нал ногата и му рекол: „Е-е-е, ено онаму имат, оди, напи се!“ СбНУ XV, 69.
О Тамо, онамо. Диал. Навсякъде.
ОНАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Противоестествено (без полов акт) раздразване на ерогенните зони (най-често на собствените полови органи) с цел да се предизвика оргазъм; мастурбация, ръкоб-лудство. При ентеробиозния вулвовагинит у момичетата се стига до силно дразнене и сърбеж в областта на половите органи. Това може да доведе до мастурбация (онанизъм). М. Василев и др., ВБ, 372. Хипере-мия и следвателно хиперменорея може да настъпи при хронично дразнене на гениталиите (онанизъм, .. и др.), при остри и хронични възпаления на аднексите, парамет-риите и пр. Ил. Щъркалев, Г, 40.
— От свр. собств.
ОНАНЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Извършвам онанизъм; мастурбирам.
ОНАНЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от онанирам; мастурбиране.
ОНАНЙСТ м. Книж. Лице, което она-нира. Тогава и морфинистът, .., и застрас-теният онанист, .. — всички биха могли по тая логика [поради влиянието на алкохола] да оправдаят своите пороци и да им намерят гошопб-еКе. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 325.
— Фр. опашел.
ОНАНЙСТКА ж. Книж. Жена онанист.
ОНАНЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до онанизъм и до онанист.
ОНАСЛЕДЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от онаследя като прил. Който е наследен, който идва по наследство. Това лице [Чешнигйров] беше с прекалено онаследени пороци от миналото. Черемухин, ПД, 10. Боян и Христо, чувствувайки хлабавост-та на майка си, бяха си дали свобода и проявиха напълно онаследената кръв. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 145. Онаследената практика при изготовлението на храната и криворазбраните схващания за същината на храненето, са могъщите деятели, които пречат да има една разумна кухня и разумно хранене. ПН, 1934, кн. 3, 36. Според него [И. П. Павлов] известни придобити условни рефлекси могат понякога да станат безусловни и онаследени рефлекси. РД, 1950, бр. 244, 2Ч
ОНАСЛЕДЯ. Вж. онаследявам.
ОНАСЛЕДЯВАМ, -аш, несв.; онаследя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, онасле-дён, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Получавам, придобивам като наследство нещо (стока, имот, пари и под.). После Коце .. ще онасле-ди бащиното си богатство. А. Страшими-ров, А, 112.
2. Придобивам, получавам и проявявам определени физически черти или душевни качества, които са притежавали родителите или прадедите ми. Децата бяха буйни, онас-ледили много от темперамента и протестния дух на баща си. Ст. Грудев, АБ, 188. онаследявам се, онаследя се страд. Капризите у децата не се онаследяват, а се появяват в резултата на лошо възпитание и нездрава семейна среда, в която протича животът на детето. ВН, 1960, бр. 2607, 4. Ние спокойно можем да говорим, че у проявите на животните е отразен „опитът“ на миналите поколения, който се създава пак под влияние на непрекъснато променящите се условия. Този „личен опит“, ако се закрепи в няколко поколения, може да се онаследи. Е. Аврамова, МС, 49.
ОНАСЛЕДЯВАНЕ, мн. -ия, cp. 1. Отгл. същ. от онаследявам и от онаследявам се; наследяване.
2. Биологически закон, според който определени физически белези или черти от характера се предават по наследство в поколенията; наследственост. Австрийският монах Г. Мендел прави опити с различни раси грах, като ги кръстосва и проследява как се предават белезите на родителите в I, II, III и т. н. поколения. Въз основа на своите опити Мендел извежда закони за онаследя-ването. ОБиол. X кл, 71. Учените систематизирали натрупания материал върху наследствеността и въз основа на него установили форми на онаследяване като проста наследственост и сложна наследственост.
ОНАСЛОВЯ. Вж. онасловявам.
ОНАСЛОВЯВАМ, -аш, несв.\ онасловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Поставям наслов, заглавие; озаглавявам. Оскърбен много от А. Страшимиров, Черен [И. Иванов] решил да основе самостоятелно литературно списание. Възнамерявал да го она-слови „Лада“ по името на славянската богиня на любовта. Ив. Богданов, СП, 323. Онасловяват ги [текстовете] „Закон судний людам“ (Закон за съдене на людете). Може би тук думите се повтарят, но князът настоява още в титула да се прокламира всичко, което му е било отричано — и „закон“ и „съд“. Н. Драганова, КО, 74-75. она-словявам се, онасловя се страд.
ОНАСЛОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от онасловявам и от онасловя-вам се.
ОНАЯ. Вж. онзи, оня.
ОНБАШИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до онбашия, който принадлежи на онбашия.
ОНБАШИЯ, -ията, зват. онбаши, мн. -ии, м. Остар. Воен. 1. По време на османското владичество у нас — полицейски началник в малък град или началник на воен
