСГ, 14-17.
ОПИЯНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от опиянен; опиянение. Опияненост обзе туристите, застанали пред неповторимата природна красота на величествените алпийски върхове.
ОПИЯНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който причинява опиянение, омайване, захлас. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. А пък как саи привлекателни и опиянител-ни, господи! Й. Вълчев, СКН, 464.
ОПИЯНЙТЕЛНО. Поет. Нареч. от опиянителен. Та всички ли предмети / опия-нително ухаят в тях? К. Христов, ППож., 147.
ОПИЯНЧА СЕ. Вж. опиянчвам се.
ОПИЯНЧВАМ СЕ, -аш се, несв.\ опи-янча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница; впиянч-вам се. Всички знаехме например как единият от братята-чифликчии Богданови., само за няколко дни прекара през ръцете си своя дял от чифлика и тръгна с просяшка тояга под звуците на Рамадановия кларнет.., да не говорим колко дребен народец се опиянчи и осиромаша по кръчмите все от магията на тази музика. И. Петров, СбХС, 165. — Не можало вече да се продума на турците.., а всъщност съвсем се били опиянчили — втръснало се на народа да ги гледа. А. Страшимиров, А, 164. От мъка почнах всеки ден да ходя в тая кръчмарни-ца „Пъдпъдък“, опиянчих се. Елин Пелин, Съч. IV, 233. Братята ти не излязоха хора. Андрея се опиянчр, партии гони, не си гледа работата. Й. Йовков, Б, 58.
ОПИЯНЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от опиянчвам се. Знаеш ли какви последствия може да има едно ранно опиянчване? Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 126. — А тъжният размисъл за живота накъде води? — Ивайло Рашев наля чашата му. — Едни води към бунт, други — към опиянчване. А. Гуляшки, Л, 359.
ОПИЯНЯ. Вж. опиянявам.
ОПИЯНЯВАМ, -аш, несв.; опияня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някой да се унесе, да се забрави, да се захласне от нещо
