ОМУСКУРЯ 569 ОМЪЖВАНЕ
Омуртаг (град в Северна България). Омур-тагска ракия. Омуртагски зет.
ОМУСКУРЯ. Вж. омускурявам.
ОМУСКУРЯВАМ, -аш, несв.; омускуря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. 1. Из-мърсявам, изцапвам1; оцапвам, омундарвам, омундарявам. Българинът държи чисто бо-заджийницата си.., додето арнаутинът бо-заджия, стига да му погледнеш нечистите дрехи, омускуреното лице.., и ще ти се по-търси и отще. Китка V, 1886, кн. 14, 15-16. 2. Прен. Осквернявам, омърсявам. Хероите на нашето неотдавнашно минало нямат мира и в гроба от българските литератори. Тяхна милост става вече няколко пъти обесват Левски.., омускуряват с мастило лютите рани на Ботъова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 364. омускурявам се, омускуря се страд. и възвр.
ОМУСКУРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омускурявам и от омускурявам се.
ОМЪДРЕЯ. Вж. омъдрявам1.
ОМЪДРЯ. Вж. омъдрявам2 и омъд-рям.
ОМЪДРЯ СЕ. Вж. омъдрям се.
ОМЪДРЯВАМ1, -аш и умъдрявам, -аш, несв.; омъдрея, -ееш, мин. св. омъдрях, прич. мин. св. деят. омъдрял, -а, -о, мн. омъдрели и умъдрея, -ееш, мин. св. умъд-рях, прич. мин. св. деят. умъдрял, -а, -о, мн. умъдрели, св., непрех. Помъдрявам. Умря старецът. А не остави книга, ни каза някому думите на своя опит. Той умря мъдър, но светът не омъдря след него. Н. Райнов, БЛ, 178. Човек като застарее, или омъдрее, или съвсем изкуфее. Г. Манов, КД, 30. Колкото глупав и лаком да е човек.., вече сякаш омъдрява поне да разбере, че тая ябълка не е за наяждане, не е да лапнеш наеднъж парчето и с опулени очи да поглеждаш веднага за второ. Б. Геронтиев, Б, 77. Юлване, не забравяй, че кръвта е / у младия непре-кипяло вино. / Насреща му не тръгвай, остави го, / ще прекипи той и ще омъдрее. Г. Райчев, ЕЦ, 15.
ОМЪДРЯВАМ2, -аш, несв.; омъдря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Въздействам на някого да стане мъдър, разумен; омъдрям. Тук-таме той [авторът]., е казал и някои работи съвсем известни, но това не може нито да заблуждава, нито да омъдрява един безпристрастен критик, за да търси работи, които нищо общо нямат с достойнствата на една научна идея. Пряп., 1903, бр. 16, 3.
ОМЪДРЯВАМ СЕ несв.', омъдря се св., непрех. Остар. и диал. Помъдрявам; омъдрявам1, умъдрявам (Н. Геров, РБЯ).
ОМЪДРЯВА НЕ1 и умъдряване ср.
Отгл. същ. от омъдрявам1; помъдряване. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Порастването на критерия у самите писатели.. при настъпилото омъдряване — ето я почвата, от която трябва да израснат., големи, вълнуващи произведения. ЛФ, 1958, бр. 16, 6. Дано смогна да го [житието] подредя с малко суета, без да щадя гордостта си, защото, макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го украся тук-там. Ем. Станев, А, 8.
ОМЪДРЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъдрявам2 и от омъдрявам се; омъдряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМЪДРЯМ, -яш, несв.; омъдря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Омъдрявам2.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОМЪДРЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъдрям; омъдряване2.
ОМЪЖА. Вж. омъжвам.
ОМЪЖВАМ, -аш, несв.; омъжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя, спомагам лице от женски пол (девойка, жена) да встъпи в брак; оженвам1, женя, задомявам. Кръсте-вица се поболя от отчаяние, от мъка и от мисъл за Станка. Как ще я омъжат сега? За кого? В селото нямаше ергени. Г. Кара-славов, ОХ I, 392. Напразно залисаният Кондьо бе намислил да омъжва Панайотка. През тези дни годежът беше приготвен и хаджи Пени си идеше н дядо Нойковия дом като в своя къща. Д. Немиров, Б, 108. Поминалата година задомиха сина си.. Тази — ако излезе късмет, и Койка ще омъжат. П. Тодоров, И I, 95. Попот керка омъжи / и сина си го ожени! Нар. пес., СбНУ V, 208. ОМЪЖВАМ СЕ, несв.; омъжа се, св., непрех. За лице от женски пол (девойка, жена)
— встъпвам в брак; оженвам се, женя се, задомявам се. Толкова време се мъчих да те забравя, не мога. Ето, омъжих се, на чужда къща отидох, не мога... И. Петров, НЛ, 214.
— Е, съгласна ли си? Харесваш ли ме? Ще се омъжиш ли за мене? К. Петканов, ОБ, 87.
— Бети ще се омъжва — каза високо Пепи и прикова поглед в лицето на баща си. — За кого? — попита без учудване и изненада Азманов. Ив. Мартински, СНУ, 223. С една част от тия пари сега ежегодно ся омъжват сиромашки и сиротинки девойки. Ч, 1871, бр. 15,480.
ОМЪЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омъжвам и от омъжвам се; оженване, женене, женитба, задомяване. И за Неда мислеше Лазар; станала бе мома за омъжване, времето й минаваше. Д. Талев, ПК, 748. Тя [Мария] не беше красива и след омъжване-то й обожателите я забравиха изведнъж. Д. Димов, Т, 140.
