на пушката си, като че ли да провери дали е достатъчно здрав и не отговори. Д. Та-лев, И, 469. Готови бяха. Преди да опне поводите, каруцарят се обърна, щеше му се отново да подкачи приказка. В. Мутафчиева ЛСВ I, 401.
2.Правя нещо, което е свито, отпуснато, сгънато, да стане право и опънато, с гладка повърхност; изопвам, опъвам, изпъвам. Друга жена., простира на балкона дрехи .. Тя изтръсква капките вода, опва дрешките и заедно с това тананика приспивна песничка. М. Яворски, ЕСВ, 75. Младите се събирали, когато завърнели, но се венчавали всички наведнъж.. Опвали тогава под обро-чния бряст някое по-голямо чергило, облягал попът иконата на грапавата брястова кора и по три дни венчавал и кръщавал. О. Василев, ЖБ, 14. На другия ден белянката кънна от песни и бухалки. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите — дръстят бели платна от зори. П. Тодоров, 28.
3. В съчет. със същ. със знач. човешко тяло или неговите части. Силно, рязко опъвам, изпъвам, обикн. по дължина, означеното със съществителното; изопвам, изтеглям. И днес Трънката бе седнал на една греда и опнал крака, се припичаше на пролетното слънце. П. Проданов, С, 10. Изправи се до него, опна правата си старческа снага, а мустаците му трепнаха. И. Петров, HЛ, 94. Ревне ли той — шумнат сухи шумки в гората и кошутите пристъпват плахо-плахо. А еленът, опнал шията си като струна, цепи гората с бурията. Н. Хайтов, ДР, 201. // Извивам, усуквам нещо, обикн. встрани с усилие. На няколко пъти силният ковач се надигал да отхвърли побойниците, но неколцина от стражарите опвали настрана мускулестите му ръце и той плъосвал пак по лице върху мръсния под. Г. Караславов, ОХ IV, 48. На 26 май 1883 редакцията на „Преврат“ биде блокирана от улична сган.. разбива врати и прозорци, хваща за яката Фингара.. Никого другиго не закачат от редакцията.. Само на Войда-на един чомагаш опва ухото, не толкова деликатно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20.
4. За птица — опъвам, изпъвам крилете си плътно по дължината на тялото при внезапна промяна посоката на летене. Ту един, ту друг от тях се поспирваше, опваше крилата си и отведнъж започваше да се премята през глава надолу. И. Йовков, АМГ, 66.
5. Поемам, поглъщам с уста, обикн. наведнъж голямо количество от нещо (течност, питие, тютюнев дим и под.); опъвам, дръпвам, тегля. — Опни, бай Филипе — обади се полицаят, като му поднесе пълнота зелена паница. Чехларски удави мустаци в нея, добре се насмука [с вино] и я подаде на домакина. Т. Харманджиев, КВ, 143. Море синко бре, со слаоко, благо, ядене и пиене не те остаат треската.., незе горчливо, горчли-во и луто, опни е. СбНУ XIV, 105. Дай бутилката да опна веднъж. А Запалих цигара и опнах веднъж-дваж от дима.
6. Насочвам с прицел оръжие с готовност за стрелба ; опъвам, запъвам. — Долу пушките! Стрелям! — опнах аз револвера и пушките се наслагаха на земята. А. Страшими-ров, А, 532. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизваха стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЦ, 136. опвам се, опна се. страд. Стража [сръбска] с оръжие в ръка ги [българските момци] пазеше и щом мръдваха, оръжията са опваха срещу гърдите им. НБ, 1876, бр. 43, 170. Найлоновата нишка на въдицата рязко се опна от едрата риба, захапала стръвта.
ОПВАМ СЕ несв.\ опна се св., непрех. Разг.
1. Заставам прав със силно изпънато тяло. При подадената команда войниците бързо се строиха и се опнаха в права редица. А Войникът се опна и бързо рапортува на началника си. I/ Лягам с опънато тяло; из лягам се, изпъвам се, опъвам се. Единственото, което той направи, бе да прегъне колене, за първи път в живота, и с мъка да се опне възнак върху червената пътека. Л. Петков, ГП, 14. Опнахме се на огряната от слънцето поляна.
2. За мускули, тяло или част от тялото и под. — силно се напрягам, като се удължавам; изопвам се. Монахът не се смути и все пак лицето му се опна, очите му се избле-щиха в дълбоките си дупки от голямото напрежение. Д. Талев, СII, 161. Младият не възкликна. Тялото му се опна като пред върховен господар. Г. Стоев, Зав., 70. Надо-ле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени; / де опват се мишци железни / и техния удар звъни /сред мрака на страшните бездни. Хр. Смирненски, Съч. 1,145.
3. Обикн. за впрегнати животни — с еднократно, рязко движение, внезапно спирам бързия си ход; дръпвам се. Едри черни коце с все сила се опнаха назад, за да се спрат. И. Йовков, ПК, 162.
4. Ставам опънат, без гънки; изпъвам се, опъвам се. Когато въжето се опнеше над пропастта между двата стълба и заблестеше като струна. Василев замислено по-стояваше на върха на стълба и му [трасето на въжената линия] се любуваше като на свое изкусно дело. X. Русев, ПЗ, 98. Големият засече и влакното се опна. Започна да навива. Макарата навиваше тежко, но спокойно, без никакво дърпане. Тарас, ТМ, 128.
5. Прен. Потеглям пеш, обикн. на далечен път. Сложихме раниците на гръб и рано сутринта се опнахме към Рила. А Слязохме от влака и се опнахме по селския път.
6. Прен. За път, планинско било и др. — проточвам се, простирам се надлъж. Пътят се опна към изток и запад безкрай. Е.
