— заповяда момъкът и те тутакси започнаха да опипват ловко и привично замръзналите от страх общинари и чорбаджии. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 256. Негова длъжност беше да проверява паспортите. Той ги поемаше., после дигаше очи към пътника, протягаше ръце и с привично движение опипваше джобовете и кръста му. Ст. Дичев, ЗС II, 64. Полека, грижливо взе да бърка из джебовете му, да опипва хастара на куртката му. А. Гуляшки, Л, 375. //Претърсвам някакво място. Пинта-та познава цялото това поле, додето поглед стига.., опипал е с ръце всички подмоли по реката, ловил е риба във всички вирове и въртопи. Г. Караславов, ОХ II, 10. Кръстевица беше опипала всички ъгли на Станкиния дом и въртеше недоверчиво глава. Г. Караславов, ОХ И, 442.
4. Прен. В съчет. с предл. с и същ. очи, поглед. Внимателно наблюдавам, оглеждам някого или нещо, за да го опозная, разбера или запомня; изучавам. Той се спря за миг сред буйните лозя, които бяха оплели всичко, вгледа се в ясните очертания на близката родна планина, опипа с поглед пътечките, що се виеха нагоре и тръгна решително натам. Г. Караславов, Избр. съч. V, 355. — То ако е речено за гости.. — отзова се веднага Пена Дивечка, като стрелкаше и опипваше със зелените си очи. Б. Обретенов, С, 44. Тане внимателно следеше всяко тяхно [на мъжете] движение, бавният им надут вървеж по двора, опипа ги с очи целите — от горе до долу. Ст. Мокрев, ПСН, 137-138. // За очи, поглед и под. — втренчено, внимателно, съсредоточено оглеждам някого или нещо, за да го възприема по-добре. Лицето му беше слабо, съсредоточено и спокойно, сивите му очи разучаваха, опипваха човека. А. Гуляшки, МТС, 32. Драгомир бе нисичък, с руси коси и сиви проницателни очи, които любознателно опипваха всичко. С. Кралевски, ВО, 109. //За поглед, очи — съсредоточено, проницателно следя, проучвам, изучавам нещо. Най-сетне привечер, на път за горните села, Манол се отби за десетина минути у дома си. Още като го видя, Манолица го прониза с остър, тревожен поглед, който опипваше всички промени на лицето му и се мъчеше да проникне и в мисълта му. Г. Ка-аславов, Избр. съч. V, 211.
. Прен. За прожектор, фар и под. — осветявам последователно всяка част от някакво място, обикн., за да бъде огледано или претърсено. Първият външен бодлив пояс се осветявал от 72 прожектора, които непрекъснато опипвали тъмнината, за да не се промъкнел през загражденията дори лалугер. Ал. Гетман, ВС, 181. Тънкият пръст на прожектора опипваше грижливо морската повърхност, но нито един път светлината не се отправи към острова. П. Вежи-нов, ДБ, 83. Прожекторите на корабите под германски флаг често проточваха си-ньо-зелени пипала над града, опипваха смълчаните къщи и загасваха. Д. Добрев-ски, БКН, 99. Срещу тях затрептя бляскава огърлица от светлини — автомобилни фарове, които режеха мрака с късите си снопове и сякаш предпазливо опипваха тъмните ниви около пътя. П. Вежинов, ВП, 77. От „Ростислав“ прожекторът изви по небето.. После лениво описа полукръг, опипа върховете на стожерите на броненосеца „Воля“. Д. Добревски, БКН, 112.
6. Прен. Разг. Обирам, ограбвам някого или нещо; пребърквам, преджобвам. — Нито името си ще кажа, нито откъде съм — рязко отвърна той [пленникът]. — Ако искате пари, на, вземете колкото са останали, вашите нехранимайковци добре ме опипаха. И откуп ще ви дам. Пуснете ме само да си вървя по работата. Ст. Загорчинов, ДП,
68. Кому е потрябвало толкова много вариво, ако го е опипал за свои нужди? От пари ли се е нуждаел някой, та е посегнал на чувалите с фасул? Б. Обретенов, С, 136. Пинтата подметна предпазливо, че те биха могли да опипат курника на Марвакова-та воденица. Г. Караславов, ОХ-Л, 428. опипвам се, опипам се страд. и възвр. Той [Маринко] не чу вече никакви стъпки, само се опипа по главата и по гърдите, за да разбере засегнат ли е, или не е засегнат. Г. Караславов, ОХ II, 626.
О Опипвам / опипам почвата (обстановката). Мъча се, опитвам се по заобиколен начин да получа сведения за някого или нещо, да проуча какво е положението някъде. Той опипа почвата с още няколко въпросчета, намръщи се, като разбра, че тя е хубава, но е глупачка и нищо повече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 286. После всичко стана ясно. Опипвал обстановката старият разузнавач. Такава била задачата му — да разузнае. Ас. Станоев, П, 71.
ОПИПВАНЕ ср. Отгл. същ. от опипвам и от опипвам се. Вечерта двадесетмес-тен рейс на фирмата „Дунав и стрела“ премина с опипване моста на Цибрица. Г. Алексиев, РН, 14.
ОПИПКАВЕЯ. Вж. опипкавявам.
ОПИПКАВЯВАМ, -аш, "есе.; опипка-вея, -ееш, мин. св. опипкавях, прич. мин. св. деят. опипкавял, -а, -о, мн. опипкавели, св., непрех. Диал. 1. Ставам пипкав. 2. Ставам глупав; смахвам се, оглупявам, обезумявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПИПКАВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от опипкавявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПИПНО нареч. Остар. С опипване, внимателно, предпазливо; опипом. А пък лошите примери разобарят и чтото е създадено от добри съвети. Ето зачто тре-бува многр опипно да си пробира человек другари. И. Груев, ССП (превод), 296. Из
