ОМЪНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омънвам и от омънвам се.
ОМЪРЗЕЛЙВЯ. Вж. омързеливям.
ОМЪРЗЕЛИВЯМ, -яш, несв.\ омързе-лйвя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Рядко. Разг. Правя, ставам причина някой да стане мързелив, муден. Тези горещини съвсем ме омързеливиха. • Обр. Минутите се нижеха бавно, насила, като че задухата на тази полицейска бърлога беше омързеливила и тях. Г. Караславов, ОХ Ш, 89.
ОМЪРЗЕЛИВЯМ СЕ несв.; омързелйвя се
св., непрех. Разг. Ставам мързелив, муден. Напоследък страшно съм се омързеливила
— не ми се прави абсолютно нищо.
ОМЪРЗЕЛЙВЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от омързеливям и от омързеливям се.
ОМЪРЛЯ. Вж. омърлям.
ОМЪРЛЯВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от омърлявя и от омърлявя се като прил. Разг. Мръсен, нечист; изцапан, измър-сен, оцапан, омърлян. Тия книги [романите] са окаляни, окъсани, омазани, омърлявени
— знак за тяхната безкрайна, незапирна и безотдихна скитаница в службата им като съкровищници от наслада. Б. Ангелов, ЛС, 299-300. — Тебе питам, какво е това? — И ми пъха в очите една кибритена клечка. Неизгоряла, омърлявена — най-проста кибритена клечка. С. Северняк, ВСД, 152.
ОМЪРЛЯВЯ. Вж. омърлявям.
ОМЪРЛЯВЯМ, -яш, несв.\ омърлявя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измърся-вам, изцапвам1; оцапвам, омърлям. — Как можеш да ядеш, когато четеш? Виж как омърляви книгата, омърлявям се, омърлявя се страд, и възвр. — Ще ти взема плас-телина! Погледни как си се омърлявила! ОМЪРЛЯВЯМ СЕ несв.\ омърлявя се св., непрех. Разг. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омърлям се. — Не минавай по тази разкопана и кална улица — обувките ти съвсем ще се омърлявят!
ОМЪРЛЯВЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омърлявя и от омърлявя се; измърсява-не, изцапване, оцапване, омърляне.
ОМЪРЛЯМ, -яш, несв.\ омърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измърсявам, изцапвам1; оцапвам, омърлявям. Нищожна е моята работа, всичко по мене с кал е омър-ляно, целият ми живот все в глина е минал, над грънчарското колело или по пътищата. И. Радичков, ББ, 25. Бог да бие Момчи-лово либе! / Бог да бие, да би ю убило, / да она е кучка издадница! / Коню си е крила изгорила, / що остало, с катран омърляло. Нар. пес., СбНУ XXXIV, 6з. омърлям се, омърля се страд, и възвр. — Кой те качи там, ей, Пенчо? Много си се омърлял. — Като те види Цана такъв, няма да те погледне вече. П. Велков, СДН, 278.
ОМЪРЛЯМ СЕ несв.\ омърля се св., непрех. Разг. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омърлявям се. Днес излязох със светлото палто и то веднага се омърля в тази киша. А Въздухът тук е много мръсен — прозорците се омърлят толкова бързо.
ОМЪРЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от омърля като прил. Разг. Мръсен, нечист; изцапан, измърсен, оцапан, омърля-вен. Другата кола, кажи-речи същата, само дето биволите бяха наметнати с по едно омърляно козиняво чердже. И. Радичков, ББ, 49. Твои облекла оплескани, омърляни и раздърпани, а негови чисти и благолепни. К. Фотинов, БР, 33. След дългото и злополучно пътуване пристигнахме вкъщи изтощени, омърляни и прашни. • Обр. Изкачихме чукарите над Лъкатник и започнахме лова върху високото плато над тях, обрасло с храсталаци., и раздърпани, омърляни лескови горички. Т. Генов, ДОД, 111.
ОМЪРЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омърлям и от омърлям се; измърсяване, изцапване, оцапване, омърлявяне.
ОМЪРСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от омърся1 и от омърся се като прил. 1. Който е мръсен, нечист; измърсен, изцапан, оцапан. Вечерта преспахме в каракачанското село Куртово. То., беше построено от дървени колиби, между които се ровеха много омърсени деца и мухите кацаха по тях като на смет. Ламар, ПР, 54. В дървено коритце.. двама полуголи бойци перяха омърсеното си бельо. Ив. Мартинов, ДТ, 265. Омърсени дрехи.
2. Прен. Разг. Като сказ, опред. при гл. чувствам се. Който е с накърнена нравствена чистота. — Вечер, като се приберем — ти ще ни четеш... Аз пак ще се сгуша до тебе... Прави опит да се сгуши, но Марин рязко става, защото се чувства омърсен и не може сега да приеме ласката на жена си. О. Василев, Л, 71. Откак дойде Радомир, братът на Мария чувстваше непрекъсната обида в сърцето си, чувстваше се омърсен и принизен. А. Дончев, СВС, 120. // За съвест — чиято чистота е накърнена от извършването на непочтена, недостойна постъпка. Искаше да ги унищожи до един, жадуваше за кръвта им.. Подтикваше го., омърсената му съвест — глух вой в него самия,.., неутолима ненавист към ония, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 442-443.
3. Остар. За девойка, жена — който е с поругана чест; обезчестен, опозорен. По-хар-но да умра под небето, в гората, чиста, на воля, а не в турските ръце, омърсена, поди-грачка, робиня. Ив. Вазов, Р, 46.
ОМЪРСЯ1. Вж. омърсявам1 и омър-сям.
ОМЪРСЯ2. Вж. омърсявам2.
ОМЪРСЯВАМ1, -аш, несв.\ омърся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да
