Page:RBE Tom11.djvu/624

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОПИРАМ2 624 ОПИРАМ2

ОПИРАМ2, -аш, несв.; опра, -еш, мин. св. опрях, прич. мин. св. деят. опрял, -а, -о, мн. опрели, прич. мин. страд. опрян, -а, -о, мн. опрени, св. 1. Прех. Обикн. с предл. о, в, до. Приближавам, доближавам нещо до друго дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду им; допирам1. Той [лодкарят] опря върлината о брега и оттласна лодката. Течението я повлече надолу покрай десния бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Тоя път едва опря чашата до устата си и, без да отпие от виното, сложи я на масата. Т. Влайков, Съч. III, 24. — Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво — думаше другият .. — Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти Божиле... Божил само изпъшкваше и опираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Последно усилие — блъска [Надя] с юмрук по входната врата и зажумяла, невиждаща нищо, опира челото си на влажната от дъжда стена. А. Гуляшки, МТС, 206. Той бяга по голия бряг към кичур върбови храсти.. Опира коляно в пясъка и почва да стреля в преследвачите си. Д. Вълев, Ж, 135-136. Във времето на предаванието децата тряба да седят право, да ся не наводят, да си не опират гърдите у чина. Р. Каролев, РЗМ, 37. // Прех. и непрех. Доближавам някого или нещо дотолкова, че да не остане никакво разстояние, допирам леко някого или нещо; докосвам, досягам, докачам1. Навалицата я притисна към вагона.., две дългокоси момчета с нечисти якета спряха съвсем близко до нея, почти я опираха с раменете си, но тя не усещаше нищо. Л. Михайлова, Г, 178. Щом се показвала русата му снаха [на дядо Костадин] с двете плитки, които се мятали като лъскави змии по кръста й и опирали чак петите й, в къщата всичко утихва-ло. Кр. Григоров, И, 6. И като начене да ври с ключ напълнюва са панера с пашкули .. и тоз час са закрива отгоре с чувал, но като да не опира чувала до пашкулите. 3. Княжески, ПРШ (превод), 95.

2. Прех. Обикн. с предл. до, на, о. Поставям нещо, обикн. изправено, да се облегне о друго нещо; облягам, подпирам, закрепвам1. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир, сваля чантата, опира пушката до дървото., съблича се и бавно се потопява в хладката вода. Чудомир, Избр. пр, 7. Той клекна до една канара, опря мартинката си на нея и мери десетина секунди. Ив. Вазов, Съч. XXII, $6. Той опира стълбата си на дирека. Й. Йовков, ПК, 50. — Ей, брате Радоване! Дай стълба, каза глас от провалата, под извора. — Е, време йе време!., отговори старецът и им изправи дъска с набити греди и я опря долу до камено стъпало. Е. Мутева, РБК (превод), 81. // Прех. С предл. на. Придържам, крепя нещо, което нося върху себе си. През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. XV, 52.

3. Непрех. С предл. върху, на. За предмет — лягам плътно, притискам се към друго нещо, към друг предмет; допирам1 (в 1 знач.), досягам. Свиреше Мангафата.. Дяс-ната му нога беше свита и върху бедрото й напряко висеше преметната лявата. Над стъпалото точно до глезена, върху попуканата черна кожа, опираше дългото ручи-ло. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. — Възглавници сте имали, пък не се обаждате, каза, като я поемваше и я привърза на дяс-ното си рамо, гдето щеше да опира на ни-шенето дипчика у рамото му. Ц. Гинчев, ГК, 187. // Непрех. Остар. С предл. на. За сграда — намирам се, лежа върху нещо (стълб, колона и под.), което ми служи за опора; подпирам се. Камениете.. от силно налягание все са огнетяват. От това са случава често сгради на каменно основание да оседнат и да са слегнат каменни стъл-пове, кога на тях опират тежки сгради. Н. Геров, ИФ, 30.

4. Прех. Със следв. същ. и предл. на. Отпускам нещо, обикн. глава, брада, ръце и под. върху друго нещо, което го крепи, служи му за опора; подпирам. А в това време, когато хусарите ровеха с мечове и с брадви земята под дъба, техният войвода опря глава на ръцете си и се замисли. Ст. Загорчинов, ДП, 149-150. Дядо Колю бе натиснал една върху друга ръцете си, върху края на тояжката, а на тях опираше брадата на клим-налата си глава. М. Георгиев, Избр. разк., 195. Като улови татковата си ръка, опря главата си на гърдите му и с умоляющ глас му каза: — Кажи ми татко, сичко подроб-но. В. Друмев, НФ, 20. Понякога тя [Бла-гунка] се навеждаше над детето, като опираше ръце на колене, радваше му се. Ил. Во-лен, ДД, 48.

5. Непрех., с предл. в, до, о и прех. (рядко). Докосвам, допирам се обикн. леко, с единия си край до нещо, което представлява някакъв предел, граница; доближавам, досягам. Някой изхлопа на вратата, блъсна я и в широката дъсчена рамка застана едър мъ-жага, облечен в кожух и с висок калпак, който опираше в горната рамка на входа. А. Гуляшки, МТС, 74. Вратата бе залосте-на от масата, която, обърната нагоре с краката, с другия си край опираше в срещната стена. Елин Пелин, Съч. IV, 144. Жа-бара държеше тук [в плевнята] не само сламата, а и плявата, която опираше почти до керемидите. Сл. Трънски, Н, 289. Конят се огъваше под този човек, чиито крака опираха до земята. А. Каралийчев, ПГ, 94. Съмна се най-после; беше глухо и сляпо утро, мъглата опираше плътно о пещерата. Л. Стоянов, Б, 170. Ако гостът е бил къс, той го турял в големия креват, свързвал му краката с едина край и му обтягал главата към другата страна, докато главата

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл