Багряна, ПЗ, 23. Само ония [борове], които бяха засадени и запазени от добитъка и излетниците; се зеленееха и подмладяваха стария изгърбунил се балкан.., опнал се от единия край до другия надълго в равнината. Ст. Даскалов, ЕС, 174.
О Опвам си / опна си пътя. Диал. Обикн. св. Отивам си.
ОПВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опвам и от опвам се.
ОПЕКА, мн. няма, ж. 1. Юрид. Обикн. с предл. под. Задължение, възложено по закон на лице, което се грижи за материалната издръжка на неработоспособни, непълнолетни или болни лица, като се разпорежда с имуществото им; попечителство, надзор. "Млад момък кога настане на пора, на която вече излиза изпод надзор (опека), па наместо капитал има само две яки ръце,..
— тогава той требува да гл%да да ся хване на чужда работа с плата. И. Груев, ССП (превод), 180.181. Всякий ся припознава за способен да дири и брани пред съда правата си, с изключение само на лица, които стоят под настойничество (опека) или под за-конно ограничение на дееспособността. ВП, 14.
2. Грижа, защита, отговорност за състоянието, развитието на някого или нещо. Нему е тук мястото., да подавам подробно числото на медикаментите., и на домакинските предмети, с които е снабден санитарния отряд, стига да кажа, че количеството им е богато и удовлетворява нуждите на 200 тежко ранени, които остават под опеката на това военно-санитарно учреждение. И. Барбар, ОЛП, 46. Тя реши даже чрез независим труд да се избави от тежката опека на баща си и приготви прошение до директора на просвещението да иска учителска служба. Ив. Вазов, Съч. XXV, 30-31. Поставям под опека. А Намирам се под опека.
3. Прен. Наблюдение, следене, обикн. с оглед на контрол върху състоянието на някого или нещо, или за извършването, изпълнението на нещо; надзор. Командирът и лейтенантът слязоха в офицерската ка-юткомпания.. Бакърджиев потри дланите на ръцете си и освободен от опеката на по-старшите, реши да приложи знанията си за повдигане разкопалата се дисциплина. Д. Добревски, БКН, 39. Моята покровителка, мадам Стаменова, е на мнение, че от мене работничка няма да стане.. — Напуснете я! — разгорещява се Виктор, както винаги готов на крайни реакции. — Намерете си друга квартира, освободете се от опеката й! Др. Асенов, ТК, 103. При такива условия властта би трябвало да се намеси и даже да вземе под своя опека тия богати води, тъй глупо обезценявани от неразбранщината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 36.
— Рус. опека.
ОПЕКА. Вж. опичам.
ОПЕКУН, м. 1. Юрид. Остар. Лице, на което е поверена опеката на някого; попечител, настойник. Колкото и бедно да е едно стопанство, около него все има въртел .. Непълнолетен човек ептен не може да се оправи, затуй се избират щрима опекуни да вършат цялата работа. И. Радичков, СР, 80. На другия ден доктор Странски кръстил малката дъщеря на войводата, като ù турил името на баба й Ботйовица — Иванка — и останал неин опекун. 3. Стоянов, ХБ, 275. Остана [Иво] сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници. М. Георгиев, Избр. разк., 111. След смъртта на баща, който остави мало връстни деца, имотът им се описва от съдията, който поставя опекун майката или някой ближен роднина. СбНУКШ, VII, 253.
2. Неодобр. Натрапен покровител, надзорник. Готов съм да поема своя път в живота, да заминем двамата в най-затънтения град, в най-глухото селище в страната, където без опекуни и настойници да кажа невероятно простичките, но правдиви думи, любимите думи на твоя^баща: „Имаме малко, но то ни стига!“ И. Попов, СЛ, 162. Угодливо се озоваха на празненството., и български чорбаджии като представители и опекуни на раята. ВН, 1958, бр. 2023, 4. „Аз, казва госпожата, съм пълнолетна и не искам опекуни!“ Толкова. М. Грубешлиева, ПИУ, 126.
— Рус. опекун.
ОПЕКУНИН, мн. опекуни, м. Остар., сега простонар. Опекун. Заяко повика своя съсед Перуниката, бръкна в джоба си и извади съвсем малка зелена окарина. „Аз съм ти опекунин — рече Заяко, — ще ме слушаш сега, дръж това и се учи да свириш!“ И. Радичков, СР, 79-80.
ОПЕКУНКА ж. Остар. Жена опекун. Той оставя жена си Мария, лукава и коварна гъркиня, внучка на византийския император като опенкунка на сина му Михаила и управителка на царството. Ив. Вазов, Съч. XIV, 13.
ОПЕКУНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до опекун. Калинова като че го поляха със студена вода — тъй го порази тая корава опекунска намяса на жена му. Т. Влайков, Съч. II, 173. Самото министерство е било убедено че тия господа не са за в работа, че са некадърно-сти, та им туря отгоре и един опекунски съвет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 106.
ОПЕКУНСТВАМ и ОПЕКУНСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Юрид. Остар. Изпълнявам задължението си на опекун, упражнявам опека над някого или нещо; по-печителствам. Съдът присъди на сродници
