ОМЪРСЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от омърсим и от омърсим се; омърсиване1.
ОМЪРШАВЕЯ. Вж. омършавивам.
ОМЪРШАВЯВАМ, -аш, несв.; омърша-вёя, -ёеш, мин. св. омършавях, прич. мин. св. деят. омършавйл, -а, -о, мн. омършавё-ли, св., непрех. Разг. Йзмършавявам, отслабвам1, отънивам. Много неброени дни Хамид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омърша-вя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Хубавата крехка ръ-чица.. омършавява, изсъхва. И. Груев, КН 5, 30. Кога не ся храни добре, тялото омършавява, силите му ослабват. И. Груев, Лет., 1869, 90. Що ти йе конче запряло, / запряло, омършавяло — / дали от млого каране, / или йе от нехранене, / или йе лошо гледане? Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,78.
ОМЪРШАВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омършавивам.
ОМЪЧНЁН1, -а, -о, мн. -и. Остар. и ди-ал. Прич. мин. страд, от омъчни1 като прил. Затруднен, усложнен, труден. Вечерята бе голяма изненада за него.. Влайков се помъчи да я отклони.., че въобще при омъ-чнените условия на нашия политически живот съвестно е да се правят каквито и да било чествувания. СбЦГМГ, 395.
ОМЪЧНЁН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Натъжен, нажален. Очите й бяха червени, сбръчканото й лице — омъчнено, устните й потрепваха още като след дълъг плач. Н. Каралиева, Н, 6. Станкул растеше — млад и хубав като фиданка. Гледаше го баба Ня-гулица и в омъчнената й душа се вмъкваше радостчица. Ст. Марков, ДБ, 62. Търпях, трупах мисли, скръбна и омъчнена беше душата ми и със злоба я пазех от чужд поглед. Ем. Станев, А, 77.
ОМЪЧНЯ1. Вж. омъчннвам1.
ОМЪЧНЯ2. Вж. омъчннвам2.
ОМЪЧНЯВАМ1, -аш, несв.; омъчня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Затруднявам (във 2 знач.), усложнявам нещо. Със своите крути действия срещу турската държава те все повече омъчнява-ли живота на македонското население. X. Бръзицов, НЦ, 298-299. Неизменно оставаше на службата си. И все тъй неизменно оставаше мъчител на беднорията с неизбро-дните си параграфи, наредби, заповеди.., грижливо подредени в папки — само за да омъчнява и най-простите работи. П. Славянски, ПЗ, 95. омъчнявам се, омъчня се страд.
ОМЪЧНЯВАМ СЕ несв.; омъчня се св., непрех. Остар. и диал. Затруднявам се (във 2 и 3 знач.), усложнявам се.
ОМЪЧНЯВАМ2, -аш, несв.; омъчня, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Изпитвам мъка, тъга; натъжавам се, нажалявам се, омъчнявам се. — Ти усещал ли си мъка в сърцето си? — Че има ли сърце, което да не е омъчнявало? — учуди се непознатият. М. Яворски, ХСП, 51.
ОМЪЧНЯВАМ СЕ несв.; омъчня се св., непрех. Натъжавам се, нажалявам се; омъчнявам2. — Отивам вкъщи. Може да се забавя, чакай ме. — Сама ли трябва да се прибирам? Обеща тая неделя да сме заедно през всичкото време — омъчни се Добринка. Ст. Мокрев, ПСН, 132.
ОМЪЧНЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъчнявам1 и от омъчнявам се; затрудняване, усложняване.
ОМЪЧНЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омъчнявам2 и от омъчнявам се; натъжаване, нажаляване.
омяз м. Диал. 1. Прилика, сходство. По омязо го познал, дека ти е брат. СбНУ Х1Л1, 270.
2. Лице (Н. Геров, РБЯIII).
— Други (диал.) форми: омсс,6мяс.
ОМЯСАМ. Вж. омясвам.
ОМЯСВАМ, -аш, несв.; омясам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Подобен съм, приличам на някого или нещо; мязам.
2. Приличам, подхождам на някого; мязам. Омяше [прилича] ти това, убил те Господ! Клетва, СбНУ XI, 165. омясваме си взаим. от омясвам в 1 знач.
— От гр. бцога^й).
ОМЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омясвам; приличане, мязане.
ОН, мн. няма, ср. Остар. Название на буквата О в старобългарските азбуки.
ОН, она, оно, мн. онй и онё, лич. место-им. Остар. и диал. 1. Той. — Бре момци! — говори друг, вцепенен от радост. — Бре цомци, он ли е царо, бре! Он ли е, а? И. Йовков, ПК, 81. Грозданка е наша селска слава — кахър чуждоселски. И кой я не знае, он не ни завижда. На бой она е средна. Елин Пелин, Съч. V, 88. Ако правителството не склони на тия изменения, допълнения и поправки, оно може да го [закона] внесе повторно,.., с обяснения и забележки. ПОУ, 18. Горните 12 букви, секой ден ще са редят на поличките на черната дъска от учителя, който ще ги показва срещу учениците си, а они ще ги произносят по звучна-та метода. Р. Каролев, РЗМ, 14.
2. Онзи. Блажен он, който,.., не работи освен мековитата и плодородна земля на едно дете добре родено. Ч, 1871, бр. 9, 286. Тии [училищните директори] имат право и сами да плащат в Одеса, что ся отнася до училище от она сума. ЗВЕ, 8. Жени и деца минаха по-напред, а мъжето после. Но из-лазянието им [от ладиите] биваше толкова стремително и купно, що они, които бяха поставени да ги четат, не можеха нищо да сторят. Г. Кръстевич, ИБ, 127. Откак видях аз оно лице красно, / откак светна воз
