нещо, което се вижда, но е по-далеч, отдалечено е, не е в непосредствена близост до говорещия. — Две каси джин, сандък сухари, ей от ония трюфели — .. — изреди едрият мъж с разкошна черна брада. Г. Друмев, УКР, 12. — Ето, онази къща е на господин Чакалов, каза Цонка на сестра си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 77. Таз чаша се за господаря пази! / За госта му ще бъде там онази. К. Христов, В, 150. Подай ми онази тенджера, не тази дето е до тебе, а онази — на горната полица. // За посочване на единия от два елемента, части, съставки, който е по-далече от говорещия. Ако не си копал лозе, гледай мене;.. Захванахме да копаем. Тя [жена ми] напред .., аз да не остана подире и да я настигна .., не виждахме как отивахме на онзи край. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Хай, хай, че на край, на онзи край. П. Р. Славейков, БП II, 19z.
2. В сложно съст. изр. с подчин. опред. изр. с който, дето, където и под. За подчертаване на лице или нещо от главното изречение, което се пояснява в подчиненото; този. Отивайки сам на плажа, Филип усети оная смучеща тъга, която бе донесъл със себе си от своето софийско ежедневие. Ем. Манов, БГ, 52. Тази жена беше, с днез хора, дето си мелеха брашно вчера. И. Йовков, ВАХ, 177. — Учителите са дошли вече — каза Кръстю на жена си с онова чувство на радост, с което се говореше за идването на щъркелите през пролетта. Г. Караславов, ОХ I, 8. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас, / вестяващ онзи светъл час, / когато в огнена разплата / победата ще увенчай / пламтящий меч на първи май. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белог-риви, / вълните луди, своя вихрен бяг. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149. Онзи грош е най-хубаво похарчен, с който четири се запазват. Погов. Ето онова момиче, което пее като славей. А Една е онази жена, която обича безкористно — майката.
3. За посочване и уточняване на лице или нещо, което не се вижда, не е налице, отдалечено е в пространството и (или) времето за говорещия, но обикн. е известно и познато, както за говорещия, така и за събеседника; познатия, предишния, същия. — Чия дъщеря е таз хубавица,.. — На Димчо кехая от Жеруна. —Димчо кехая? Богатият онзи чорбаджия с многото овце? Й. Йовков, СД, 36. Не беше вече онзи Бойко той, / на всички драг. П. П. Славейков, Събр. съч. I,
154. Какви намерваш радости в онази глухота, / в онази дива висота / в онази грозна самота? Ст. Михайловски, Съч. I, 3. Трябва да ти кажа,.., че там ще ме чака една тъмноока девойка,.., с която делихме трудните часове от ония години. Л. Александрова, ИЕЩ, 365.
4. За посочване на лице или нещо, което е различно от известното, споменаваното;
друг. Няма портретът на дядо — ни тука ни в онази къща. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Аз съм агитатор в онази околност сега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. —А где ги онез?
— Някъде се молят, — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ. Ив. Вазов, Съч. XX, 142. Лесно си решил тоя курс да не посещаваш редовно, оня — няма да го слушаш изобщо, но после не ме търси да ти помагам за изпитите.
5. Разг. За подчертаване на дадено лице, предмет или ситуация, които се характеризират с нещо необичайно, изключително. Аз с тебе ще тръгна — бодър и смел — / към онзи незнаен предел. Д. Дебелянов, С 1936,
34. Ти помниш ли/морето и машините, / .. / И онзи див копнеж / по Филипините, / по едрите звезди / над Фамагуста? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. Големанова: ... Отидох там и аз като на човек протягам ръка и казвам, каквото трябва да се каже, а тя като ме бодна с един зловещ поглед, че като писна оназ жена, аз в чудо се намерих. Ст. Л. Костов, Г, 38. И дигнали сме сватби — по цяла неделя! Ама де онуй време! .. Да гръмнат онези тъпани. П. Тодоров, И II, 6. Па гледам разтъжи се онуй дете. Ал. Константинов, БГ, 76. • Разг. Обикн. в съчет. с ми ти. За още по-силно подчертаване на даваната характеристика. Пъргова: Е, какво каза инженерът за мината? Хаджиев: Щом слязохме от конете, сякаш с носа си подуши златото, че като се провикна онзи ми ти човек... мин дор.. мин дол.., разбирате, златна мина! Ст. Л. Костов, Йзбр. тв, 426. Отишъл дър-варят най-напред при златаря, отворил вратата, разклатил дряновицата и рекъл:
— Пух-пах! Че като се разиграла оная ми ти тояга по златарската гърбина, хубаво отупала всичкия прах от дрехата му. А. Каралийчев, ТР, 110. Че като казаха сега онези миити коне: ще бягаме — иди че ги спри. Й. Йовков, Ж 1945, 225.
6. В съчет. със същ. ден, нощ, вечер. Означава: а) Само ед. ч. Периодът преди този, който е минал току-що. Онзи ден ти телеграфирах да те поздравя с 80-годишнина-та, но с една кратка телеграма мога ли аз да изразя чувствата, които вълнуват душата ми. Ал. Константинов, Съч. I, 63. Онзи ден не бях ли аз! По-онзи ден не бях ли пак аз? Й. Йовков, Разк. I, 24. — Онази вечер, — .. — додоха си нашенци от скеля. Й. Йовков, ВАХ, 113. б) Период, който е по-отдалечен и неопределен в миналото. Берлин го помни и навеки ще го помни / в онези дни на свойте бури главоломни, / когато в боен ред / вървяха полк след полк из улиците шумни. Хр. Смирненски, Съч. I, 73. Ах, трижди по-добре да бе умряла / в онез безумно веселите дни, / кога изпратила ти бе съдбата / сърце със теб живот да подели! К. Христов, ВС, 15.
