ОПИВАНЕ 618 ОПИЕВ
то ги опиваше и няколко время от ума им ги лишаваше. БКн, 1859, кн. 1, 226.
2. Прен. Поет. Правя някой да се унесе, захласне, забрави, обикн. по нещо хубаво, приятно; опиянявам, омайвам, замайвам. Зад решетъчните прозорци идват и си отиват много пролещи, които опиват и замайват главите. В. Йосифов, РСI, 86. Тя [котловината] ме опиваше с царуващата си красота. От всички страни се надигат ви-соки, зелени рътлини и я обгръщат като рамка. Н. Попфилипов, РЛ, 3. — Де съм я видял? — питаше се момъкът, като се взираше в момата, зачуруликала високо на майка си с един звънлив глас, който го опиваше. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. Когато мракът скут простре / .. / Кога опие сичко сън: /тогаз усещам лекост аз/и прояснен е моят мрак. Хр. Белчев, Избр. съч., 49. Ще се завърнеш пак от път далечен /../ да ме опиеш с думи и със сънища неверни, / по-светли от далечните звезди вечерни. Е. Багряна, ЗМ, 78. Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпалвай ме с вино, / с очи ме опивай. Ив. Вазов, Съч. I, 132.
3. Прен. Довеждам някого до възбудено душевно състояние, до екзалтираност, като му внушавам измамна, фалшива представа за нещо; опиянявам, омайвам. Секога нащрек да не би да принесем нещо повече зло., ний ся пазихме от книги, които опиват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), IV, опивам се, опия се страд, и взаим. В настъпилото дълго мълчание те се опиваха с очи. К. Колев, ТЕ, 85.
ОПИВАМ СЕ несв.\ опия се св., непрех.
1. Ставам пиян; напивам се. Дебряните пият полека и никога не се опиват, освен на сватба, дето, според техните думи, е неприлично да си трезв. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. — Аз пия, Филка, ами по малко, та да не се опия. Д. Немиров, Д №9, 134. Ема не можеше да пие — и да се опие: нервен стомах. А обичаше. — Ликьорът беше сладчив: ще е приятен след трапеза. А. Страшимиров, Съч. V, 163. Един по месец пий — и пак се не опива / друг триж на седмица в участъка преспива. К. Христов, Избр. ст, 301. Охотата., за питие постепенно ги [пияниците] е обладавала и те почнали да попиват повече и повече, додето хванали да ся опиват и най-после станали безчестни и окаяни пияници. ИЗ 1877, 60. Който пие на вяра, два пъти се опива. Послов. Който не пие, не се и опива. Послов. Кога викнат всички пиян си и да не си, щеш се опиеш. Послов. Не е пиянец оня, който изпива много, а който се опива. Послов.
2. Прен. Поет. Опиянявам се, омайвам се, замайвам се. Стоя на прозореца, гълтам свежия сутринен въздух. Опивам се от свежестта на окъпаната от бурята земя и си мисля за това, което беше преди двадесет години. К. Кюлявков, СПП, 66. Това бяха хората, които бяха носили в гърдите си три месеци великата мечта за освобождението на отечеството, бяха живели с нея, бяха се опивали от нея. К. Величков, ПССъч. I, 37. Аз пих вече от чашата на славата, / аз жадувам още за слава, искам слава, / слава! Да се опия до зашеметяване от слава. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79. От всичко с мяра се опивай, / бъди разумен — не отивай, / щом доловиш възторжен вик. Худ. СI, 377.
О Опивам се (нарязвам се) като на помен.
Диал. Много се напивам.
ОПИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опивам и от опивам се. При Икономов ясно ще видим това непрекъснато опиване от политическите идеи. Т. Жечев, БВ, 357. Тия, които не познават друга радост освен дервишкото опиване от собствения си пъп, ..те не могат да оставят следа и спомен от себе си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 195. Аз не искам да кажа с туй, че бях забравил, макар за минута, чудното си положение, само че моето съзнание се изказваше в трескаво възбуждание, нещо като умствено опиване. ССГ (превод), 26.
ОПИВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Опиване. Условията на избирателната борба бяха крайно противоположни. Докато противниците прибягваха до лъжите и измамата; докато употребяваха най-от-вратителните агитации, подкупите, опи-ванието на избирателите., правителството беше принудено да се бори върху една крайно непопулярна платформа. Бълг., 1902, бр. 466, 1. Намира са у нас още слад-кости добри и вместо вино повече петмез ядем, не защото не употребляваме совсем вино, понекогаш пием не заради опивание. П. Радов, КТБР, 73.
ОПИВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. За питие — който има свойството да опива, да напива; упоителен. Много скоро са прозрели народите, че от гроздето се получава опивателно питие — вино. В Египет културата на виното е от незапомнени времена. ПрН, 1934, кн. 2, 26. В разни страни на света има да са ся съставили отдавна време Дружества на въздържание, на които целта е да отвръщат человеците от употребяването на опивателни пития. Пч, 1871, кн. 2, 20. Аз имах обичай да ся измъкнувам из дома си и да отивам с момчетата по улиците, дето аз ся научих да хайлязувам.. и да пия опивателни пития. ИЗ 1877, 134. Не давай опивателни питиета на децата. ИЗ 1877, 100.
2. Който има свойството да упоява; опиатен, упойващ. Капките бяха опивателни. На болния поолекна, той заспа. Лат., 1885, кн. 9, 9.%
ОПИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до опий, съдържа опий; опиатен, опиумен. Подобно на другите опиеви
