първо нека ся пази [родилката] отведнъж да не ходи и да не стои многр, а всичко да върши по-малко и опипно. И. Груев, ММ (превод), 54.
ОПИПОМ нареч. 1. С опипване, пип-нешком, пипнешката. Къщата., тънеше в мрак. Само под вратата на владишката стая светлееше бледа ивица. Глаушев слезе опипом долу. Д. Талев, ГЧ, 353. Той бутна къщната врата, мина пипнешком тъмното коридорче, добра се опипом до вратата на стаята. Д. Ангелов, ЖС, 153. Извади връзката с ключовете, избра опипом най-дългия и посегна да го мушне в ключалката. Стр., 1968, бр. 1179, 2. Той като крадец се смъкна от тавана, намери опипом в тъмното резето на вратата, отмахна го, тихо отвори и затвори след себе си. Т. Харманджиев, КВ, 410. Падна гъста мъгла. Четата се движеше опипом, много момчета се изгубиха в нощта. Л. Стоянов, Б, 124.
2. Прен. Внимателно, предпазливо. — Грешка направи, Петро.. Щом си мислила да споменеш такова нещо, трябваше опипом, да не огорчаваме Манка. Кр. Григоров, ПЧ, 151. — Ти — започна опипом един — като видя огън на Града, праща ли хора насам, преди тия? — Е как? Та да не са пилета, докато ти се доще, да прехвръкнат и тук да са! Не съм пращал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 646. Яворов долавя гърченията на една болна душа и надникна в нейния лабиринт, започва да се плаши — да търси изход, да пише на Лора по-внимателно, опипом. М. Кремен, РЯ, 472. "Недейте се хвърля в безумна атака!/Добре изучете опасната крепост/ и бавно към Лозенград опипом слезте. Ем. Попдимитров, Съор. съч. V, 87. Той работяше все опипом и с разсъд. И. Груев, ССП (превод), 310.
ОПИРАМ1, -аш, несв.\ опера, -еш, мин. св. опрах, св., прех. 1. С пране очиствам, изчиствам нещо; изпирам1. Домашната работа свършвах винаги бързо. Пък и каква ли работа имаше: да свариш боб без запръжка .. да опереш по някоя и друга скъсана риза. М. Гръбчева, ВИН, 18. Отишла [Сирма] на реката да пере черги. Занесла и да избели изтъканото от нея бяло платно. Като опрала и простряла платното, станало й лошо. Ст. Грудев, ББ, 75. Вечерта жените до късно бродираха пердетата.. Само стрина Мита отдели време и опра чаршафи, възглавници, кърпи и покривки. Чудомир, Избр. пр, 69. Нали нямам жена, стаята се е обърнала на кочина. Реших да я поразтре-бя и да опера туй-онуй. Д. Кисьов, Щ, 200. Търговците, които търгуват с аби, пролетно време закупуват вълната от скотовъдците, опират я и я раздават из селата. С. Шишков, ЖБ, 25. През нощта тя им опирала ризите, преобличала ги в други дрехи и пр. 3. Стоянов, ЗБВ I, 150.
2. Изпирам всичко докрай, свършвам да пера. Заран стана рано.., / работата свърша и полска и къщна,/ изкарам телците, опера, омия. Елин Пелин, Съч. V, 150-151. Мама си остана в къщи при нас, понеже беше неделя.. Тя опра и закърпи, изпържи ми мекици. В. Бончева, АП, 9. Тетка опра всичко, изчисти къщата и все твърди, че мамината болест може и години да кара. В. Бончева, АП, 89.
3. Грижа се за някой да бъде опран, чист. Да си самичък на тоя свят не е лесна работа
— няма кой да те опере, кой лъжица гозба да ти сготви. К. Петканов, СВ, 78. — Аз съм ерген, кой ще ме опере и кой ще ми сготви там? Работата е опасна, може ли сам човек. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Само баба, като поразмисли, каза: — То не е лошо да се върти около тебе булката. — Разбира се, бабо! — Ще те опере, ще ти сготви. К. Калчев, ПИЖ, 98. — Че то ти е време, синко, я колчав българин си, а си лежиш самичък и няма кой да те опере, и да ти изтъче нова риза, и да ти народи челяд. Н. Карали-ева, ЗБ, 16.
4. Прен. Разг. Грубо. Осъждам някого, наказвам го за извършено престъпление или провинение. — Благодари се на мен, че не искам да се заяждам, иначе ще те опере военен съд. В. Нешков, Н, 6. Ротният командир ме намери задрямал на пост и ме опра с пет денонощия арест.
5. Прен. Разг. Грубо. Удрям силно някого или нещо; халосвам. Коларят замахна и опра гърбовете на воловете с дебелия край на остена. А Опрах го по главата с една тояга. опирам се, опера се страд. и възвр. — Без риза съм, како Кицо, на! Един месец нищичко не съм простирала: няма какво да се опере! Г. Караславов, Избр. съч. П, 124. Едвам сварваме да си вземем по кррвау сол и калъп сапун, та да се оперем. И. Йовков, ЖС, 11. Срам се със сапун не опира. Послов. ОПИРАМ СЕ несв.; опера се св., непрех. За дреха, замърсено място или нещо изцапано
— ставам чист чрез пране; изпирам се. Килимът беше много замърсен, но се опра добре на реката.
О Не може го опра ни Дунав. Диал. Казва се за някого, на когото никой с нищо не може да му помогне. Опирам / опера пешкира (меха, тулума). Диал. Йзтърпявам, понасям лошите, неблагоприятните последствия от нещо, извършено от другиго; бивам наказан, смъмран, нахокан строго заради чужда вина, постъпка. — А бе, то, станала е една беля, ама да видим кой ще опере пешкира... Ох, не е за разправяне тя! Б. Обретенов, С,
6. — В беда ще ме въвлече това момче!.. Добре. Нека Илия реши. Ако утре ме притиснат до стената, ще кажа — комунистите ме заставиха. Щом като Илия иска да опере пешкира — нека заповяда. А. Гу-ляшки, МТС, 114.
