на човката щиглецът има червено петно... Темето и опашните пера са черни. Ив. Димитров, ОП, 32-33. Главна и задължителна част на всеки самолет е неподвижното му крило., самолетите тип „летящо крило“ нямат тяло и опашни плоскости. Обаче няма самолет без крило. Р. Радулов, ИГ, 24.
ОПАШЙНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Много люспи, сламки, празни зърна и др. като отпадък след пресяване на жито; забо-рина, плява.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАШИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опашат. Пофали се пред момите, /../ че ще да иде да погуби/люта змия у планина /.. / Люта змия трооглава, / трооглава, шестокрила, / дванаесе опашита. Нар. пес., СбНУ 11,20.
ОПАШКА ж. 1. Израстък, обикн. подвижен, в задната крайна част на тялото на животно, който е естествено продължение на гръбначния стълб. Посред полето се виждат кучетата, които се връщат, тук-таме между бурените се зачерняват гърбовете им или стърчат стегнато завитите им опашки с дълга, разчесана на две страни козина. И. Йовков, ВАХ, 149. В устата си лисицата държеше някаква птичка, а рун-тавата й опашка лежеше на земята като малък житен сноп. Ст. Загорчинов, ДП, 210. Около него радостно връткаше опашка едро, жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Елин Пелин, Съч. III, 11. Единият от биволите завъртя опашка и из-пъшка. К. Петканов, БД, 65. Не фащай лъв за опашката, ни крокодил — за зъбите! Погов. Овча опашка. Козя опашка. Котешка опашка. Свинска опашка. // У птиците — сноп от удължени пера в задния край на тялото. Това беше една плетеница от дъбови клонки по дължината на дъската и по тях бяха кацнали две малки птички с полураз-перени крила, с широки, кръгли опашки. Д. Талев, ЖС, 370. Черните скворци.. не бягаха от Живка. Те подхвърчаха наблизо, подскачаха и премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. П, 80. Той наблюдаваше внимателно пуйките, които се разхождаха из двора с разперени на търкала опашки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Под стряхата на сушина стои на един крак петелът, навъсен, с провиснала опашка. Елин Пелин, Съч. II, 100. Лястовича опашка. Кокоша опашка. II У риби, влечуги и под. — удължен заден край на тялото, обикн. с форма на плавник. На лице беше само пълната му [на въдичаря] кошнич-ка, от която нерядко се подаваха разперените опашки на едри кленове и мрени. Д. Калфов, КР, 11. Там някъде, недалече от брега, плува мренка.. бавно гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло, маха с опашка. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Змията се огърчи безобразно и остана на мястото си; само опашката й още шаваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. Змия и откъм опашката не се пипа. Погов.
2. Последните, рудиментарни прешлени на гръбначния стълб у човека. Следваше още едно разтегнато слово .. Всички усетихме, че ни изтръпва опашката от седене. Бл. Димитрова, ПКС, 73.
3. Задна, крайна част на летателен апарат (самолет, ракета и под.). Златан си припомни, че при влизането си в Пейч бе забелязъл на летището една голяма американска „летяща крепост“, килната на една страна и навирила високо във въздуха сребристата си опашка. П. Вежинов, БР, 93-94.
4. Разг. Тънка част към плод или листо, която го свързва със стеблото или клона на растение; дръжка. — Само едно въже земя искам Дине, — повече не ми трябва. Ей тъй, през шепа ще я пресея, че да видят хората как се земя негува. В средата ще посадя една круша, но от ония, с червените опашки. К. Петканов, СВ, 127. Между опашката на всякой лист и мястото, гдето последните са били прикрепени у растението, се образува един мъртъв гъбест пласт и листата отпадват. Гр, 1906, бр. 2, 29. Кога тиква стана, кога опашка пусна? Погов. // Обикн. мн. Тънко, продълговато листо на луковично растение; перо. Гордо лукът слободухи / си опашките издава. Ив. Вазов, Съч. IV, 40. От сушата опашките на чесъна повяхнаха.
5. Разг. Крайната удължена и изтънена част на някакъв предмет (сечиво, инструмент, приспособление и др.); накрайник. Пръстите му заприпкат и заиграят по дългата опашка на тамбурата и като закара ситно и крехко ония маанета — всички се унесат да го слушат. Т. Влайков, Съч. III, 5. Като изсвириха няколко куплета от една песен, Бюлоюл Азис поиздигна опашката на саза към лявото си ухо. Ц. Гинчев, ГК, 242. — Дай Минко и лопатата — която беше на върха изгорена и с крива опашка. Ц. Гинчев, ГК, 62. — Гледайте, бре деца, как се правят воденичарски лъжици., и им показа една мидена черупка, вклещена в разцепена върбова пръчка, която й служеше за опашка. Ц. Гинчев, ГК, 11. II Пискюлче на шапка или каишка в задната крайна част на обувка, които обикн. служат за украса. След няколко минути се изправи пред стълбата един чер., с дълъг нос и големи обърнати устни циганин, с червена чалма., червени калеври с опашки. Ц. Гинчев, ГК, 130. //Удължен съставен елемент на графичен знак, обикн буква: черта, щрих. Несъмнено е при туй, че еднообразието между ръкописни и печатни, главни и малки букви в латинската азбука, я прави по-четлива и по-проста и че благодарение опашките на буквите к, в, л, р и др. общият вид на една страница с латиница е по- приятен от накъсания ивичен вид на нашата страница.
