ОНДУЛЙРАМ 578 ОНЕВИНЯВАШ
неца и тоя път пред него се яви., съвсем млада жена с розов пенюар и с безброй металически щипки по главата, с каквито обикновено дамските фризьори правят водна ондулация. Св. Минков, Избр. пр, 480. Деветстотни получава, а мине се не мине месец — ондулация, мине се не мине — ондулация. Отгде се вземат тия пари, кой знае! Чудомир, Избр. пр, 184. Лора не носеше обеци, гердани, гривни, букли и ондулации, защото нямаше какво да прикрива, недоизку-сурено от природата. Отеч., 1978, кн. 13,
2. Вълнообразно движение. Той [Марсел] поставил шипа отгоре, а лопатката — отдолу, и чрез по-сложни движения успял да имитира естествената ондулация. Г. Георгиев и др., ФПБ, 20.
— От фр. ondulation.
ОНДУЛЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Правя ондулация. Дойде тя [мадам Помпадур] в бръснарницата.., курдиса се нейна милост в креслото на Сисой Полю-леев и му заповяда да ондулира косата й. Св. Минков, РТК, 182-183. А наша Гена, сестро, като се нагизди, като си ондулира косата, като тури една найлонова чанта през рамо, да й се ненагледаш. ВН, 1955, бр. 183,4. ондулирам се страд.
ОНДУЛЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Къдря косата си чрез ондулация. Ондулирам се, когато косата ми не е много дълга и за специални случаи:
— От фр. ondulcr през нем. ondulieren.
ОН ДУ ЛЙР АН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от ондулирам като прил. 1. Който е бил подложен на ондулация. Влиза Стела в хубава лятна рокля, с ондулирани коси, променена прическа и шапка с воалетка, което придава съвсем друг вид на лицето й. Г. Крънзов, Избр. п, 94. Сега пред дъската стоеше студентката с ондулирани коси и дълги, почернени с аркансил мигли. Тонич, СбСт, 299.
2. Който е с накъдрена чрез ондулация коса.
— Както ви е известно, господин началник, живота си дадох аз, .., за да туря ред в това книговодство. .. —.. и сега изведнъж някакво напарфюмирано емприме, някакво ондулирано Лили или Вили ще ми чопли там с червените си подострени нокти в главните книги. Д. Калфов, Избр. разк., 28.
ОНДУЛЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ондулирам и от ондулирам се. Ондули-рането [на перуки] се прави също както при естествените коси директно или на букли. Г. Георгиев и др., ФПБ, 143. Той се квалифицира в професионално отношение и започна да краде дрехи, пари и дори един апарат за ондулиране. ВН, 1960, бр. 2663,4.
ОНЁ. Вж. о н.
ОНЕВИНЁНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Оневиняване. Доказателствата за виновността на Младена бяха така ясни и необорими, щото сам защитникът,.., го счете за крив и се ограничи да иска за подсъдимия не оневинение, а по- слабо наказание. Ив. Вазов, Съч. VII, 130. Над греховете си човек се издига само със страдание. Страданието е вече оневинение. Ст. Грудев, АБ, 93.
ОНЕВИНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което оневинява, оправдава някого или нечие деяние.
ОНЕВИНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с оневиняване, с оправдаване. Както и да е, сега всички бяха уверени, че съдът ще изнесе оневинителна резолюция. Ив. Вазов, Съч. IX, 97.
ОНЕВИНЯ. Вж. оневинявам.
ОНЕВИНЯВАМ, -аш, несв.\ оневиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Освобождавам някого от вина; оправдавам. Нищо не може и не трябва да оневинява моралната нечистоплътност: нито талант, нито заслуги, способности, трудолюбие. Е. Каран-филов, Б Ш, 108. Стекли се българите, оневинили Партения, Антим също го оневинил пред патриаршеския синод, но Парте-ний бил „прекалено много българин“ и патриаршията все пак успяла да го наковлади пред турските власти. Хр. Бръзицов, НП, 107. Той [актьорът] не може да отмине факта, че неговите герои са притиснати от външните обстоятелства и са принудени да си служат със средствата на околния свят. Този факт не ги оневинява. ФН, 1971, кн. 7, 13. Не искаме да оневиняваме режисьора .. Той е пристъпил към своята работа с принизени изисквания, допуснал е компромиси. НА, 1964, бр. 4763, 3. оневинявам се, оневиня се страо. Тия дни обаче се появи в няколко вестници съобщение, какво заловения като крадец на майор Кисело-вите пари Юда Давид Леви не бил същинския крадец, .. Това съобщение прави впечатление, като че с подобни разкрития се желае да се оневини Юда. Пряп., 1903, бр.
18,3.
ОНЕВИНЯВАМ СЕ несв/, оневиня се св., непрех. Книж. Чрез посочване на факти, документи и под., показвам че съм невинен; снемам вината, обвиненията от себе си. Мисля, че при съпоставянето на фактите всичко ти се изясни и аз се оневиних.
ОНЕВИНЯВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от оневинявам и от оневинявам се; оневинение. Шест месеца пролежало бедното момче от тая рана и две години се протакала съдбата на С., която най-после се свършила с оневиняването му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 92. Друмев рисува Иванко като убиец, но е силно загрижен за неговото предварително оневиняване. Г. Константинов, ПР, 42-43. Престъпникът не очаква оневиняване и търси утеха не в съдията, а в съучастника. Г. Стаматов, Разк. II, 31-32.
