препарати (кодеин, пантопон и др.) морфинът предизвиква запек, гадене и повръщане.
Н. Тонкин, НЗЛ, 23-24. Опиев прах. Опиев концентрат. Опиев дим. Опиев мак. Опиев екстракт. Опиеви растения.
ОПИЙ, мн. няма, м. Рядко. Опиум (в 1 и 3 знач.). Да, грях не е, ни срам да го приз-найме: / духовен опий, за да опояват / чи-тающата простотия с него. Ст. Михайлов-ски, Мис., 18 кн. , 188. Опий по-рано се е употребявал предимно в прахообразно състояние за смъркане през носа.
ОПИКАВАМ, -аш, несв.', опикая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Разг. Пикая върху някого или нещо на много места или от всичките му страни; попикавам, изпонапи-кавам. За по-направо мина през улицата край Самоводския пазар, но веднага се разная. От трите кръчми., се чуваха бабаит-ски викове и песни, някой биеше дайре, неколцина пияни опикаваха стените на околните къщи. Ем. Станев, ТЦ, 57. Опиках на царо детето, та главата му стана келава. И докторете са изредиа и не могоа да го изцерат. СбНУ XLIV, 490. Малките бебета често опикават пелените. Д Кучетата имат навика да опикават стволовете на уличните дървета.
2. Прен. Грубо. Развалям нещо, което е добре направено, уредено. Опикаха всичко, което хората с труда си градиха години наред. опикавам се, опикая се страд., възвр. и взаим.
ОПИКАВАМ СЕ несв.\ опикая се св., непрех. Разг. Намокрям се изцяло като пикая; попикавам се. Тази циганка никогаж в живота си не е видяла такъв лобут: осра се, та се опика като крава. М. Кънчев, В, 263.
ОПИКАВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опикавам и от опикавам се; изпо-напикаване, попикаване.
ОПИКАЯ. Вж. опикавам.
ОПЙЛВАМ, -аш, несв.’, опиля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оглаждам с пила, пиля цялата повърхност на нещо; изпилвам1, изпи-лявам, опилявам. Той бръкна машинално в джеба на жилетката, измъкна някакво ключе, силно опилено в предната част, и веднага го скри. Ем. Станев, ИК II, 19. опилвам се, опиля се страд. Като се опилй и се обърне на брилянт, елмаза хвърля све-тливи лъчи на синките страни. Т. Икономов, ЧПГ, 127.
ОПИЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опилвам и от опиля се; изпилване1.
ОПИЛЁЯ СЕ. Вж. опилявам се.
ОПЙЛКИ мн. Дребни частици от материал (дърво, метал и др.), които се посипват, отпадат при обработката му чрез пиле-не, триене, стъргане; стърготини. През миналата есен директорът на мелницата Няголов дал нареждане да се докарат 7 вагона опилки за постилане на свинарниците. ОФ, 1950, бр. 1742, 2. То [второто отделение] имаше един съвсем странен и страшен вид..
— тук-там разнебитени разни сечива и машини на туй отделение, пълно с всякакви металически опилки. П. Р. Славейков, БП I,
35. Железни опилки.
— Рус. опилки.
ОПИЛЯ1. Вж. опилвам.
ОПИЛЯ2. Вж. опилям.
ОПИЛЯ. Вж. опилявам.
ОПИЛЯВАМ, -аш, несв.; опиля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Опилвам. В работилницата опиляваха дървените дръжки на мотиките. Д Опилих острието на ножа. опилявам се, опиля се страд.
ОПИЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; опилёя се, -ёеш се, мин. св. опилях се, прич. мин. св. деят. опилял се, -а се, -о се, мн. опилели се, св., непрех. Рядко. Неодобр. Запилявам се.
— Генко! Къде се опиля? Ив. Вазов, СбНУ II, 13. — Опиля се най-сетне. — Отиде си сестрата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 126.
ОПИЛЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опилявам и от опилявам се; опил-ване.
ОПИЛЯВАНЕ2 ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от опилявам се; запиляване.
ОПИЛЯМ, -яш, несв. ; опиля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За птица — измът-вам, излюпвам пилета. Чавките на него [ореха] си направиа седела и опилиа чавчи-на. СГ, 1894, кн. 1,440. И като тръгнал, видел една жена, зела една пръчка да бъхте квачката да набизне пилцето. Зетът й рекъл: 'Како праиш, нино?" — „Како праам, кузум? Квачката опили пилця, не дава ни да бизяет“. Нар. прик., СбНУ XXXVI, 104. опилям се, опиля се страд.
ОПИЛЯМ СЕ несв/, опиля се св., непрех. Диал. Измътвам се, излюпвам се. — Како, ти имаш малки пиленца. — Преди десет дни се опилиха. К. Петканов, МЗК, 174. Където пиле се е опилило, там му е и мило. Послов.
ОПИЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опилям и от опилям се; измътване, излюпване.
ОПИНАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Опъвам, дърпам, тегля. Отвързаха лодката от кола, старият я опипаше и държеше долепена до дървената груба ске-лица, каквато си стъкмяват лодкарите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 76. — Хе, не се мре лесно, — отговори височко Балашев, — човек, да ме простите, е куче: не умира, а опина ярема като вол. К. Страшимиров, К, 59. Рипна навън из вратата, така бързо, щото полите на дългата му антерия се дигаха, като да ги опипаше някой нарочно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 319. Кой че може саблю да
