ОПЕЯ 617 ОПИВАМ
лин, Съч. I, 205. Когато Нонка извади опечения хляб, Пинтезката взе един самун, по-огледа го и нищо не каза. И. Петров, HЛ, 106. Де с ръце, де с нож, се мъчеше да разкъса сърнето.. И той не само приказваше, ами сам запретна ръкави: тук порна опечената загоряла кожа, там разчупи плешката. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Израстването на зъбите на детето показва, че е потребно да му са промени храната. От това время, заедно с млякото, иска да му са дават повече питателни храни, като: добре опечен хляб, но не топъл, а преседял поне един ден. Ч, 1875, кн. 6, 265. С какво да ги [момите] по-каниме: / чиста турта дваж сеяна / и кокошка опечена. Нар. пес., СбВСтТ, 60.
2. Който има тъмен цвят, загар от излагане на слънчевите лъчи и вятъра; изпечен. Пламъкът осветляваше техните лица, брадясали, начумерени, но млади, опечени от ветрове и слънце. Ив. Вазов, Съч. XIV, 49. Откритите смехове посрещаха двусмислените остроти, които изкарваха руменина по най-опечените момински бузи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Седнахме пред едно кафене.. В това време от една тиха потънала във вечерно спокойствие селска улица се зададе един човек с тояга., с лице, опечено от селското слънце и годините. А. Кара-лийчев, СбЦГМГ, 402. Момичето носи в опечените си ръце пакет с писма. Тя го подава на шофьора. К. Кюлявков, СПП, 8.
3. За земя, пръст и под. — който е много сух, без влага; изпечен. Пътникът, който иде тогава от голите равнища Ломски или от София — минал през пустинните, каме-нити и опечени баири на южния балкански склон — изпълня се от радост като се озове в хладната пазва на това горско гърло. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184-185. Параходът бавно се приближава към високия и опечен жълточервен бряг. Б. Шивачев, ПЮА, 234.
4. Прен. Който е физически издръжлив, устойчив; кален, жилав, изпечен. Истински син на българска майка юнашка: скулест, опечен, жилав, око няма да му мигне да те запрати на дълга разходка, ако не милееш родното си мляко. Ст. Станчев, HP, 75. Океанските риболовни моряци са яки, опечени мъже.
5. Прен. Диал. Който има голяма опитност или умение за нещо; опитен, умел, обигран, изпечен. — Като си намислила, върви! — отсече. — Не бера за вас грижа, опечени хора сте двама с Марин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 440. — Изглежда съм изтъкан от много противоречия, Есхач! — Това очаквах, жалко. Но очаквах и друго — че ще видя готов, опечец ромеец. Слава на Тангра, не си затънал! И. Вълчев, СКН, 86. Стефан, по-опе-чен в пиенето, гледаше да се насмуче, че да му държи сито и за утре. Лил., 1884, кн. 7, 8.
О Едному наречено, другиму опечено.
Диал. Употребява се, когато някой получи нещо съвсем неочаквано, без да му се полага или без да е предназначено за него. Работата <ми> е (ще е) <напълно> опечена. Разг. За нещо, което е готово, осигурено или непременно ще стане, ще се осъществи. Костовица трепереше. Що пък? Това добиче може да си помисли, че работата му е опечена и да налети някой път, при сгода, върху момичето.., та тя не изпускаше из око нито ратая, нито момичето си. Г. Ка-раславов, СИ, 93. С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Ив. Вазов, Съч. X, 30.
ОПЕЯ. Вж. опявам.
ОПИАТ, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Апт. Лекарствен препарат, който съдържа упойващи вещества; опиум (във 2 знач.). Повечето от лекарствата, приети от майката, се излъчват с млякото. Затова трябва да се избягва употребата на опиати (опиум, морфин) и препарати, към които кърмачето е силно чувствително. К. Рашков и др., ДБ, 83. Н Мед. Препарат, употребяван обикн. като обезболяващо средство при някои операции; упойка, анестезин. Опиатите намират широко приложение в оперативната хирургия.
2. Наркотик; опиум (в 3 знач). Маковите семена са една от основните суровини за производство на опиати. А Пристрасте-ността към опиати е много древен човешки порок. А Младежта все по-често посяга към опиатите като средство за намиране на изход от безизходицата и социално-пси-хическите стресове на съвремието ни.
— От лат. ор1аШш.
ОПИАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до опиат. Опиатни вещества. Опиатен концентрат. Опиатен извлек.
ОПИВАМ, -аш, несв.; опия, -йеш, мин. св. опих, прич. мин. страд, опйт, св., прех.
1. Напивам някого с алкохол но питие; опиянявам. Проклети й черни очи, черни, вал-чести таквие! / Па като те стрелне, като с вино те опие / Та не знаеш, носиш ли се като сянка по небето, / или жив човек се щураш из селото! Елин Пелин, Съч. V, 108. Алузиян, по-хитър от противника си, предваря та го поканва на угощение, дето го опива и му избожда очите. Т. Шишков, ИБН, 194. "Донесете ракия / да опием момата, / дано рече „зе щам го“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 205. Положих софра голяма, / да ядем, йощи да пийем. / Издул да си опия, / Издул и хората му. Нар. пес., СбНУ X, 76. // За спиртно питие — проявявам свойството си да правя някого пиян; напивам. Чергарски някои племена ядат конското месо, а от млякото на кобилите правят едно питие, което опива, но и храни — казват го кумис. Пч, 1871, кн. 2, 24. Он гледаше какво своите си вещи продаваха, за да би могло да си накупят доволно ракия, коя
