цете на разни тайфи, наречени партии.. Ние служим само за опашка на тия тайфи и безмислено зяпаме в устата на големците, когато те щедро изливат своето красноречие. Г. Кирков, Избр. пр, 68.
12. Жарг. Таен агент, цивилен полицай; ченге, кука. Нагел не бе осведомен дали познавам София и законите на конспирацията го задължаваха да ме отведе до мястото на устроената среща по възможно най-сложния и объркан маршрут. Така се постигаха две цели: първо — сравнително лесно можеше да се огледаме за „опашка“, тоест
— проследяване от агенти. Ц. Драгойчева, ПД, 151. — Твоят приятел много се зарадва на търговеца в шубата. — Но той смята, че е предрешен нелегален. — Ами ако мъкне след себе си опашка? Д. Вълев, 3, 90.
— Ако не вярваш на нас, сам ела да провериш, а не си пращай опашките — обади се несдържано една от нас. М. Гръбчева, ВИН, 45. Когато го освободиха, трябваше да се изчака известно време, за да се убедим, че след него няма „опашка“. П. Илиев, ЛВ, 146.
О Волска опашка; овча опашка. Диал. Лопен, богородична свещ. По някои места ставаше див, преплетен и непроходим бурен, истински леговища на вълци. Имаше високи по два-три метра овчи опашки, които селяните сечеха вместо пръщи и /метяха от тях кошове за мисир. И. Йовков, ЧКГ, 67. На поляната стърчаха „овчи опашки“ — високи и жълти, прилични на сватбени свещи. Д. Цончев, ЧС, 119.
Вдигам / вдигна (виря) опашка и вдигам си / вдигна си (виря си) опашката. 1. Разг. Почвам да се държа надменно, предизвикателно, да се големея; възгордявам се, надувам се. Забогатяха и вдигнаха опашка, едва поздравяват. — За тия гадове само бой, па да видим тогава дали ще смеят много често да вирят опашка. Който не е с нас, значи е против нашето дело. В. Нешков, Н, 373. 2. Грубо. За жена — имам неморално поведение; развратнича. — Мъже — кучета. Видят ли някоя, че си вири опашката, готови са да се залепят до нея. Жена, деца, нищо не гледат... — тя се разпалваше, въздишаше. Б. Несторов, АР, 254. Казах му, че в моето бивше отечество така наричат съпрузите си онези жени, които обичат да вирят опашки. Ем. Манов, ПУ, 129. Вдигам / вдигна опашка <та> някому. Диал. Хваля, лаская някого, угоднича пред някого. — Казвай, ще станеш ли евреин, за да кажа да те пуснат още сега? — Моята вяра ми е по-скъпа и от свободата и от богатството. Върви и дигай опашка на кучетата! К. Петканов, ЗлЗ I, 83. Влача опашката си до девета рода. Разг. Продължавам да съществувам много дълго време. — Отколе не е имало случай съветът да съди свой събрат. В миналото., никога не е бивало така изведнъж. Всичко се е знаело отнапред и всеки е имал сгода и време да се огледа, да претегли провиненията и делата му.. Такъв несговор влачи опашката си до девета рода. М. Смилова, ДСВ, 74. Влача се (мотая се, мъкна се, намирам се / намеря се, нареждам се / наредя се, оставам / остана, стоя, съм) в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност; изоставам. Наесен., пак трябваше да обяснява сконфузен, пред сто души защо „неговите работи куцат и се влачат на опашката“. И. Петров, МВ, 151. Предсеитбената оран е изостанала заплашително. Отговорниците нехаят. Села като Кесарево, Асеново и Кълнак се мотаят на опашката. А. Каралийчев, С, 99. — Бързай, че ще закъснеем. Не чуваш ли, — гайда писна. Не ми се иска да съм на опашката. К. Петканов, ОБ, 40. Влачи ми се (влече ми се) опашката. Диал. Бивам одумван, злослови се за мене. Въртя опашка. Разг. 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. — Не се е променило много нещо и там, и тук, долу [по цялото царство]. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки. Д. Талев, С II, 52. Впрочем, помежду си ние така и го наричаме [Неро].., хем да не даваме храна на доносниците, които въртят опашки и се умилкват понякога и около нас. Др. Асенов, СВ, 54. 2. Пренебр. За жена — с лошо поведение съм, неморална съм. Въртя се около опашката си. Разг. Полагам големи, но безрезултатни усилия, за да свърша нещо; работя без резултат. Да си ядеш опашката. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Пренебр. За изразяване на недоволство, възмущение от постъпката на някого (казва се на някого, когато направи нещо лошо или много лъже). — Аз стражарите ли ще слушам. Забранили да разговаряме с Мата, Васил и Стефан. Ами, да си ядат опашките! Д. Вълев, 3, 122. Духвам / духна (плювам / плю-на) под опашката на някого. Разг. Изпъждам, изгонвам някого, обикн. от работа, от служба. — Всеки ден издаваше заповеди за глоби.. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре.. А като му дойде времето, духнаха му под опашката, а аз си останах. М. Марчевски, П, 190. — Той ли? Какви министри риташе, че този ли селендурин [Стамболийски] нямаше да изрита! Щеше да му плюе под опашката сто пъти. Ем. Станев, ИК I и II, 267. Дърпам дявола (лъва) за опашката. Разг. Йзлагам се на риск, опасност, сам си докарвам някаква неприятност, нещастие, беда. — Ние требва да отмъстим за него, бре! И ние требва да ударим сега поне двама или трима от агаларите.. Лазар почака малко, като че ли да прекипи яростта на Вардарски и рече: — Ето що съм наумил аз, учителю: ние ще убием само Кючук Кадри .. Нищо повеке нам не ни требва, ние нема защо да дърпаме тъкмо сега дявола за
