ОНЁГИНОВСКИ 579 ОНЗИ
ОНЁГИНОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Само в съчет. онегиновска строфа. Строфа от 14 стиха в четиристъпен ямб, подобна на строфата, използвана от А. С. Пушкин в романа му в стихове „Евгений Онегин“; онегински. Авторските отстъпления внасят силна лирично-субективна струя в романа [Евгений Онегин].. Повест-вователният елемент пък е подтикнал Пушкин да използува така наречената онегиновска строфа. Лит. X кл, 25.
ОНЕГИНСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Литер. Само в съчет. онегинска строфа. Строфа от 14 стиха в четиристъпен ямб, подобна на строфата, използвана от А. С. Пушкин в романа му в стихове „Евгений Онегин“; онегиновски.
ОНЁЗ съкр. от онези. Вж. онзи.
ОНЕЗИ. Вж. онзи.
ОНЕМЕЯ. Вж. онемявам1.
ОНЕМЯ. Вж. онемявам2.
ОНЕМЯВАМ1, -аш, несв. \ онемея, -ёеш, мин. св. онемях, прич. мин. деят. онемял, -яла, -яло, мн. онемели, св., непрех. 1. Загубвам способността си да говоря; ставам ням. Манолаки се парализира и изгуби способността си да говори, онемя напълно. И. Йовков, ЧКГ, 318. Разпери ръце, два-три пъти отвори уста, ала глас не излезе — тогава аз не знаех, че бил онемял. А. Дончев, ВР, 274. — Няма е! Като малка от тежка болест е онемяла! Тя е дъщеря на чорбаджи Делю. К. Петканов, ОБ, 212. Той [болният] дъха мъчно, гласът му отслабну-ва по-сетне, той и онемява. Ив. Богоров, СЛ, 82. Разболяла са й булката Бона, / хем е лежала, хем е боляла, / та онемяла и оглушала. Нар. пес., СбВСт, 522.
2. Прен. За момент загубвам способността си да говоря, ставам като ням, обикн. от страх, уплаха, изненада, голямо вълнение и под.; занемявам. Пред очите му гореше огромен, светъл огън — мяташе се, пълзеше към него, ослепяваше го — и той онемяваше от ужас, смайване и объркване. А. Дончев, СВС, 667. Децата,.., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. Онемяха от възхищение. А. Каралийчев, С, 294. Сега гробната тишина измежду затворените бунтовници беше в своята апогея. Сички онемяха на местата си, когато железата задрънчаха и двете жертви са подадоха. 3. Стоянов, ЗБВ III, 173.
3. Преставам да говоря; млъквам, замлък-вам. Цялата бригада беше като попарена. Работеха без душа, насила. Особено Пешо-вото звено. Дойдеше ли Караджов, онемяваха всички и се пазеха настрана от него, сякаш се бояха да не ги ухапе. Т. Монов, СН, 58. — Мълчи, драгинко, онемявай, / да не те чу батю ти, / главата ще ти отреже. Нар. пес., СбВСт, 416. // Прен. Преставам да говоря за нещо, да пиша, да творя поради загуба на интерес или на осъзнато безсмислие. Бурният социален трус накара дори някои от най-талантливите поети да онемеят за малко.
4. Прен. Преставам, спирам да издавам някакъв определен звук, шум и под.; замлъквам. Щурците ще онемеят, а горе просънен нощен ветрец ще полюшва люлякови клони, натежали от цветове и птици. А. Каралийчев, ЛС, 25. Предишното му [на Цветан] светло и радостно настроение изчезна.. Не свиреше. Кавалът му онемя. Ив. Каранов-ски, Разк. I, 46. Мир. / Заглъхнаха оръдията. Онемяха противовъздушните сирени. В. Нешков, Н, 251. Бухалите и кукумявките бяха зели вече да онемяват, само тук-там по въздуха преминуваха пред очите ти прилепите с тихото си летение. Ц. Гинчев, ДТ, 6. Проклела я божа майка: / „Ой та тебе, кукувичке, / да кукуваш от Гергьовден, / от Гергьовден до Еньовден, / от Енъовиден да онемейш“. Нар. пес., СбГЯ, 208.
5. Прен. За песен, звук, шум и под. — преставам да се чувам. Щом нощта превали и клепачите натежат за сън, глъчката онемява. Тогава вечният цигулар, щурецът, дръпва лъка по тънките жички на цигулката си. А. Каралийчев, С, 298.
ОНЕМЯВАМ2, -аш, несв.\ онемя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя накого да онемее, да загуби способността си да говори. Ако някой из представителите проговори дума, то комисията, т.е. правителството го онемява, както то онеми и г. Славейкова. С, 1872, бр. 39, 308. онемявам се, онемя се страд.
ОНЕМЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от онемявам1. По-често докачването на кривото гърло се забележава с една кашлица, със свиркаво дъхане и с онемяване. Ив. Богоров, СЛ, 47. Неговият жив темперамент не би му позволил да се самоосъди на онемяване, а богатите му творчески възможности щяха да му покажат пътищата за стигане до сърцето и ума на своите многобройни читатели. Г. Бакалов, Избр. пр, 441. На силите езически те [езичниците] имаха поне свободата песни да измислят.. А сега — пълно онемяване и безсилие пред бога. О. Василев, ЖБ, 34. И един ден живото и весело кречетене на толкова си воденици, .. — замлъкна.. Разтъжи се угрижено селяшкото сърце. Уплаши го това онемяване на водениците. Елин Пелин, Съч. I, 166.
ОНЕМЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от онемявам2 и от онемявам се.
ОНЗИ, онази и (съкр.) оназ, онова, мн. онези и (съкр.) онез, вин. оногова и (рядко) оногбзи, (съкр.) оногоз, дат. (рядко) оному-ва (само за лица в м. р.) и оня, оная, онова и (разг. съкр.) онуй, мн. онйя, показ, местоим.
I. Вместо прил. 1. За посочване на лице или
