извади, / он че буде млади младоженя! /.. / Сва трапеза сабля опипала / а сабля не чуе, не хае. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 219. опинам се страд.
ОПИНАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал.
1. Опъвам се, дърпам се, тегля се, обикн. назад.
2. Прен. Оказвам съпротива, противопоставям се, възразявам, опъвам се, опирам се.
— Друга форма: о п й н я м.
ОПЙНАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опинам и от опинам се; опъване.
— Друга форма: о п й н я н с.
ОПЙНКИ мн., ед. (рядко) опйнка ж. Диал. Цървули; опинци. [Толо] Опипа корема на жена си.. Шепите й. се протягат.. Слизат надолу, усеща ги как събуват спечените от жега опиши. Г. Алексиев, ДЦ, 23-24. Ногата ме боли... Опинката ми нещо я е нажулило. Д. Спространов, ОП, 298. Он ми влезна змейо, мамо, / у темни пещери, / та изнесе змейо, мамо, / железни опиши, / та си обу змейо, мамо, / младата невеста. Нар. пес., СбВСтТ, 342. Па си е Босул отишъл / на срет път на кръстопът, / дека щял овчар да мине, / изул си Босул опиши. Нар. пес., СбНУ XXV, 27. „Мълчи, Султан-ке, не плачи, /../ я изуя чеели, чипиже, / та обуя свински опиши!“ Нар. пес., СбНУ XXV, 4Ч
ОПЙНЦИ мн., ед. (рядко) опйнец, опй-нък и опйняк м. Диал. Цървули; опинки. Обикновената обувка на времето били опинците., домашна направа от волска или свинска кожа — неостригана. СбНУ Х1Л1, 38. Краката им бяха обути в дебели вълнени чорапи и опинци, чиито върви кръстосваха и пристягаха тесните крачоли на бе-невреците им. П. Здравков, НД, 144. Дядо Видул въздъхна. — И чизми съм носил аз, момчето ми, през силните си години... А сега, като ме налегна старостта, с опинци ждрапам из калищата. А. Гуляшки, СВ, 139. Селянинът се поотдръпна от масата, наведе се и заразвързва с две ръце левия си опинък. Показа се едра нога. Д. Талев, ГЧ, 205. Хайде секи дома да си идете, / да минете, през кои касаби, / купете си лебец и опинци / и за мене сички казувайте. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 10. Не гледа Бог на нечисти опинци, а на чисто сърце. Послов. Волски опинци. Свински опинци. Щавени опинци. О Дръж (хвани, улови) босия, та (че, и) му вземи (събуй) опинците. Диал. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи, вземе (не ще се получи, вземе) нещо от някого, защото и той го няма. Помаците не се криеха в гората, седяха си дома. И побирчиите ги свариха. Как да е, взеха на босия опинците — наизнесоха сетния бакър от някои колиби., това им беше цялата печалба. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 423. Насред белия път лежеше арнаутинът.. — Ти пък защо стреля?.. Мигар не видя, че сайбията побягна?
А от този що ще вземеш — на босия опинците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 101. Той ще си изплати ли дълга? — Дръж босия, та му вземи опинците. Изпразвам / изпразня опинците. Диал. Умирам. Щом чуеше някоя жена да привие в най-отдалечената махала, току прехапеше устни, позатрепкаше с мигли и въздъхнеше: „Е, кой ли е изпразнил опинците...“ К. Григоров, ПЧ, 9-10. Изсуших (ще изсуша) опинците на някого. Диал. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого. — Дрънкам не дрънкам, ще ядеш бой, дорде клепне клепалото за вечерня. — Ще ям. После накрая ще видим дали няма да ти изсуша опинците. Чудомир, Избр. пр, 287. Когато се ти роди, я си правех опинци. Диал. По-стар съм и по-опитен съм от тебе. Къде (де) го стяга опинъка. Диал. Какво тревожи, мъчи, притеснява някого. Важно-то е работа да се свърши. А па Спас къде го стяга опинъкът, не знам, но много нещо на кестерме го е ударил. К. Григоров, ТГ,
64. Опинците се пукат. Диал. Ирон. Употребява се, когато войска претърпява поражение във военни действия. Откъм османлия-та опинците се пукат, свършва се с войната, братко. Д. Добревски, БКН, 22. От гърба му опинците давам (подарявам). Разг. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че показвам към някого привидна щедрост, върша уж някакво благодеяние някому, като му подарявам нещо, което всъщност е негова собственост или е купено с негови пари. Купих на баща ти за именния ден едни чехли с негови пари, от гърба му опинците подарих. Скинал съм едни опинци повече от някого. Диал. Имам по-голям опит от някого, по-опитен съм от някого. Стягам / стегна опинци; стягам си (стягай си) / стегна си (стегни си) опинците. Разг. 1. Готвя се (готвй се) за път, обикн. на далечно разстояние. Няма що, кметът стяга опинци и отива на по-горно място. Оплаква се от градоначалника. П. Мирчев, К, 154. Линията София-Роман ни откри нови природни хубости. Ребята, мирише вече на пролет, стягайте си опинците за всеки случай... Ал. Константинов, Съч. 1901, 224. Ей дружина, море, бракя мои / .. / Стегайте си, море, опинците, / на опинци, айде, ремене-то. Нар. пес., СбНУ XXIX, 45. 2. Диал. Приготвям се, залавям се (приготвй се, за-ловй се) енергично за някаква работа. Стегни си цървулите (опинците)., че работи. П.Р. Славейков, БП II, 132. Хващам / хвана (улавям / уловя) опинците на някого', ще видя (ще хвана, ще уловя) на босия опинците. Диал. Ирон. Не мога (не ще мога) да заловя, да открия или да намеря някого, който е успял да избяга или да се укрие. — Бягайте да завием към суходолината, па нека ни хване опинците. Кр. Григоров, ОНУ, 101. Тук ще се навърта той и ще дебне. Ако тръгнат българските чети за неговите села, той ще изтича нататък далеко преди
