(превод) Р, 1925, бр. 193, 1-2. Първокласниците изписваха старателно опашката на цифрата 2.
6. Прен. Обикн. след гл. оставям със следв. предл. от. Дълга, обикн. извита ивица, следа от прах, дим, пяна, искри и под., които оставя след себе си при движение някакво превозно средство. От време на време минаваше бързо някоя каруца и оставяше по пътя бяла опашка от прах. И. Петров, МВ, 118. Военната камионетка се показа от завоя и като оставаше зад себе си опашка червеникав прах, бързо се приближаваше насам. Ем. Станев, ИК II, 222. Два парахода, един срещу други, шумишком пореха вълните, оставяйки опашки от бяла пяна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 47-48. Едно влакче се опитва да се състезава с парахода. Развява опашка от искри, напъва се, пухти по тесния път между реката и скалите и наистина успява първо да стигне до пристанището на Сомовит. Н. Стефанова, РП, 13.
7. Прен. Светла ивица, следа, диря, която оставя след себе си при летене във въздуха летателен апарат или тяло от космически произход. Като видяха голямата звезда, която простираше светлата си опашка като ветрило по цялото небе, те паднаха на колене и почнаха да се молят. Елин Пелин, Съч. IV, 248-249. След работа.. Сисой По-люлеев обичаше да поизлезе на чист въздух .. Тогава тоя тих като мушица човечец се изтягаше на тревата., и се заглеждаше унесено в разперените опашки на кометите, които се носеха високо над него като огнени пауни. Св. Минков, РТК, 181. Звездите пъплеха неуморно, пръскаха искри. Една от тях пламна ярко, проряза небосклона, оставяйки след себе си дълга опашка и се заби някъде зад Кара баир. Кр. Кръстев, К,
120. Всяка комета притежава една сферо-образна ядка със силна яркост, подобна на постоянните звезди. След нея се простира далеч в пространството, като воал, тъй наречената опашка, състояща се от силно разредени газове. ПН, 1934, кн. 2, 22. При летене на голяма височина реактивните самолети оставят след себе си дълга бяла опашка от изгорели газове.
8. Заден, долен край на дълга официална дреха (обикн. фрак, редингот и под.). — Партиите ще бъдат забранени — заклати глава генералът и невнимателно седна върху опашката на редингота си, която се смачка под него. М. Грубешлиева, ПП, 272.
9. Прен. Задна, крайна част на множество живи същества или на предмети, които се движат в редица едни след други, във върволица. Противоп. глава, чело. Левски вървеше, заобиколен от Марин, от Пъшков, от поп Кръстьо, вървеше и приказваше нещо, а те и десетината други, които се купчеха край тях, слушаха внимателно,.. Мъжът й вървеше на опашката и водеше коня на
Левски. Ст. Дичев, ЗСII, 409. Мяркаха се ту тук, ту там двама-трима конници, дори понякога достигаха до опашката на царската войска, дето бяха колите с храна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 441. Начело [на работническата манифестация] вървеше духов оркестър от неколцина цигани-музи-канти с тъпани и кларнет.., на опашката
— един-двама от градските безделници вече пийнали и с баоаитска стъпка. К. Константинов, ППГ, 56. Тогава Бабача се наведе, взе мъртвото пиле в ръцете си и тръгна към новите гробища. Гологлав, както си беше с престилката.., а подире му се проточи една върволица — „главата“ й на шадравана, а „опашката“ — на дървения мост! Н. Хайтов, ДР, 130. Той вместо на опашката на каруцарската колона зае челно място в колоната от волски коли. Ст. Марков, ДБ, 209. // Последните, крайните вагони на влак. Полицейските агенти оглеждат опашката на влака и се отправят към своите началници с радостната вест: „[Барбюс] отпътува!“ Н. Христозов, ПД, 135. // Краят на хоро. Привечер, когато слънцето слизаше над Църноок и се готвеше за залез, мъжете излизаха пияни и хващаха „танеца“ или „опашката“ на хорото, а до тях се редяха жените. ВН, 1955, бр. 184, 2.
10. Върволица от хора, застанали наред пред каса, магазин, спирка и др. Като се прибавят през тая оскъдна зима и лутанията по дирене на кюмюр и дърва, опашките за купуване на продукти., зимните месеци минаха. Б. Болгар, Б, 127. Пред магазините, както винаги, имаше опашки — някъде даваха картофи, другаде зеле или ориз. Г. Мишев, ЕП, 121. Навън пред магазина имаше дълга опашка. Д Опашката извиваше по тротоара пред магазина. Д Тази опашка е поне от сто души. • Обикн. с гл. стоя, чакам, редя се, нареждам се и предл. на. Градчето беше като заспало,.., само на гарата шетаха хора и на няколко бакални-ци бяха се наредили на опашка омърлушени мъже и жени. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Купоните нямаха реално покритие и когато на някой магазин се появеше липсваща стока хората се нареждаха на опашка от пет часа сутринта. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. По-нататък, пред схлупената както всичко в тази покрайнина хлебарница, стояха на опашка жени с купоните и мрежите си в ръце. Ем. Манов, ДСР, 60. Наредили сме се на дълга опашка на спирката в Кокаляне. Чакаме колата за София. Д. Калфов, ИТШ, 77.
11. Прен. Разг. За човек — който безрезервно и сляпо вярва на някого, като го следва неотлъчно и изпълнява волята му. — Би казал човек, че в жилите ти не тече гръцка кръв: ти изглеждаш напълно щастлива,че си опашка на Анна. Ив. Вазов, Съч. XX, 29.
— Ние, хората на труда, сме плячка в ръ
