опашката. Д. Талев, ПК, 627. Женска опашка. Диал. Подигр. Приведен зет. Завивам си / завия си опашката. Разг. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е. Завъртявам (завъртявам си) / завъртя (завъртя си) опашка <та>. Разг. 1. Започвам да се докарвам пред някого, да се под-мазвам, да го лаская. — Не те бръснат, байковото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Бързо се ориентира към по-пер-спективните кандидати за началническото място и завъртя опашка около тях. 2. Грубо. За жена — започвам да се държа неморално, разпуснато. Нейната разпуснатост мина всякакви граници. Завъртя опашка и тръгна с кого ли не. Затуй мечката няма опашка. Диал. Подигр. Употребява се, когато се случват неправди, несправедливости спрямо някого. Играе ми опашката. Разг. Неодобр. За жена — имам неморално, леко поведение. Има си крушка <та> опашка (дръжка); има си от крушка опашка (дръжка). Разг. Съществува, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или да се говори, да се твърди нещо. — Я не дрънкай — разсърди се старецът. — То изглежда, че крушката си имала опашка, никого не осъждат на бесило за нищо и никакво! А. Гуляшки, ЗВ, 43. — А ти по-добре кажи вярно ли е, че дядо Цанков кривнал към консерваторите.. — Да си кажа пра-вичката.. има си крушка опашка. Ама мисля, че дядо Цанков прави тая работа, за да използува консерваторите. В. Геновска, СГ, 211. И на кучето на опашката има го (ще го видиш). Разг. Подигр. Много често, непрекъснато, навсякъде (го има). Казали (рекли) на кучето (котката, лисицата), а то (тя) на опашката си; казала (рекла) мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму. Да слязат още хора от оброчището. Там оставихме старците, жените и децата, ама има и здрави мъже. Ако не знаят да въртят меч, да орат барем знаят. Само да не стане тъй, казали на лисицата, а тя на опашката си! Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 234. — Иване, защо ти свърши работата! Трябваше да я свърши Йордан. Казали на котката, а тя на опашката си. Казвам / кажа с опашка нещо. Разг.; Наддавам / наддам опашка на нещо. Диал. Разказвайки, прибавям нещо от себе си, което не е вярно, а е измислено от мене. Като лисицата с опашката си. Разг. Небрежно, повърхностно. Изчистих къщата като лисицата с опашката си. Лепим се (въвираме се) като мухи под конска опашка Разг. Лепим се (въвираме се) много, в голямо количество. Й на любов му върви. Даскалиците се лепят по него като мухи под конска опашка. Чудомир, Избр. пр, 288-289. Кога <то> си видя опашката <без огледало>. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). — Аз клечки не ям! — отвърна котаракът. — А какво ядеш? — Мишки. — Ще видиш ти мишки, когато си видиш опашката. — Защо? — Защото оная злосторница, дето е в улея, се заканва да превърне в пепел всичко. А. Каралийчев, ТР, 16. Конска опашка. Разг. Вид прическа на жена с по-дълга коса, която се прибира и връзва в горната част отзад на тила и се оставя да виси свободно надолу. Имаше и две учителки — едната с прошарена коса, поулегнала, а другата — тънку-лява девойка с дълги руси коси, които беше привързала на конска опашка. Кр. Григоров, ПЧ, 138. Лая си опашката. Разг. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам, безделнича. Неговите набори натрупаха имот, а той [Васил] си лае опашката. Д. Вълев, 3, 106. Махам опашка за врабче. Разг. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо. Махам <с> (клатя) опашка. Разг. Угоднича пред някого, подмазвам му се. Дълго маха с опашка, докато най-сетне се добра до по-висока служба. Моят късмет е вързан на кучешка опашка. Диал. Нямам успех, не ми върви в някаква работа; не спо-лучвам. — Като него [Богдан] работна ръка лесно не се намира. — Затова и го обикнах, но моят късмет е вързан на кучешка опашка. К. Петканов, X, 103. Мърдам като на умряло куче опашката. Диал. Извънредно бавен, муден или мързелив, ленив съм. Навирвам (навирям) / навиря опашка1* Разг. За жена — държа се предизвикателно, давам повод да ме задирят. Лоша или добра, дошла в къщата ти, не можеш я изгони — мислеше със злоба тя. — Ами да не вземе да навири опашка, каквато е хвърката и очите й все навън гледат, та да посрами и мъж, и семейство. И. Петров, НЛ, 114-115. Навирвам (навирям) / навиря опашка2; навирвам си (навирям си) / навиря си опашката и напърчвам / напърча опашка. Разг. Възгордявам се, не слушам никого. На дявола опашката кърша. Диал. Умея да правя нещо много добре, изкусен съм в нещо. — Има големи смешници в нашето село, ама един такъв... на дявола опашката кърши.
Н. Попфилипов, РЛ, 30. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму. На кучето под опашката. Разг. На лошо, затънтено място. — Той уважението ми го има., и ми даде ли-вадка, ама знаеш ли къде? На кучето под опашката, в пущинаците. Н. Хайтов, ДР, 63. Настъпвам / настъпя змия <та> на (по) опашката. Скарвам се с човек, който може да ми навреди, напакости. Подобно на пророк, с острото и непогрешимо чувство на народа за правда, дядо Белич беше предрекъл: "Неутралитет ли? Настъпихме ние змията по опашката, а тя ще се извие, та
