но подразделение от 10 души; десетник. Първо и първо той [човекът] трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия. А. Панов, Напр., 1875, кн. 4,47.
2. Лице, което има такъв чин. Влизам, гледам и тозчас обаждам дръзновено на онбашията, че у вас има разбойници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33. Той [беят] излезе вън и каза да повикат онбашията, който беше началник на спрелия се в тоя двор аскер. Д. Та-лев, И, 350. Там, пред двора, .., се видеха турци: един онбашия с дълги, увиснали мустаци и двама заптии; те седяха приклекнали, подпрени на дългите си пушки. До тях с отпуснати юзди, пръхтяха конете им. Ст. Дичев, ЗС I, 275-276. Според разказ-ванието на очевидци, панагюрският онбашия Даул вървял начело на палачите. 3. Стоянов, ЗБВ II, 156. — Хой та тебе, стар стананик, ний си имаме онбашие, / онбашие кон да седлай. Нар. пес., СбНУ X, 4. Пазарджишките първенци повикаха миралаите,.. и онбашиите на бунтовниците,.., които ся турнаха под караул. Дун., 1876, бр. 1068, 1.
3. В обръщение или след собствено име — за назоваване на лице с такъв чин. — „Алън шуну“ е лоша дума, онбаши! — каза хаджи Ахил. Ив. Вазов, Съч. VI, 166. Отдели се от редицата на общинарите Аврам Нем-тур и пристъпи към началника на заптии-те: — Раджеб онбаши, защо да пущаш народа? Отиваме да прочетем молитва на мястото на новата църква. Д. Талев, ЖС, 186.
— Тур. onbasi.
ОНДАЛЪК, мн. -ци, м. Остар. Вид данък от земеделски произведения, равняващ се на една десета от общото количество; десятък. — Наистина, бачовата, сичките хора казват, че много масторски си сбирал ондалъците повън, хеле пак за бегликя, йо-ще по ти прилягало. Т. Шишков, ГМ, 27.
— От тур. ondalik.
ОНДАЛЪКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Лице, което се занимава със събиране на ондалък.
— От тур. ondalikci. — От Н. Геров, Речник на блъгар-ский язик, 1899.
ОНДАТРА ж. Бозайник от разреда гризачи с ценна кожа, покрита с мека, лъскава, оранжеворъждива до чернокафява козина, който обитава в дупки по бреговете на реки, блата и езера. Ondatra zibethica. Тук [в езерото] мътеха диви гъски, но от известно време не се виждат никакви. Вероятно ондат-рите са ги уплашили — прибавя загрижено бай Лазар. В. Бешовски и др., ЕП, 36. Голямо значение имат животните със скъпи кожи: бобри, .., ондатрата (воден плъх). Л. Мелнишки, К, 30.
ОНДЕ показ, местоим. Диал. Там, на онова място; ондева, ондей, ондека. Дошле до една планина и тамо на едно рамнишче виделе едно кюме врани и гарвани. Тога вторийот брат рекол: "Ах, да ги сторит господ оние врани и гарвани овци, та да си напраам онде едно бачило. СбКШ, 19.
О Овде-онде. Тук-там. От няколко време .. искрици благотворни почнали овде-онде да блещат и по тамошните села. Ч, 1871, бр. 10, 305. Станкойо камен йе висок околу/ сто метра и долг 50-60 метра.. Озгора ка1 мено йе рамен и овде-онде има пораснати дървя, търне и треве. СбНУ XV, 118.
ОНДЕВА показ, местоим. Диал. Там; онде, ондей, ондека.
ОНДЕИ показ, местоим. Диал. Там; онде, ондека, ондева.
ОНДЕКА показ, местоим. Диал. Там; онде, ондева, ондей. „Земи го той кърс, тая киска босилкоа и той петравил“, му рече господ, "що се клаени во она место ондека. " СбНУ XV, 82. Лисицата го опитала: „А море, старче, шчо кладе еден чоек ондека?“ Той йе рекол: „И да знайш, што кладе? — Една квачка со дванайсет пилци!“ СбНУКШ ч. U, 28.
ОНДИНА ж. Мит. Речна нимфа.
— От лат. през фр. ondine.
ОНДОГРАФ м. Физ. Уред за записване колебанията в напрежението и силата на електрическия ток в променливотоковата верига; вълнопис. Лентата на уреда, който служи за записване на хармонични трептения (ондограф), се движи отляво надясно със скорост .. 2 м/сек. СбВЗФ, 91.
— Фр. ondographe.
ондогрАфски, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до ондограф.
ОНДУЛАТОР1 м. Спец. 1. Телеграфен апарат с по-голяма скорост на приемане с вълнообразна линия за записване на сигналните знаци, употребяван при дълги кабелни линии и при радиотелеграф.
2. Уред за къдрене на коси.
— От фр. ondulatcur.
ОНДУЛАТОР2 м. Спец. Лице, което работи с такъв апарат.
— От фр. ondulatcur.
ОНДУЛАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ондулатор1. Може да се определи и оптичния характер на едноосния минерал с помощта на чувствителни пластинки. Такива чувствителни пластинки са гипсовата пластинка, 1/4 он-дулаторната слюдена пластинка и кварцовият клин. Г. Георгиев, П, 47.
ОНДУЛАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до ондулатор2.
ОНДУЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до ондула-ция.
ОНДУЛАЦИЯ, мн. -ии, ж. Спец. 1. Особен вид къдрене на коса, обикн. на едри вълни. Все пак той [Дроздев] натисна звъ
