стане мръсно, нечисто; измърсявам, изцапвам1, оцапвам. — Омърси ^и идвора — каза тя и се наведе да мете. И. Йовков, АМГ, 65. Настаних го да седне на един стол — не искаше да легне, защото ще омърси леглото. П. Славински, МСК, 55. — Защо си ми докарал тоя пияница тука? Я го дигни по-скоро, не ще омърси канцеларията. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 64.
2. Прен. Разг. Опорочавам светостта, чистотата, почтеността на нещо; осквернявам. Никога няма да си омърся перото в калта на клеветата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 103. Подир месец-два оздравял и изоставил занаята си: „Омърсих го — рекъл, — не мога да му ям хляба.“ Д. Вълев, Ж, 138. Жената му внуши мисълта, че той е равен с Бога, отрови душата му с грях и омърси желанията на душата му. Елин Пелин, Съч. IV,
12. Величествената идея за балканска федерация те [балканските държавници] на първата стъпка я омърсиха и компрометираха. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 4, 109. Може би други., да са го смятали за безбожник, защото твърде рядко ходеше на черква. Но това той правеше.., защото не искаше да гледа своите свръстници, които тъй нечестиво омърсяваха дома Божий. Ил. Блъсков, ДБ, 13. // Накърнявам, отнемам нравствената чистота на някого. — Нима наистина щастието не се повтаря? — Не! — Нали зависи и от нас? — То трябва да бъде по-чисто от съня на детето — а ние и двамата сме омърсени от живота. Г. Стаматов, Разк. II, 66. Той е много подъл и нечист човек — самият контакт с него те омърсява.
3. Прен. Остар. Отнемам, поругавам честта на девойка, жена; изнасилвам, обезчестя-вам, опозорявам. Заптиите омърсиха жените им и направиха два душмана повече на царството. Ив. Вазов, Р, 33. Сега Добра виждаше, че беят не бе дошъл с толкова аскер само за да гони учителката. Ако е само за това, тя би му я дала в ръцете, за да омърси той и нея. Д. Талев, И, 350. омърсявам се I. Страд от омърсявам в 1 и 2 знач. В света всичко може да се омърси, но музиката остава чиста. К. Петканов, В, 106. П. Възвр. от омърсявам в 1 знач. ОМЪРСЯВАМ СЕ несв.; омърся се св., не-прех. 1. Ставам мръсен1, нечист; измърсявам се, изцапвам се, оцапвам се. Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси., като белия. Бл. Димитрова, Лав., 13.
2. Прен. Загуовам чистотата си, светостта си; осквернявам се. Думата „другари“ не споменавахме помежду си дори ние. Толкова чиста ни се виждаше, че не смеехме да я пуснем в обръщение — ще се омърси! А. Гу-ляшки, ДМС, 30. Ако ся измаме някое дете да продума българско слово в гръцко училище, казоват, че ша се омърси гръцкото училище. АНГ I, 54. // Накърнявам нравствената си чистота, морал с непочтена, недостойна постъпка, с престъпление; опетня-вам се. Докато отначало той изпитваше само нравствени угризения, че е извършил престъпление и се е омърсил.., сега той се уплаши и от последиците. Ст. Даскалов, СЛ, 280. Съжалих за всичко, ала късно. Не за парите! Не за опустелите му пари, а за това, че с лъжа се омърсих. Н. Хайтов, ДР,
119. Кръстанов: — Не се ли усещате всички някак пречистени... Сякаш дъждът на бурята изми душите ни. Катя: — Защо говориш за всички?... Има хора, които не са се омърсили с нищо. Д. Димов, ЖСМ, 88.
О Омърсих (ще омърся) въжето. Разг. Бивам (ще бъда) обесен. " Тъй ще я караме, защото нашата работа се не знай как ще се посрещне: дали ще омърсим въжето, или ггрегризем, не се знай." М. Кънчев, В, 356. Омърсявам си / омърся си ръцете. Разг. Извършвам нещо непочтено, подло, нечестно. — Мислиш, че ме е страх от тебе ли? Ръцете си пазя. — Ти вече ги омърси. И никога няма да можеш да ги изчистиш. П. Петков, ПЛ, 50.
ОМЪРСЯВАМ2, -аш, несв.; омърся, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Остар. и диал. Давам на някого да яде блажно, мръсно2 през пости; облажвам, облажавам1, наблажавам1.
ОМЪРСЯВАМ СЕ несв.; омърся се св., непрех. Остар. и диал. Ям блажно, мръсно2 през пости; облажвам се, блажа1, наолажа-вам се. От цялата дружина само отец Кирил се удържа да не яде от киселото конско месо.. Като духовно лице не искаше да се омърси със забраненото месо. 3. Стоянов, ЗБВ II, 207. // Разш. Ям блажно, мръсно2; облажвам се. Как така стана, та по-рано имахме и за назе си, и за държавата свине, а сега караме Коледа, без да се омърсим с мес-це! Ст. Даскалов, СЛ, 268. До двегодишната им възраст не ги [децата] хранят с месо или с каквато да е блажна храна.. Но най-строго ги пазят особито от месо: защото гре-хота е, казват, да се омърси (облажи) малко дете до две години. СбНУКШ 1П, 28.
ОМЪРСЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от омърсявам1 и от омърсявам се.
ОМЪРСЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омърсявам2 и от омърсявам се; облажване, облажаване1, наблажаване1.
ОМЪРСЯМ, -иш, несв. (остар.); омърся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Омърсявам1. Периодическите списания за прекарвания време и романите., не са друго, а само като една нова и истинска отмяна на знайните египетски язви, които като червие омърсят и заразяват здравата вода, та ни запустят къщите. Й. Груев, СП (превод), 264. омърсям се, омърся се страд. и възвр. ОМЪРСЯМ СЕ несв. (остар.); омърся се св., непрех. Омърсявам се.
