ОПИРАМ2 625 ОПИРАМ2
му не опирала до другия край на креватя.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 56. • Обр. Като погледнах камбанарията отдолу, свят ми се зави, стори ми се, че кубето ù опира в облаците... П. Константинов, ПИГ, 140. Над мойта земя/ в небето / опира /Пирин. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.
6. Непрех. с предл. в, до, на и прех. (рядко). За местност, област, държава и др. — гранича, намирам се в непосредствена близост, в съседство с нещо, простирам се до нещо; достигам, допирам. От двете страни се издигат рътове .. те вървят успоредно на юг .. и опират в главната верига на Родопите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още неизорана. Ст. Даскалов, БМ, 261. След голямата победа на българите при Клокотница към държавата били присъединени земите до Бяло море, Македония и Албания. Българската държава опирала на трите морета — Черно, Егейско и Адриатическо. Ист. VII кл, 36. От града Пловдив към северна страна, границата [на IV окръг] беше карловското шосе.. Тая северна линия опираше до Калофер.
3. Стоянов, ЗБВ I, 289. // Непрех. С предл. на, до. За път, улица, двор и др. — свършвам на някакво място. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратю остави царския път.., покачи се по низката стряха на дядо Постоловата къща и скок-на в една потулена тясна, сляпа уличка, която опираше на Боторовата вратня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 50. Те [работниците] бутаха вагонетки с кална руда и ги изсипваха в огромен дървен улей, който опираше долу до пътя. X. Русев, ПЗ, 162. Горската пътечка опира до ръба на камениста урва.
7. Непрех. Диал. Обикн. с предл. до, на. Достигам до някъде или до нещо, до определено място; допирам1, дохождам. Щом наближиш край селото., ще скривиш на лево покрай орешака и ще опреш на Солаковата чешма с трите шопура. М. Георгиев, Избр.
азк., 41. Може би спокойно изкарваха гойната само пет-шест семейства. Другите — кой с кон, кой с волове, запрегнати в каруца, вървяха с километри, опираха чак оттатък Балкана. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169. Когато пастирите се прибираха, той надникваше при овчарите, опираше до кравите и щом забележеше да се е поизцапала някоя, казваше на краваря. Кр. Григоров, Н, 137. Кърджалие опирали,/опирали до Тетевен,,/ опирали, връщали се. Нар. пес., СбВСтТ, 1014.
8. Непрех. Прен. Разг. С предл. до. Налага се да прибягна за помощ, услуга до някого или до нещо като последна възможност; допирам1. Жената на Борис пък, щом изпукаха и последния чувал, тръгваше да дири паница брашно в заем. Изредеше ли къщите, опираше и до Раздолеца. Кр. Григоров, Н,
126. Гина бързо стана. Дребна, жилава, подвижна каквато си беше, тя изтича в зимника и се върна с шепа сол.. — То, нали знаеш, човек до човека опира. Ст. Дичев, ЗС
I, 77. Матейчо се чувствуваше особено щастлив, когато до него опираха за услуга или ходатайство, затова сега седна важно-важ-но в очакване да разбере в какво се състои работата. В. Нешков, Н, 262.
9. Непрех. Прен. Разг. С предл. дои следв. същ. Налага ми се да прибягна като последна възможност до онова, което е изразено със съществителното; стигам. — Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! Плащам в брой!
О. Василев, Л, 42. Понякога работодателите опират до компромисни отстъпки, когато се налага да удовлетворят исканията на стачкуващите синдикати. И За нещо (работа, проблем и под.) — може да се осъществи или разреши по единствено възможен начин, като се прибегне до това, което е изразено със съществителното; допирам1. Вечерта, когато се раздели с Елена, Петко се върна като пребит на гарата. Беше отчаян! Отникъде не можеше да намери пет хиляди лева! Всичко опираше сега до парите. И. Гешев, ВТ, 25. В управлението помнели, че товарил тухлите с тяхно съгласие.., но тъй като работата опряла до следствие, отдръпнали се елегантно, изту-пали се и братът се видял сам. Ст. Сиври-ев, ЗСВ, 76. Имай си кърмилницата добре и кротко.., но от друга страна ако й ся покажеш твърде много добра.., то тя все повече и повече ще да иска, и найнапокон работата ще опре дотам, чтото .. да й дадеш път. Й. Груев, ММ (превод), 73.
10. Непрех. Прен. С предл. д о, в. Изяснявам си нещо, като стигам до неговата първопричина, разкривам повода за появата и съществуването му; достигам, допирам. Разсъждаваха за вярата, за религията, за смисъла на човешкия живот.. Обикновено и двамата опираха до човека, до мисленето му. Ал. Томов, П, 131.
II. Прех. Остар. Задържам нещо да остане там, където е било, задържам го на същото място; спирам, възпирам1. Тая съща облост на земята., е оная, която опира погляда ни, кога намерваме в растворено място гляда-ме насъде, и образува около нас един кръг, който възпира погляда ни да ся разпространи понадалеч. Ив. Богоров, КГ, 6. Търкането не изкарва на яве тая тепливост във всичките кърпели.. Тии са наречени лоши преведници на електричеството, защото превеждат лошаво тая тепливост, сиреч задържат я, опират я. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 18.
12. Прех. Остар. Попречвам на някого, възпрепятствам някого да извърши нещо; спирам, възпирам1. Брен смиели тогава да слезе обратно южната страна Яма.., но., противни случаи го опряха в хода му и напра
