кул; омотавам, овързвам. Люба: — Безмълвен не, но шаващ, ръкомахащ /и раната
— на, виждаш, пак кърви. Ми тя: — Но ти пък тъй съвсем ме опашкули? Сл. Красинс-ки, БН, 54-55. Изтегнат на гърба си, неподвижен и цял опашкулен в бинтове, Иван Да-нашков едва-едва протегна ръка. Д. Кал-фов, ИТШ, 13. опашкулвам се, опашкуля се страд.
ОПАППСУЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от опашкулвам и от опашкулвам се.
ОПАШКУЛЯ. Вж. опашкулвам.
ОПАШЛЕ, мн. -та, ср. Умал. от опашка (в 1 знач.); опашче, опашчица. Пред щаба., играеха двете малки палави кученца. Когато офицерите излязоха, те виновно свиха пухкавите си опашлета и заподскачаха към близката горичка. К. Кръстев, К, 236. Започна да приижда пак, както дотогава, тълпата любопитна многоглава. И трупаше се тя с безкраен интерес там около изящния кафез, където скачаше едно мишле, нищожно, мъничко, с тънко опашле. Елин Пелин, ПР, 38. Де що прави, / де що струва, /из пазара ще снове —/девет внука ще дарува / с най-желани дарове: /.. / зайци с къси опашлета. Цв. Ангелов, НП, 74.
ОПАШНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Диал. Хранопровод.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАШНИЦА, мн. -и, ж. Диал. Стър-чишка на волска кола или каруца. В двора миришеше силно на конски тор,., под сайванта се виждаше стара издраскана каручка със счупена опашница, подпряна на един обърнат кош. Ем. Коралов, ДП, 157. Цялата кола на Гмуреца беше разглобена парче по парче. На една камара бяха неплатите и спиците .. Процепът, яремът, лисицата и опашницата се пружеха край комина. Ст. Даскалов, СЛ, 77. Циганинът засвири чорбаджийското хоро, Дано Коцов и другарите му навириха остените, наловиха се. А Мито Пецов, провесил крака от двете страни на опашницата, държеше бутилка с коняк. Т. Харманджиев, КЕД, 238. Крави, биволици, вързани по две, по три за опашниците на колите, мучеха жално. Й. Вълчев, СКН, 368.
ОПАШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от опашка (в 1 знач.); опашчица, опашле. Грухти сви-нята-майка и върви, /.. / подире й дванадесет прасета — /.. / Надварят се и гуцат и квичат / като геврек опашчета извили. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 61.
ОПАШЧИЦА ж. 1. Умал. от опашка (в 1 знач.); опашче, опашле. Тръгна из кораба, като питаше всеки пътник не е ли виждал едно кученце, черничко, с бяла муцуна, бяла опашчица и бял гердан около шията. П. Стъпов, ЧТ, 53. От кошарата поблейват овцете, откъм преграденото се обаждат агънцата.., завират муцуни под вълнести-те кореми на майките си, подгъват коленете на предните си крака, въртят опашници. Кр. Григоров, Н, 59.
2. Умал. от опашка (4 и 5 знач.). По жилавите стръкчета на овчарската торбичка затрептяха на тънките си опашници малките зелени сърчица. П. Бобев, ЗП, 59. Имаше и тулумбаджицки папуци за тулум-баджиите от пожарната, подпетени, с опашчица отзад, бързо да се хващат и обуват. Н. Хайтов, ДР, 30. Свали феса си, потъмнял, прояден от пот, с изгризана опашчица на върха, и сложи ушанката. Й. Радичков, ЧП, 199.
О Посвивам си / посвия си опашницата.
Разг. До известна степен се смирявам, ставам по-мирен, не смея да върша много своеволия, да се съпротивлявам много. Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой-знай какъв ум, — хайде де; а пък то нищо, бре чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашницата и да гледаш на всичко през пръсти. Ал. Константинов, Съч. I, 245-246.
ОПАЯНТВАМ, аш, несв. \ опаянтя, -иш, мин. св. -их, се. прех. Рядко. Намествам нещо да стои здраво, неподвижно на едно място, като обикн. го притискам, подпирам или свързвам с нещо (с паянта); прикрепвам, закрепявам, закрепвам1. Изкарали го [топа] баш върху перваза на Кулската капия и го опаянтили с въжета за околните тополи. Й. Вълчев, РЗ, 101. опаянтвам се, опаянта се страд. Най-напред панелите се опаянт-ват с железни обтяжки, след което се заваряват. НТМ, 1962, кн. 3, 4. Козлите се правят от една хоризонтална греда с напречно сечение 10/12 см и дължина 1,50-2 м. Краката [на гредата] се опаянтват с дъски и в двете посоки. Вл. Брънеков и др., СД, 120.
ОПАЯНТВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от опаянтвам и от опаянтвам се. И тук монтажът се извършва по два начина: стойките се изправят с временно опаянтвяне или пък се прави сбор на цели стени в хоризонтално положение. Вл. Брънеков и др., СД, 73.
ОПАЯНТЯ. Вж. опаянтвам.
ОПАЯЦ м. Диал. Кандило с четири фи-тилника.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПВАМ, -аш, несв.; опна, -еш, мин. св. опнйх, прич. мин. страд. опнат, св., прех. Разг. 1. С рязко, бързо движение дърпам, тегля, опъвам нещо веднъж, еднократно или няколко пъти (обикн. в посока към себе си); изопвам, дръпвам. Дядо Давид се сърдеше и, за да укроти коня или опваше с две ръце юздата с такава сила, че конят се стъписваше назад, като че щеще да падне, или го риташе в търбуха. Й. Йовков, ПК, 220. Велко направо го запита: — В село ли отиде Тома? Кога? Часовоят опна ремъка
