ОМЪЖВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Омъжване. Като се вгледа човек в техния [на жените] отегчителен, неразвит живот, който досущ заглъхваше с омъжванието им,., и досега дохожда в неволен ужас. ССГ (превод), 173.
ОМЪЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от омъжа като прил. 1. За жена — която е встъпила в брак; женен, задомен. Имал двама женени синове, и двамата войници, и една омъжена дъщеря. Л. Стоянов, X, 16. Всички дълголетници са женени мъже и омъжени жени. ПЗ, 1981, кн. 10, 12.
2. Като същ. омъжени<ге> мн. Жени, които имат семейство; женени<те>, семейни<те>, задомени<те>. В Родопите вдовиците съставляват една шеста част от омъжените. Ст. Шишков, ЖБ, 65. Тя предпочиташе да взема омъжени на работа. А Омъжените си тръгнаха по-рано снощи.
ОМЪКВАМ1, -аш, несв.; омъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, омъкнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Изскубвам, изтръгвам посадено растение. Когато узреее ленът, омъкнат го, очукват му семето и го топят няколко време във вода. К. Смирнов, 3, 99. Като ги [момите] Емин забера, / и ги на нива заведе / сусаме да му омъкнат. Нар. пес., СбНУ VII, 89.
2. Оскубвам косми от нечия брада, коса. Омъкна му брадата. Н. Геров, РБЯ III, 363. // Оскубвам перушина на птица. Тъкмо в този момент от един ъгъл на бирарията чухме охкане. Патица!... О мъкната, изчистена и изпържена в чисто краве масло! Г. Караславов, Избр. съч. II, 245. омъквам се, омъкна се страд.
ОМЪКВАМ2, -аш, несв.; омъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, омъкнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Вмъквам, вкарвам някого или нещо някъде. — Ела да се видим, бе!.. — омъкна го той със здравата си ръка навътре и Герасим не упорства, седна до него. Ст. Даскалов, СД, 307. Едвам го омъкна в двора. Н. Геров, РБЯ III, 363.
2. Намъквам, навличам дреха (Н. Геров, РБЯ). Омъкна си потурите. Н. Геров, РБЯ Ш, 363. омъквам се, омъкна се страд. — Дай ми часовника! — каза конникът, като видя, че часовникът му се омъкна в джоба на Мерд^сана. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124.
ОМЪКВАМ СЕ несв.; омъкна се св., неп-рех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в.
1. Влизам, вмъквам се обикн. в нещо тясно или между други неща. Противоп. измъквам се. Ту се намериш в някоя глуха гора.., ту газиш бистро поточе и пак се омъкваш в гъста гора, дето се принуждаваш., с две ръце да разтваряш надвисналите клоне. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. // Влизам, вмъквам се някъде ненадейно или скришом, незабелязано; намъквам се. Противоп. измъквам се. Тя отворила вратата и Кондю се омък-нал вътре с други десятина души печелни-ци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 45. Райна намираше, че много скърцат [вратите] и искаше да ги намаже с масло, но бабата не се съгласяваше. — Не, баби, не. Остави ги, че като излезеш някъде, виж щкой се омъкнал и направил пакост. Сп. Йончев, СбСт, 150-151.
— Асланът днес се омъкнал в Париз, изпил три капуцинера, изял четири кувлика.. и нямал счупен бан в джеба. Ив. Вазов, Съч. VI, 39.
О Омъквам се / омъкна се в капана.
Остар. и диал. В резултат на своите действия се излагам, без да осъзнавам или подозирам, на опасността да бъда заловен, измамен и под. от някого, който е подготвил условията за това. Ако тръгнех да пътувам, дали нямаше да са изгубя и изляза на предателската кошара, дали не щях да връхлетам мостенцето или някои от тетевенските колиби, а в такъв случай сам да се омъкна в капана? 3. Стоянов, ЗБВ II, 315-316.
ОМЪКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъквам! и от омъквам се.
ОМЪКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъквам* и от омъквам се.
ОМЪКНА1. Вж. омъквам1.
ОМЪКНА2. Вж. омъквам2.
ОМЪЛВЯ СЕ. Вж. омълвям се.
ОМЪЛВЯМ СЕ, -яш се, несв.; омълвя се, -йш се, мин. св. -йх се, се., непрех. Индив. Продумвам, обаждам се. — На години го [слугинчето] бива — омълви се Дако, — дра-гоманинът казва, че по Коледа подкарало осемнадесет. Г. Райчев, ЗК, 25. Когато Гунка се омълвяше плахо, че й създава грижи, тя [баба Марга] я прекъсваше със смях:
— Не бой се, Гунке! Аз трябва да ти благодаря; ти ме съживи, върна ме към младините. Г. Райчев, ЗК, 188.
ОМЪЛВЯНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от омълвям се.
ОМЪНА. Вж. о м ъ н в а м.
ОМЪНВАМ, -аш, несв.; омъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. омънат, св., прех. 1. Мъна докрай, изцяло всичко. Като омънаха конопа, Станка разкърши отмалелите си ръце. Г. Караславов, ОХ I, 194. Кога омънали лена, зели да го приснимат на гребенци. Д. Манчов, БЕ II, 21-22.
2. Диал. Окастрям (дърво и под.). Ако дойдат [селяните], ще омънат гората, дорде усетим и ще я пренесат по домовете си. Тогава иди съставяй актове. Ст. Даскалов, ЕС, 189.
3. Диал. За градушка — очуквам. Управителният съвет на стопанството отчиташе сеитбата. — Добре засяхме, само да се не стовари някой град да го омъне! — подхвърли Вандо шеговито. Ст. Даскалов, СЛ, 103. омънвам се, омъна се страд.
