ОПИРАМ2 626 ОПИРАМ2
виха го да промяни решението си. Г. С. Раковски, БС, 180.
13. Прех. Остар. Противопоставям нещо на друго нещо. Якостта и неосетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някой да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. I, 16.
14. Прех. Прен. Остар. Обосновавам някакво становище за нещо, основавам се на нещо. Когато прочее Юстиниан не е правил черкова зарад нас, как можем ний да претендираме на Охридската архиепископия и да казваме, че в нейната сила, в силата на нейното съборно удобрение можем да опираме и нашите искания за своя черква? Ч, 1870, 106. Нии више рекохме, че главната причина която е побудила г-на Дринова да ни критикува, била е, за да поддържи своята теория с уничтожението на доказателствата, на които нии опираме нашето мнение. Г. Кръстевич, ОДК, 4.
15. Прех. Прен. Диал. Не давам всичкото, задържам от онова, което трябва да дам някому. Опря ми два гроша. Н. Геров, РБЯ III, 370. опирам се, опра се I. Страд. от опирам, обикн. в 1 и 2 знач. П. Взаим. от опирам в 1 знач. И тъй като се опираха вкоп-чани един за други, сбъхтаха се в съвсем тясна купчина и не само ръцете им изглеждаха вързани, ами и цялата тълпа беше като омотана с едно общо въже. А. Дончев, ВР, 219. За да се подмладят такива черници, требова преди да тръгне мъзгата, да се изрежат с триона синките над калема клони тъй, щото., да са не опират един в други. 3. Княжески, ПРШ (превод), 50. Ш. Безл. от опирам в 9 знач.
ОПИРАМ СЕ несв.\ опра се св., непрех.
1. Обикн. с предл. в, д о, н а, п о. Намирам се или се приближавам съвсем близко до някого или нещо, без никакво разстояние помежду ни; допирам се, докосвам се, досягам се. Гледам дряна на баба Кина, надвиснал през нашия дувар. Дренките са едри, червени и се опират до лицето ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 36. Той го стисна силно за ръката и цялото тяло се пак заклати, някак си лесно и странно, сякаш, че краката не се опират на земята. Ив. Вазов, Съч. XXV, 106. Ръцете му почнаха да се опират по снега. Той се спря и чак сега видя, че се е отдалечил от село и е потънал до кръста в преспите. И. Петров, НЛ, 183. Пъпли човешкото множество. Раменете се опират в рамене. К. Странджев, ЖБ, 110. Самоград са казва една ограда от плет, до която не са опира никоя друга съседна ограда. МС, 1883, кн. 4, 32. Една пъргава вилушка държи винаги издигната опашката му [на лоста], а другия край А са опира у върха на тела А, който е скопчан с дългий тел. Лет., 1876,
84.
2. С предл. о, на, по, за. Подпирам се, крепя се, държа се о нещо; облягам се. Той донесе стълба, опря я върху дънера на салкъ-ма и., се опирашç с идве ръце на нея, готов вече да се качи. И. Йовков, АМГ, 63. Опрели се на рамката на един прозорец в коридора, старите не можеха вече да се държат на крака. Д. Калфов, Избр. разк., 394. Недалеч от нас видях войник, който едва-едва вървеше, като се опираше по стените и оградите на къщите. П. Славински, МСК, 54. Той влезе една минута след това и като видя това явление, едвам можа да се опре о един от столовете и припадна. П. Р. Славейков, СК, 39. На трапезата те не седели; но са облягали на низски столчета, като са опирали с лявата си ръка на възглавници. Н. Михайловски и др., РВИ (превод), 135. Краката му са подкосиха и за да не падне, опря са на ближното дърво. Н. Михайловски, ПА (превод), 54.
3. Прен. Имам за основа, за изходно начало нещо; основавам се на нещо, изхождам от нещо. Той бе прост човек, ала през младите си години бе много пътувал, много чул и видял, та сяка негова дума се опираше върху някой житейски опит и патило. СбЗР, 45. Новините за военните действия между въстаниците и реакционерите, които се опираха главно на войниците от 23 полк, бяха бързи и точни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 243. Хипотезата за вълновата природа на светлината се опирала, и то твърде много, на аналогията между някои светлинни и звукови явления. Вл. Харалам-пиев, ПСС, 26. За средиземните места, за повлачванието на планините и течението на реките географците ся опират на неверни известия. Ив. Богоров, КГ, 243. Ний с удоволствие забележаваме, че нашите черковни притязания поченаха да са опират на таквизи основания, за които до сега не щяхме да чуйме. Ч, 1870, 106. То нека си припомним, че най-високият и най-чистият източник на човешкото доволство ся заключават не в това да ся ползува от нас-лажденията, но в доброволното отказва-ние от тях, което ся опира на нравствения мотив. Лет., 1871,195.
4. Прен. Намирам опора у някого или нещо, разчитам на подкрепата на някого или нещо; уповавам се, осланям се. — На стари години се научих търговия да въртя.. Нали трябва да се живее — кой с каквото може. Няма вече на какво да се надявам, на какво да се опирам. А. Каменова, ХГ, 198. Смилец се обади: — Но аз се опирам само на обичта на народа. Ив. Вазов, Съч. XIV, 21. Ний трябва да се опрем и да са облегнем о нещо по-здраво, инак ний тряба да престанем да съществуваме като народ. Г, 1863, бр. 6, 42. За mue [планински] възвишевости или градища казват да са били крепости, на които се опирала „Мъгленската княгиня“ против турците. К. Шапкарев, Р, 24. И тук, както и на толкова други места, ние имахме пред себе си един ясен пример, на